Голосеменни: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-*[htt +* [htt) |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox}} |
||
| fossil_range = {{fossil range|370|0}} |
|||
| image = Fichtennadel.jpg |
|||
| image_caption = [[Бял смърч]] (''P. glauca'') |
|||
| regnum = Plantae |
|||
| regnum-bg = [[Растения]] |
|||
| unranked_phylum = '''Gymnospermae''' |
|||
| unranked_phylum-bg = '''Голосеменни''' |
|||
| subdivision_ranks = Отдели |
|||
| subdivision = |
|||
[[Pinophyta]] (или Coniferophyta) – Conifers<br> |
|||
[[Ginkgophyta]] – ''Ginkgo''<br> |
|||
[[Cycadophyta]] – Cycads<br> |
|||
[[Gnetophyta]] – ''Gnetum, Ephedra, Welwitschia'' |
|||
}} |
|||
'''Голосеменните растения''' (''Gymnospermae'') са дървета и храсти, които обхващат отдел [[Иглолистни]], [[Цикасови]], [[Гинкови (семейство)|Гинко]] и [[Гнетум]]. Иглолистните образуват шишарки, които са силно скъсени видоизменени клонки и се състоят от централна ос и спирално наредени около нея видоизменени листа (люспи). Шишарките са Двуполови – женски и мъжки, които при някои видове се развиват върху едно и също растение, докато при други – върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най – широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки – женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод. |
'''Голосеменните растения''' (''Gymnospermae'') са дървета и храсти, които обхващат отдел [[Иглолистни]], [[Цикасови]], [[Гинкови (семейство)|Гинко]] и [[Гнетум]]. Иглолистните образуват шишарки, които са силно скъсени видоизменени клонки и се състоят от централна ос и спирално наредени около нея видоизменени листа (люспи). Шишарките са Двуполови – женски и мъжки, които при някои видове се развиват върху едно и също растение, докато при други – върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най – широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки – женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод. |
||
Версия от 12:37, 16 февруари 2020
| Голосеменни | ||||||
 Чилийска араукария (A. araucana) | ||||||
| Класификация | ||||||
| ||||||
| Научно наименование | ||||||
Prantl, 1874 | ||||||
| Голосеменни в Общомедия | ||||||
| [ редактиране ] |
Голосеменните растения (Gymnospermae) са дървета и храсти, които обхващат отдел Иглолистни, Цикасови, Гинко и Гнетум. Иглолистните образуват шишарки, които са силно скъсени видоизменени клонки и се състоят от централна ос и спирално наредени около нея видоизменени листа (люспи). Шишарките са Двуполови – женски и мъжки, които при някои видове се развиват върху едно и също растение, докато при други – върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най – широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки – женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
Източници