Въшки: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
{{Taxobox}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox}} |
||
| regnum = Animalia |
|||
| regnum-bg = [[Животни]] |
|||
| phylum = Arthropoda |
|||
| phylum-bg = [[Членестоноги]] |
|||
| subphylum = Hexapoda |
|||
| subphylum-bg = [[Шестокраки]] |
|||
| classis = Insecta |
|||
| classis-bg = [[Насекоми]] |
|||
| subclassis = Pterygota |
|||
| subclassis-bg = [[Крилати насекоми]] |
|||
| infraclassis = Neoptera |
|||
| infraclassis-bg = [[Новокрили]] |
|||
| superordo = [[Paraneoptera]] |
|||
| ordo = '''Phthiraptera''' |
|||
| ordo-bg = '''Въшки''' |
|||
| subdivision_ranks = [[Подразред]]и |
|||
| subdivision = * ''[[Anoplura]]'' |
|||
* ''[[Rhyncophthirina]]'' |
|||
* ''[[Ischnocera]]'' |
|||
* ''[[Amblycera]]'' |
|||
}} |
|||
[[File:Pthirus pubis - crab louse.jpg|300 px|thumb|[[Срамна въшка]] (''Pthirus pubis'')]] |
[[File:Pthirus pubis - crab louse.jpg|300 px|thumb|[[Срамна въшка]] (''Pthirus pubis'')]] |
||
[[Файл:Arheologicheski-Lice comb.jpg|мини|300п|Гребен от слонова кост за почистване от въшки – късната Бронзова епоха (1200 – 1050 г. пр.н.е.) от град Ларнака, античния [[Китион]].]] |
[[Файл:Arheologicheski-Lice comb.jpg|мини|300п|Гребен от слонова кост за почистване от въшки – късната Бронзова епоха (1200 – 1050 г. пр.н.е.) от град Ларнака, античния [[Китион]].]] |
||
Версия от 19:48, 17 февруари 2020
| Въшки | ||||||||||||||||||||||
 Човешка въшка (P. humanus) | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Haeckel, 1896 | ||||||||||||||||||||||
| Въшки в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Въшките (Phthiraptera) са разред малки безкрили яйценосни насекоми.
Описание
Въшките варират от 0,5 до 5 mm на дължина. Те имат тесни глави и овални, сплескани тела. Техните антени са къси с три до пет сегмента, а челюстите им, които могат да се прибират в главата, са приспособени за пробиване и смучене.[1]
Трите им ларвни стадии приличат на възрастните. Те се хранят с перата и космите на гостоприемниците си и с люспи от епидермалния слой на кожата им. Рядко поглъщат капки кръв, които изтичат при разчесване на вроговените участъци на кожата. Когато върху един и същ вид паразитират няколко форми пухоядни, всеки от тях е приспособен и живее върху точно определен участък от тялото на гостоприемника (или върху определен тип пера), така че отделните паразити не се конкурират помежду си.
Класификация
- Разред Въшки
- Подразред Amblycera
- Семейство Boopidae
- Семейство Gyropidae
- Семейство Laemobothriidae
- Семейство Menoponidae
- Семейство Ricinidae
- Семейство Trimenoponidae
- Подразред Смучещи въшки (Anoplura)
- Семейство Echinophthiriidae
- Семейство Enderleinellidae
- Семейство Haematopinidae
- Семейство Hamophthiriidae
- Семейство Hoplopleuridae
- Семейство Hybophthiridae
- Семейство Linognathidae
- Семейство Microthoraciidae
- Семейство Neolinognathidae
- Семейство Pecaroecidae
- Семейство Pedicinidae
- Семейство Човешки въшки (Pediculidae)
- Семейство Pthiridae
- Семейство Polyplacidae
- Семейство Ratemiidae
- Подразред Ischnocera
- Семейство Heptapsogasteridae
- Семейство Goniodidae
- Семейство Philopteridae
- Семейство Trichodectidae
- Подразред Rhyncophthirina
- Семейство Haematomyzidae
Видове
Съществуват около 5 хиляди вида въшки, но са описани около 300. Характерна е кокошата въшка, която живее по кожата на домашната кокошка. По патиците паразитира патешкият пухояд, а по пауна – пауновият пухояд.
В България се срещат и паразити по бозайниците, например кучешкият пухояд, който се заселва по космите на главата и врата на кучето. Премахва се чрез редовно къпане и напръскване на космената покривка с инсектициди. Това е важно, защото кучешкият пухояд е междинен гостоприемник на кучешките глисти.
Източници
- ↑ Capinera, John L. Encyclopedia of Entomology. Springer Science & Business Media, 2008. ISBN 978-1-4020-6242-1. p. 838 – 844. (на английски)