Латерански договори: Разлика между версии
Замяна на файла „VaticanCity_Annex.jpg“ с Vatican_City_annex.jpg |
|||
Ред 18: | Ред 18: | ||
[[Категория:Италианско право]] |
[[Категория:Италианско право]] |
||
[[Категория:Религия в Италия]] |
[[Категория:Религия в Италия]] |
||
[[Категория:Международни договори |
[[Категория:Международни договори]] |
Версия от 20:00, 17 февруари 2020
Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския апостолически дворец (Palazzo Laterano). Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат.
Договорът:
- признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия престол, вкл. по международни дела (т. 2);
- формално признава на Ватикана статут на суверенна територия, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан – Град Ватикан (Città del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).
Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).
През 1969 г. палатата на депутатите приема закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.
Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизмът е господстващата религия в Италия.