Елка Няголова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Capola (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Допълнения в темите: Биография, Книги на български език, Книги на други езици, Национални награди, Международни награди
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 1: Ред 1:
{{Писател|категория=Български поетеси|име=Елка Няголова Пощарова|псевдоним=Бялата лястовица|дата на раждане=06 юли 1952|място на раждане=Добрич|националност=България|награди=[[Южна пролет |Южна пролет]], [[Мара Белчева (награда)|Мара Белчева]], Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията|снимка=[[File:Elka Nyagolova.jpg|thumb]]|жанрове=поезия}}'''Елка Няголова Пощарова''' е българска [[поетеса]], издател и [[преводач]].
{{Писател|категория=Български поетеси|име=Елка Няголова Пощарова|псевдоним=Бялата лястовица|дата на раждане=06 юли 1952|място на раждане=Добрич|националност=България|награди=[[Южна пролет |Южна пролет]], [[Мара Белчева (награда)|Мара Белчева]], Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията|снимка=[[File:Elka Nyagolova.jpg|thumb]]|жанрове=поезия}}'''Елка Няголова Пощарова''' е българска [[поетеса]], издател, [[преводач]], антологист.


== Биография ==
== Биография ==
Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. [[Добрич]]. Завършва “[[Българска филология]]” в [[Софийски университет|Софийски университет “Св. Климент Охридски”]], след което работи в продължение на 15 години като журналист в периодичния печат.
Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. [[Добрич]]. Завършва “[[Българска филология]]” в [[Софийски университет|Софийски университет “Св. Климент Охридски”]], след което работи в продължение на 15 години като журналист в централния периодичен печат.


Първа я представя пред публика именитата добруджанка [[Дора Габе]]<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/regioni/ruse/v-ruse-predstavqt-knigata-na-elka-nqgolova-slynchev-kladenec-1228516|title=Поезия във вените на Добрич с Елка Няголова|last=|first=|date=|work=DarikNews|access-date=}}</ref>, а сред поръчителите при кандидатстването й в Съюза на българските писатели е [[Елисавета Багряна]].
Първа я представя пред публика именитата ѝ землячка - добруджанката [[Дора Габе]]<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/regioni/ruse/v-ruse-predstavqt-knigata-na-elka-nqgolova-slynchev-kladenec-1228516|title=Поезия във вените на Добрич с Елка Няголова|last=|first=|date=|work=DarikNews|access-date=}}</ref>, а сред поръчителите при кандидатстването ѝ в Съюза на българските писатели е [[Елисавета Багряна]].


От 1994 г. живее и твори във [[Варна]]. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество “Знаци”. Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].
От 1994 г. живее и твори във [[Варна]]. Директор за Балканите на МАП (Международна асоциация на писателите). Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество “Знаци”, което е в литературния живот от 16 години. Член на Попечителския съвет на Европейската академия за литература и изкуства. Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].


== Творчество ==
== Творчество ==
Ред 13: Ред 13:
=== Книги на български език ===
=== Книги на български език ===


* “Не съм Пепеляшка” (1984)
* “Не съм Пепеляшка” (1984, Изд. "Народна младеж")
* “Нулева група” (1987)
* “Нулева група” (1987, Изд. "Народна младеж")
* “Правопис на надеждата” (1990)
* “Правопис на надеждата” (1990, Военно издателство)
* “Делфини на сушата” (1992)
* “Делфини на сушата” (1992, Изд. "Еос")
* “Петият сезон” (1994)
* “Петият сезон” (1994, Изд. "Хр. Ботев")
* “Земен гейм” (1997)
* “Земен гейм” (1997, Изд. "Иван Вазов")
* “Требник” или “Писма от Белоногата”(2000)
* “ТРЕБНИК” или “Писма от Белоногата”(2000, Изд. "Български писател")
* “Белият влак” (2002)
* “Белият влак” (2002, Изд. "Зах. Стоянов")
* “Ние” (2005)
* “Ние” (2005, Изд. "Български писател")
*"Писма от/до брега" (2008, Изд. "Български писател")
* "Слънчев кладенец" (2012)
* "Слънчев кладенец" (2012, Изд. "Славянска академия")
* "Шест грама" (2017)
* "Шест грама" (2017, Изд. "Орфей" и "Славянска академия")


=== Книги на чужди езици ===
=== Книги на чужди езици: ===


* “Прозорци” (на украински език, 1983)
* “Прозорци” (на украински език, 1983)
* “Рисунки от един град” (на френски език, 1995)
* „Dessins d'une ville” / “Рисунки от един град” (на френски език, 1995)
* “Кестен на дланта” (на руски език, 2006)
* "Каштан на ладони" / “Кестен на дланта” (на руски език, 2006)
* “Ние” (на македонски, 2007)
* “Ние” (на македонски, 2007)
* “Маса за трима” (на сръбски, 2008)
* “Маса за трима”/„Сто за троjе” (на сръбски, 2008)
* “Бели пейзажи” (на полски, 2009)
* “Бели пейзажи” (на полски, 2009)
*„Опет нулта група” / „И пак нулева група” (на сръбски, 2011)
*„Bijela kuća” / „Бялата къща” (на хърватски, 2013)
*"Ангел в пещере" / "Ангелът в пещерата" (на руски, 2015)
*„ΛΕΥΚΟΣ ΑΜΦΟΡΕΑΣ” /”Бялата амфора” (на гръцки, 2018)

=== Книги в превод на Елка Няголова: ===
<nowiki>*</nowiki> „Думи и вода” от Славе Горго Димовски (Македония);

<nowiki>*</nowiki> „Човекът е храм” от акад.Ристо Василевски (Сърбия);

<nowiki>*</nowiki> „Лебедово царство” от Андрей Дементиев (Русия);

<nowiki>*</nowiki> „Толкова амвони” от Александер Навроцки (Полша);

<nowiki>*</nowiki> „Губерът” от Галина Климова (Русия);

<nowiki>*</nowiki> „Странникът от Итака” от Ружица Циндори (Хърватска);

<nowiki>*</nowiki> „Моят Пушкин”(Русия, член на преводачески колектив);

<nowiki>*</nowiki> „Турболентна зона” от Елена Исаева (Русия);

<nowiki>*</nowiki> „Слънчевата падина” от Мичо Цвйетич (Сърбия);

<nowiki>*</nowiki> „Порта в облака” от Санде Стойчевски (Македония);

<nowiki>*</nowiki> „Слепият пътник” от Сърба Игнатович (Сърбия);

<nowiki>*</nowiki> „Жерави мои” от Владимир Бояринов (Русия);

<nowiki>*</nowiki> „Съновидения от битието” от Ристо Василевски (Сърбия);

<nowiki>*</nowiki> „Зелената сълза на всемира” от Енерика Бияч (Хърватия);

<nowiki>*</nowiki> „Дванайсетте от… Атлантида”, поети от Източна Украйна;

<nowiki>*</nowiki> Антология на новата хърватска поезия (40 съвременни поети);

<nowiki>*</nowiki> Антология на новата руска поезия (34 поети, от които 26 в превод на Е.Н. );

<nowiki>*</nowiki> Антология „Словоприношение” (194 славянски поети от 29 държави, в преводачески колектив);

<nowiki>*</nowiki> Антология „РЕКАТА и третият ѝ бряг” (150 славянски поети от 21 държави, в преводачески колектив);

<nowiki>*</nowiki> Антология "Хлеб наш насущний" (175 славянски поети от 25 държави, в преводачески колектив).


== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==
Елка Няголова е носителка на 11 престижни национални литературни награди. Лауреат е на литературната награда на името на [[Лев Толстой|Л.Н.Толстой]] (на МАПП), както и на полската литературна награда „Белият ангел на поезията”.
Елка Няголова е носителка на редица национални и международни литературни награди и отличия.

Действителен член на Академията за руска словесност, на Академията за поезия.

=== Национални награди: ===

* “Златният пегас” от “[[Южна пролет]]” (национална награда за дебютната й книга,1985)
*“Изворът на Белоногата” (национална награда за цялостно творчество, 1999)
* Първата носителка на националната награда “Дора Габе” (за цялостно творчество, 2003)
*Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” (2005)
*"Мара Белчева" (Национална награда, 2012)
*Награда „Варна” (за художествен  превод, 2016)

=== Международни отличия: ===
''* В'' Полша - „Белият ангел на поезията”,

''* В'' Русия - орден „Мих. Ломоносов”, орден „Гр.Державин”, наградата „Грибоедов”,

Есенинската литературна награда „Златна есен”,

Пушкински медал за поезия (от Академията за руска словесност),

Международната литературна премия „Югра”;

''* В'' Латвия – международната награда „Кехлибарен трилистник”;

''* В'' Латвия - наградата на Международната асоциация на писателите „Л.Толстой”,

<nowiki>*</nowiki> В Черна гора - международната награда „Св. Стефан Щилянович”;

<nowiki>*</nowiki> В Лондон, Великобритания - на международната награда „Славянска брошка”;

<nowiki>*</nowiki> В Сърбия – голямата награда „Арка”;


<nowiki>*</nowiki> В Сърбия – наградата „Литературен Аполон”;
=== Национални награди ===


<nowiki>*</nowiki> В Македония – на международната награда „Македонски книжовен Дедал”…
* “Златният пегас” от “[[Южна пролет]]” (за дебютната й книга) (1985)
* Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” (2005)
* “Изворът на Белоногата” за цялостно творчество
* Награда “Дора Габе” за цялостно творчество


<nowiki>*</nowiki> В Сърбия – Почетен гражданин на гр. Сирмиум / Сремска Митровица
=== Международни отличия ===
<br />


*
* Лауреат е на литературната награда на името на [[Лев Толстой|Л.Н.Толстой]] (на МАПП)
* Полската литературна награда „Белият ангел на поезията”
* Орден „Мих. Ломоносов”
* Орден „Гр.Державин”
* Орден „Грибоедов”
* Златна значка на Съюза на писателите на Русия, връчена за духовния й принос в укрепване на двустранните културни контакти между двата народа.


== Източници и бележки ==
== Източници и бележки ==

Версия от 18:23, 13 февруари 2020

Елка Няголова Пощарова
ПсевдонимБялата лястовица
Родена06 юли 1952
Добрич
НационалностБългария
Жанрпоезия
НаградиЮжна пролет, Мара Белчева, Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията

Елка Няголова Пощарова е българска поетеса, издател, преводач, антологист.

Биография

Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. Добрич. Завършва “Българска филология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, след което работи в продължение на 15 години като журналист в централния периодичен печат.

Първа я представя пред публика именитата ѝ землячка - добруджанката Дора Габе[1], а сред поръчителите при кандидатстването ѝ в Съюза на българските писатели е Елисавета Багряна.

От 1994 г. живее и твори във Варна. Директор за Балканите на МАП (Международна асоциация на писателите). Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество “Знаци”, което е в литературния живот от 16 години. Член на Попечителския съвет на Европейската академия за литература и изкуства. Член на Съюза на българските писатели.

Творчество

Стиховете й са публикувани на повече от 15 езика, а самата тя превежда от няколко славянски езика.

Книги на български език

  • “Не съм Пепеляшка” (1984, Изд. "Народна младеж")
  • “Нулева група” (1987, Изд. "Народна младеж")
  • “Правопис на надеждата” (1990, Военно издателство)
  • “Делфини на сушата” (1992, Изд. "Еос")
  • “Петият сезон” (1994, Изд. "Хр. Ботев")
  • “Земен гейм” (1997, Изд. "Иван Вазов")
  • “ТРЕБНИК” или “Писма от Белоногата”(2000, Изд. "Български писател")
  • “Белият влак” (2002, Изд. "Зах. Стоянов")
  • “Ние” (2005, Изд. "Български писател")
  • "Писма от/до брега" (2008, Изд. "Български писател")
  • "Слънчев кладенец" (2012, Изд. "Славянска академия")
  • "Шест грама" (2017, Изд. "Орфей" и "Славянска академия")

Книги на чужди езици:

  • “Прозорци” (на украински език, 1983)
  • „Dessins d'une ville” / “Рисунки от един град” (на френски език, 1995)
  • "Каштан на ладони" / “Кестен на дланта” (на руски език, 2006)
  • “Ние” (на македонски, 2007)
  • “Маса за трима”/„Сто за троjе” (на сръбски, 2008)
  • “Бели пейзажи” (на полски, 2009)
  • „Опет нулта група” / „И пак нулева група” (на сръбски, 2011)
  • „Bijela kuća” / „Бялата къща” (на хърватски, 2013)
  • "Ангел в пещере" / "Ангелът в пещерата" (на руски, 2015)
  • „ΛΕΥΚΟΣ ΑΜΦΟΡΕΑΣ” /”Бялата амфора” (на гръцки, 2018)

Книги в превод на Елка Няголова:

* „Думи и вода” от Славе Горго Димовски (Македония);

* „Човекът е храм” от акад.Ристо Василевски (Сърбия);

* „Лебедово царство” от Андрей Дементиев (Русия);

* „Толкова амвони” от Александер Навроцки (Полша);

* „Губерът” от Галина Климова (Русия);

* „Странникът от Итака” от Ружица Циндори (Хърватска);

* „Моят Пушкин”(Русия, член на преводачески колектив);

* „Турболентна зона” от Елена Исаева (Русия);

* „Слънчевата падина” от Мичо Цвйетич (Сърбия);

* „Порта в облака” от Санде Стойчевски (Македония);

* „Слепият пътник” от Сърба Игнатович (Сърбия);

* „Жерави мои” от Владимир Бояринов (Русия);

* „Съновидения от битието” от Ристо Василевски (Сърбия);

* „Зелената сълза на всемира” от Енерика Бияч (Хърватия);

* „Дванайсетте от… Атлантида”, поети от Източна Украйна;

* Антология на новата хърватска поезия (40 съвременни поети);

* Антология на новата руска поезия (34 поети, от които 26 в превод на Е.Н. );

* Антология „Словоприношение” (194 славянски поети от 29 държави, в преводачески колектив);

* Антология „РЕКАТА и третият ѝ бряг” (150 славянски поети от 21 държави, в преводачески колектив);

* Антология "Хлеб наш насущний" (175 славянски поети от 25 държави, в преводачески колектив).

Награди и отличия

Елка Няголова е носителка на редица национални и международни литературни награди и отличия.

Действителен член на Академията за руска словесност, на Академията за поезия.

Национални награди:

  • “Златният пегас” от “Южна пролет” (национална награда за дебютната й книга,1985)
  • “Изворът на Белоногата” (национална награда за цялостно творчество, 1999)
  • Първата носителка на националната награда “Дора Габе” (за цялостно творчество, 2003)
  • Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” (2005)
  • "Мара Белчева" (Национална награда, 2012)
  • Награда „Варна” (за художествен  превод, 2016)

Международни отличия:

* В Полша - „Белият ангел на поезията”,

* В Русия - орден „Мих. Ломоносов”, орден „Гр.Державин”, наградата „Грибоедов”,

Есенинската литературна награда „Златна есен”,

Пушкински медал за поезия (от Академията за руска словесност),

Международната литературна премия „Югра”;

* В Латвия – международната награда „Кехлибарен трилистник”;

* В Латвия - наградата на Международната асоциация на писателите „Л.Толстой”,

* В Черна гора - международната награда „Св. Стефан Щилянович”;

* В Лондон, Великобритания - на международната награда „Славянска брошка”;

* В Сърбия – голямата награда „Арка”;

* В Сърбия – наградата „Литературен Аполон”;

* В Македония – на международната награда „Македонски книжовен Дедал”…

* В Сърбия – Почетен гражданин на гр. Сирмиум / Сремска Митровица

Източници и бележки