Одисей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 46.35.176.57 (б.), към версия на BotNinja
Етикет: Отмяна
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Одисей|Одисей (пояснение)}}


[[Картинка:Odysseus_and_Euryclea_by_Christian_Gottlob_Heyne_-_Project_Gutenberg_eText_13725.jpg|мини|Одисей и Евриклея]]
[[Картинка:Odysseus_and_Euryclea_by_Christian_Gottlob_Heyne_-_Project_Gutenberg_eText_13725.jpg|мини|Одисей и Евриклея]]
'''Одисей''' ({{Lang|el|Ὀδυσσεύς}}) в [[гръцка митология|гръцката митология]] е цар на [[остров]] [[Итака]]. Той е син на [[Лаерт]] и [[Антиклея]], съпруг на [[Пенелопа]] и баща на [[Телемах]]. Слави се предимно със своята хитрост и съобразителност. Името му се свързва с [[Троянска война|Троянската война]] и най-вече с [[Троянски кон|Троянския кон]], тъй като идеята за използването му принадлежи на него. Одисей е един от главните герои на [[Омир]]овата „[[Одисея]]“, в която се описват странстванията и приключенията му. Той заема немалка част и от „[[Илиада]]та“.
'''Одисей''' ({{Lang|el|Ὀδυσσεύς}}) в [[гръцка митология|гръцката митология]] е цар на [[остров]] [[Итака]]. Той е син на [[Лаерт]] и [[Антиклея]], съпруг на [[Пенелопа]] и баща на [[Телемах]]. Слави се предимно със своята хитрост и съобразителност. Името му се свързва с [[Троянска война|Троянската война]] и най-вече с [[Троянски кон|Троянския кон]], тъй като идеята за използването му принадлежи на него. Одисей е един от главните герои на [[Омир]]овата „[[Одисея]]“, в която се описват странстванията и приключенията му. Той заема немалка част и от „[[Илиада]]та“.

Версия от 12:38, 15 февруари 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Одисей.

Одисей и Евриклея

Одисей (на гръцки: Ὀδυσσεύς) в гръцката митология е цар на остров Итака. Той е син на Лаерт и Антиклея, съпруг на Пенелопа и баща на Телемах. Слави се предимно със своята хитрост и съобразителност. Името му се свързва с Троянската война и най-вече с Троянския кон, тъй като идеята за използването му принадлежи на него. Одисей е един от главните герои на ОмироватаОдисея“, в която се описват странстванията и приключенията му. Той заема немалка част и от „Илиадата“.

Убит е от своя син от Кирка (или от Калипсо) Телегон, който след убийството се оженил за Пенелопа.

Митичният цар на остров Итака Одисей бил син на Лаерт и Антиклея, дъщеря на Автолик. Вярна негова съпруга била красивата Пенелопа, която родила сина му Телемах. Одисей участвал в Троянската война, продължила десет години, а след нейното завършване странствал по море още десет години.

По време на войната и след това в странстването си хитроумният герой проявил неведнъж храбростта и находчивостта си. Преди войната Оракулът му предсказал, че ако замине за Троя, ще се върне едва след двадесет години. Затова Одисей, желаейки да се отклони от участие във военния поход, се престорил на луд и започнал да сее на нивата сол с впрегнати в един ярем вол и кон. Независимо от хитростта си, бил лесно изобличен от Паламед, който поставил в браздата пред ралото невръстния му син Телемах. Затова по-късно Одисей му отмъстил, като го обвинил в измяна, подхвърляйки злато в палатката му. Заради тези лъжливи улики Паламед намерил смъртта си. Преди време Одисей също бил един от кандидатите за ръката на красивата Елена, но когато тя избрала спартанския цар Менелай, той предложил всички нейни женихи да положат клетва, че ще помагат на избраника в случай на нужда.


Непосредствено преди гръцката флота да потегли от Авлида за Троя, предрешен като търговец, Одисей открил в дома на Ликомед на остров Скирос облечения в женски дрехи Ахил. Там, всред дъщерите на Ликомед, го скрила майка му, богинята Тетида, за да осуети предсказанието на гадателя Калхант, според което без сина ѝ Троя нямало да падне, но самият той щял да загине пред стените ѝ. Когато богинята на лова Артемида спряла попътните ветрове, защото предводителят на ахейците, цар Агамемнон убил случайно свещената ѝ сърна и флотът не можел да потегли от Авлида към Троя, Одисей убедил Агамемнон да преодолее бащините си чувства и да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, за да омилостиви богинята. Самата Ифигения пък убедил да отиде в Авлида, под предлог, че там ще я омъжат за най-големия гръцки герой Ахил. Но не само това сторил Одисей.

В началото на войната заедно с Менелай преговарял за мирно разрешаване на спора относно хубавата Елена и Троя, а по-късно, когато Агамемнон обидил Ахил, отнемайки му красивата пленница Бризеида и той напуснал бойните действия, се опитал да укроти гнева на героя. Одисей заедно с Диомед се промъкнал храбро всред троянската войска и убил троянския разузнавач Долон, а също и пленил гадателя Хелен, от когото научил как може да се превземе Троя. Одисей посякъл тракийския цар Резос, съюзник на троянците, заедно със свитата и конете му. След това похитил свещената статуя Паладион, от която зависела съдбата на обсадения град. Когато за изпитание на бойния дух, Агамемнон предложил на войниците да се завърнат по родните си места, Одисей върнал бегълците обратно. По-късно довел Филоктет от остров Лемнос и Неоптолем от остров Скирос, без които Троя нямало да падне. Накрая, по негов съвет гърците построили дървения троянски кон и самият Одисей, заедно с другите герои, се скрил в търбуха му. След смъртта на Ахил, по решение на военния съвет на ахейците, Одисей получил оръжието на загиналия герой.


Когато завършила войната, по обратния път за Итака странствал десет години и преживял много изпитания. В началото силна буря отнесла героя и свитата му в град Исмар при траките кикони. Спътниците му сринали града и избили мъжете, но върху тях връхлетели съседни кикони. В завързалата се битка загинали седемдесет и двама от придружителите му. След още девет дни буря ги изхвърлила на брега на лотофагите, а от там стигнали в страната на циклопите. Одисей, заедно с 12 свои другари, попаднал в пещерата на свирепия циклоп Полифем, който бил син на морския бог Посейдон.

Гигантът изял половината от тях, а останалите затворил в пещерата. Но хитрият Одисей спасил всички, като направил вино, с което напил циклопа, а когато циклопът заспал опиянен, го ослепил. След това завързал себе си и оцелелите си другари под коремите на Полифемовите овци. Сутринта, без да забележи хитростта на героя, слепият циклоп извел животните от пещерата, като опипвал гърбовете им, за да не се измъкнат пленниците му. Така Одисей спасил другарите и себе си от неминуема гибел и продължавайки пътя си, попаднал на остров Еолия, където пазителят на ветровете Еол посрещнал Одисей и приятелите му дружелюбно. Там, пътешествениците успели да си отпочинат, за да продължат нататък. Но в град Телепил исполините лестригони ги нападнали със скали, потопили единадесет от корабите на Одисей, като смачкали и изяли много от спътниците му.

С последния кораб и оцелелите си другари Одисей стигнал до остров Еея, където живеела нимфата-вълшебница Кирка (Цирцея). За да го задържи, тя превърнала спътниците му в свине. Героят успял да развали магията с помощта на вълшебна билка, която получил от Хермес, и научил от вълшебницата какви ще бъдат грозящите го опасности. По неин съвет слязъл в подземния свят, за да попита сянката на гадателя Тирезий как да се добере до Итака. Научавайки как да се предпази, минал благополучно с кораба си покрай брега на сирените, които омайвали с вълшебния си глас моряците, увличали ги след себе си и ги разкъсвали. Одисей останал невредим, като наредил на гребците да го завържат здраво за мачтата, за да чуе песента им, без да се поддаде на омайването им, а ушите на своите хора запушил с восък. След това корабът преминал покрай пещерата на шестглавото морско чудовище Скила (Сцила), което гълтало мореплавателите, и покрай опасния въртоп Харибда, който поглъщал морските води, заедно с минаващите кораби, а след това ги бълвал обратно.

На приказния остров Тринакрия гладните другари на героя, въпреки предупреждението на Тирезий, заклали свещените крави на бог Хелиос. Бог Зевс, по молба на разгневения бог на слънцето, спуснал тежки облаци върху кораба и го разбил с мълния. По чудо се спасил единствено Одисей върху кила на разбития съд. На десетия ден, в непрогледна нощ, бил изхвърлен на остров Огигия, където живеела нимфата Калипсо. Тя го приютила и задържала седем години с надежда да ѝ стане съпруг. Но когато Хермес ѝ съобщил повелята на Зевс да пусне героя, сама му помогнала да си построи сал. Посейдон обаче продължавал да го преследва по морето, понеже ослепил сина му, циклопа Полифем. Преодолявайки всички беди и изпитания, все пак накрая Одисей се спасил с помощта на морската богиня Левкотея. Така успял да достигне брега на остров Схерия, където царската дъщеря Навзикая го посрещнала и завела в двореца на баща си, царя на феаките Алкиной. Той му предоставил кораб, за да го отведе след двадесетгодишно отсъствие в Итака при вярната му съпруга Пенелопа.


На родния остров Одисей бил посрещнат от богинята Атина, която се преобразила като овчар. Тук героят се разкрил пред сина си Телемах и верния си свинар Евмей. Веднага след това богинята го предрешила като просяк и в този вид, съвсем непознат, той влязъл в двореца си, за да види как разюзданите женихи настоявали за ръката на жена му Пенелопа и пропилявали имота му с непрекъснати пиршества. Вярната Пенелопа отклонявала нахалните кандидати, казвайки, че преди да се омъжи повторно, иска да изтъче погребален саван за свекъра си Лаерт.

За да не се състои сватбата обаче, всяка нощ тайно разплитала това, което успявала да изтъче през деня. Една от нейните неблагодарни робини я видяла и издала тайната ѝ на нетърпеливите женихи. Така Пенелопа била принудена да обяви, че няма да отлага повече сватбата, но поставила условие – щяла се омъжи за този от кандидатите, който можел да огъне тежкия боен лък на Одисей и да му постави тетивата. Никой от кандидатите, освен предрешеният като просяк Одисей, не се справил с поставеното условие. Тогава героят, с невидимата подкрепа на богинята Атина и с помощта на сина си Телемах и верния си свинар Евмей, избил всички надменни женихи и неверните си робини, които позорили дома му в негово отсъствие. Най-после, след двадесетгодишно отсъствие, преминал през много премеждия и изпитания, изгубил всичките си спътници, Одисей прегърнал своята Пенелопа, която не му изменила през тези дълги години.

Външни препратки

Шаблон:Гръцка митология-мъниче