Разлика между версии на „Обикновен дъб“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м
 
== Разпространение ==
''Quercus robur'' е разпространен върху значителна част от европейския континент – от [[Ирландия (остров)|Ирландия]] до [[Урал (планина)|Урал]], достигайки до [[Западна Азия]]. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад – ''Q. r.'' subsp. ''broteroana'' и ''Q. r.'' subsp. ''estremadurensis''; на юг – ''Q. r.'' subsp. ''brutia''; на югоизток – ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora''; на изток – ''Q. r.'' subsp. ''imeretina''. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и речните равнини на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.;<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> подвидътПодвидът ''Q. r.'' subsp. ''pedunculiflora'' – т.нар. дръжкоцветен дъб (''Q.Quercus erucifolia'',pedunculiflora ''Q. longipes'' и ''QK. mestensis'' са считани за синонимиKoch) е установен във всички флористични райони до 800 – 1000 м н.в.<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>; като част от него (синоними) се разглеждат сродните таксони с локално разпространение ''Quercus erucifolia'' Steven, ''Quercus longipes'' Steven и ''Quercus mestensis ''Bondev & Gančev – съответно ''еруколистен'', ''низинен'' и [[Местенски дъб|''местенски'' дъб]].
 
== Описание и характеристики ==
Едро дърво с разперена корона, стволът и страничните разклонения са разкривени, мощни; на открито дъбовете се разрастват повече на ширина, но в гористи местности са способни да развият стройна форма с височина над 43 м.<ref name="MT">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.monumentaltrees.com/en/trees/quercusrobur/records/|заглавие=''The thickest, tallest, and oldest pedunculate oak trees''|достъп_дата=2020-02-13|труд=MonumentalTrees.com|език=en}}</ref> Кората е кафява до сива, гладка само при най-младите растения, впоследствие напукана на надлъжни сегменти.
 
Листата му са прости, плитко вълнообразно наделени до дълбоко пересто нарязанинасечени (''Q. erucifolia'') – с по 3 до 7 двойки дялове и често една двойка дребни дялчета ("ушички") като основа на петурата, приседнали или върху къси дръжки (''Q. longipes'', ''Q. r.'' subsp. ''estremadurensis''), обикновено с добре изявена обратнояйцевидна форма и с дължина междуразмерии 20 см дължина на 3 – 10 см ширина, тъмнозелени и лъскави отгоре, отдолу също гладки или сивкави и фино-мъхести, сивкави (дръжкоцветен дъб).
 
Плодовете на летния дъб са [[жълъд]]и, които падат през есента и често служат за храна на [[свиня|дивите свине]]. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

Навигация