Иван Деянов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
Деянов започва кариерата си в [[ФК Димитровград|Миньор (Димитровград)]], където освен като вратар, понякога играе и като ляво крило. |
Деянов започва кариерата си в [[ФК Димитровград|Миньор (Димитровград)]], където освен като вратар, понякога играе и като ляво крило. |
||
През 1963 г., на 25-годишна възраст, е привлечен в [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] от тогавашния треньор [[Георги Берков]]. Играе за Локомотив общо 6 сезона, като е смятан за един от най-добрите вратари в историята на клуба. Още в първия си сезон през [[„А“ група 1963/64|1963/64]] с отбора става шампион на България. По време на кампанията записва 25 мача. С Локомотив е също вицешампион през [[„А“ група 1964/65|1964/65]] и бронзов медалист през [[„А“ група 1967/68|1967/68]]. |
През 1963 г., на 25-годишна възраст, е привлечен в [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] от тогавашния треньор [[Георги Берков]]. Играе за Локомотив общо 6 сезона, като е смятан за един от най-добрите вратари в историята на клуба. Още в първия си сезон през [[„А“ група 1963/64|1963/64]] с отбора става шампион на България. По време на кампанията записва 25 мача. С Локомотив е също вицешампион през [[„А“ група 1964/65|1964/65]] и бронзов медалист през [[„А“ група 1967/68|1967/68]]. Изиграва общо 122 мача в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. През есента на 1964 г. записва и 3 мача в [[Купа на европейските шампиони 1964/65|Купата на европейските шампиони]]. |
||
Деянов дебютира за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] на 23 април 1964 г., заменяйки по време на срещата [[Стефан Пашоолов]].<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=99133 СССР - България 1:0] eu-football.info</ref> През 1965 г. е титуляр в три световни квалификации за първенството в [[Световно първенство по футбол 1966|Англия'66]]. Впоследствие е включен в разширения състав за шампионата от селекционера [[Рудолф Витлачил]], но като трети вратар след [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] и [[Симеон Симеонов (футболист, р. 1946)|Симеон Симеонов]]. Не се появява в игра на първенството. Последният му мач за България е на 6 ноември 1966 г. в контрола срещу [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]], която е спечелена с 6:1.<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=13805 България - Югославия 6:1] eu-football.info</ref> |
Деянов дебютира за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]] в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] на 23 април 1964 г., заменяйки по време на срещата [[Стефан Пашоолов]].<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=99133 СССР - България 1:0] eu-football.info</ref> През 1965 г. е титуляр в три световни квалификации за първенството в [[Световно първенство по футбол 1966|Англия'66]]. Впоследствие е включен в разширения състав за шампионата от селекционера [[Рудолф Витлачил]], но като трети вратар след [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] и [[Симеон Симеонов (футболист, р. 1946)|Симеон Симеонов]]. Не се появява в игра на първенството. Последният му мач за България е на 6 ноември 1966 г. в контрола срещу [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]], която е спечелена с 6:1.<ref>[https://eu-football.info/_match.php?id=13805 България - Югославия 6:1] eu-football.info</ref> |
||
Версия от 10:15, 11 февруари 2020
| Иван Деянов | |
| български футболист, вратар | |
| Роден |
16 декември 1937 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 септември 2018 г.
|
Иван Деянов (16 декември 1937 г. – 26 септември 2018 г.) е български футболист, вратар. Клубна легенда на Локомотив (София).[1] Изиграва 122 мача в „А“ група, в които допуска 117 гола.
Между 1964 г. и 1966 г. записва 10 участия за националния отбор. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, където обаче не взема участие в нито един мач.
Биография
Деянов започва кариерата си в Миньор (Димитровград), където освен като вратар, понякога играе и като ляво крило.
През 1963 г., на 25-годишна възраст, е привлечен в Локомотив (София) от тогавашния треньор Георги Берков. Играе за Локомотив общо 6 сезона, като е смятан за един от най-добрите вратари в историята на клуба. Още в първия си сезон през 1963/64 с отбора става шампион на България. По време на кампанията записва 25 мача. С Локомотив е също вицешампион през 1964/65 и бронзов медалист през 1967/68. Изиграва общо 122 мача в „А“ група. През есента на 1964 г. записва и 3 мача в Купата на европейските шампиони.
Деянов дебютира за националния отбор на България в приятелски мач срещу СССР на 23 април 1964 г., заменяйки по време на срещата Стефан Пашоолов.[2] През 1965 г. е титуляр в три световни квалификации за първенството в Англия'66. Впоследствие е включен в разширения състав за шампионата от селекционера Рудолф Витлачил, но като трети вратар след Георги Найденов и Симеон Симеонов. Не се появява в игра на първенството. Последният му мач за България е на 6 ноември 1966 г. в контрола срещу Югославия, която е спечелена с 6:1.[3]
След края на състезателната си кариера Деянов работи като треньор в школата на Локомотив (София), където помага за създаването и утвърждаването на футболисти като Бойчо Величков, Николай Донев, Стойчо Стоев, Георги Борисов, Явор Вълчинов, Борислав Манолков и много други.
Успехи
- Локомотив (София)
Бележки
- ↑ Велики футболисти, играли в Локомотив (София) lokomotivsofia.free.bg
- ↑ СССР - България 1:0 eu-football.info
- ↑ България - Югославия 6:1 eu-football.info
Външни препратки
- Профил на Деянов в сайта eu-football.info
