Обратна сила на закон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м
м
Ред 1: Ред 1:
Под закон "пост фактум" (от [[латински]] "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на [[правна сигурност|правната сигурност]].
Под закон "пост фактум" (от [[латински]] "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на [[правна сигурност|правната сигурност]].


В областта на [[наказателно право|наказателното право]] обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.)
В областта на [[наказателно право|наказателното право]] обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.)


[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .

Версия от 20:43, 31 май 2007

Под закон "пост фактум" (от латински "ex post facto" - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.

В областта на наказателното право обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.)

Европейската конвенция за правата на човека, фактически забранява въвеждането на закони "пост фактум" .

В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.


Източници

  1. Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28