Васил Гюзелев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Васил Гюзелев |
|||
| име-оригинал = |
|||
| категория = историк |
| категория = историк |
||
| описание = български историк |
|||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| Ред 10: | Ред 7: | ||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
||
| област = [[История]] |
| област = [[История]] |
||
| образование = [[Софийски университет]] |
|||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
| работил-в = [[Софийски университет]]{{Br}}[[Национален исторически музей]]{{Br}}[[Българска академия на науките]] |
| работил-в = [[Софийски университет]]{{Br}}[[Национален исторически музей]]{{Br}}[[Българска академия на науките]] |
||
| студенти = |
| студенти = |
||
| публикации = |
| публикации = „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в.“ (1969) |
||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| Ред 23: | Ред 19: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на [[19 октомври]] [[1936]] г. в село Раковски, днес квартал на [[Димитровград]]. През 1954 – 1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. [[Атанас Милчев]]. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961 – 1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971). |
|||
От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16 юни 2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref> |
От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16 юни 2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref> |
||
| Ред 82: | Ред 78: | ||
* [https://www.youtube.com/watch?v=wIcHR6i2w9M „Акад. Васил Гюзелев – човекът, преподавателят, ученият“ – „Час по България“, 21 октомври 2016 г.], YouTube, качено от Телевизия СКАТ на 26 октомври 2016 г. |
* [https://www.youtube.com/watch?v=wIcHR6i2w9M „Акад. Васил Гюзелев – човекът, преподавателят, ученият“ – „Час по България“, 21 октомври 2016 г.], YouTube, качено от Телевизия СКАТ на 26 октомври 2016 г. |
||
{{Нормативен контрол |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Гюзелев, Васил}} |
{{СОРТКАТ:Гюзелев, Васил}} |
||
[[Категория:Български историци]] |
[[Категория:Български историци]] |
||
Версия от 16:30, 11 февруари 2020
| Васил Гюзелев | |
| български историк | |
| Роден |
19 октомври 1936 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Софийски университет Национален исторически музей Българска академия на науките |
| Публикации | „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в.“ (1969) |
Академик Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.
Биография
Роден е на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, днес квартал на Димитровград. През 1954 – 1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския държавен университет и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961 – 1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).
От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]
През 1972 – 1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974 – 1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в Институт по история при Българска академия на науките (1977 – 1983). Директор на Националния исторически музей (1975 – 1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982 – 2003). През периода 1984 – 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).
Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. – редовен член (академик) на Българска академия на науките.
Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.
Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Носител на международна „Хердерова награда“ (2003).
Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.
Библиография
- Славяни и прабългари в нашата история. София, Народна просвета, 1966. с. 94.
- Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, БАН, 1969. с. 530.
- История, изкуство и култура на Средновековна България. София, Народна просвета, 1981. с. 265.
- Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981. с. 260.
- Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV. София, Народна просвета, 1985. с. 264.
- Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието: Края на XII – началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1. с. 144.
- Столиците на България – средновековните и днешната. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000. с. 67.
- Апология на Средновековието. София, Брифон, 2004. с. 174.
- Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие. София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2013. с. 318.
За него
- Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
- Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995 – 2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48 – 54.
- Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.
Бележки
- ↑ Решение №230 от 16 юни 2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
Външни препратки
- Научна литература, свързана с Васил Гюзелев, в Google Наука
- От и за Васил Гюзелев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Профили
- Профил на Акад. Васил Гюзелев на сайта на БАН (архивирано от оригинала)
- Статии, предговори
- Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев, поместено в: Петър Мутафчиев, Книга за българите. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987
- „Размишления – относно новата експозиция на Националния исторически музей“, в. „Култура“, бр. 39, 6 октомври 2000 г.
- „Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец“, сайт на Исторически музей – Димитровград, септември 2001 г.
- „Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий“, pravoslavieto.com (ориг. във в. „Зора“, юни 2005 г.)
- „Българите сме нация с неизживяно детство“, в. „Стандарт“, 18 април 2006 г. (мъртъв линк)
- Интервю на Ерика Лазарова с проф. Васил Гюзелев по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 21 декември 2014 г.
- Интервюта
- „Акад. Васил Гюзелев: За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо„, интервю на Тодор Коруев, в. „Дума“, 8 декември 2006
- „Владее ни носталгия по един друг Несебър„, интервю на Таня Анастасова, nessebar-news.com, 29 май 2006 г.
- „Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще„, интервю на Виолета Цветкова, в. „Труд“, 6 октомври 2014 г.
- За него
- Ралица Лозанова, „Българският Хердер 2003“, в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
- „Акад. Васил Гюзелев – човекът, преподавателят, ученият“ – „Час по България“, 21 октомври 2016 г., YouTube, качено от Телевизия СКАТ на 26 октомври 2016 г.
|
