Моята борба: Разлика между версии
м форматиране: интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''''„Моята борба“''''' ([[немски език|нем.]] „''Mein Kampf“'', '''''„Майн Кампф“''''') е книга на [[Адолф Хитлер]], съчетаваща автобиография и излагане идеите на националсоциализма. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света. |
'''''„Моята борба“''''' ([[немски език|нем.]] „''Mein Kampf“'', '''''„Майн Кампф“''''') е книга на [[Адолф Хитлер]], съчетаваща автобиография и излагане идеите на националсоциализма. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света. |
||
Основните тези в „Моята борба“ са, че човекът е биещо се животно, съответно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е обречен на изчезване; [[държава]] или [[раса]], спряла да се бие я очаква същата съдба; бойният капацитет на дадена раса зависи от чистотата ѝ; еврейската раса, поради универсалността си, е [[Пацифизъм|пацифистка]] и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, тъй като означава предаването на страната в борбата за съществуване; индивидуалната [[интелигентност]] не е толкова важна колкото [[воля]]та и [[решителност]]та; само физическата сила може да гарантира оцеляването на дадена раса, което прави военната структура задължителна; расите трябва да се бият и ако немската раса е била обединена по-рано е можела вече да владее света; над всичко армията трябва да бъде научена да вярва в непобедимостта си; за да бъде възстановена германската нация хората трябва да бъдат убедени, че възстановяването на свободата посредством военна сила е възможно; ултимативната цел на образованието трябва да бъде да произведе германец, който може да бъде превърнат във войник с минимални усилия. <ref name="churchill 50-51">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=50 – 51}}</ref> |
Основните тези в „Моята борба“ са, че човекът е биещо се животно, съответно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е обречен на изчезване; [[държава]] или [[раса]], спряла да се бие, я очаква същата съдба; бойният капацитет на дадена раса зависи от чистотата ѝ; еврейската раса, поради универсалността си, е [[Пацифизъм|пацифистка]] и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, тъй като означава предаването на страната в борбата за съществуване; индивидуалната [[интелигентност]] не е толкова важна, колкото [[воля]]та и [[решителност]]та; само физическата сила може да гарантира оцеляването на дадена раса, което прави военната структура задължителна; расите трябва да се бият и, ако немската раса е била обединена по-рано, е можела вече да владее света; над всичко армията трябва да бъде научена да вярва в непобедимостта си; за да бъде възстановена германската нация, хората трябва да бъдат убедени, че възстановяването на свободата посредством военна сила е възможно; ултимативната цел на образованието трябва да бъде да произведе германец, който може да бъде превърнат във войник с минимални усилия. <ref name="churchill 50-51">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=50 – 51}}</ref> |
||
Относно външната политика в „Моята борба“ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; [[Обединено кралство|Англия]] и [[Италия]] са единствените възможни съюзници на [[Трети райх|Германия]]; никоя държава не би сключила пакт с пацифистка държава, ръководена от [[Демокрация|демократи]] и [[Марксизъм|марксисти]]; докато Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; загубените в [[Първата световна война]] провинции не могат да бъдат присъединени към Германия чрез помощ от [[Обществото на народите]], а единствено чрез военна сила; Германия не бива да повтаря грешката си и да воюва с всичките си врагове едновременно, а да нападне с цялата си мощ най- |
Относно външната политика в „Моята борба“ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; [[Обединено кралство|Англия]] и [[Италия]] са единствените възможни съюзници на [[Трети райх|Германия]]; никоя държава не би сключила пакт с пацифистка държава, ръководена от [[Демокрация|демократи]] и [[Марксизъм|марксисти]]; докато Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; загубените в [[Първата световна война]] провинции не могат да бъдат присъединени към Германия чрез помощ от [[Обществото на народите]], а единствено чрез военна сила; Германия не бива да повтаря грешката си и да воюва с всичките си врагове едновременно, а да нападне с цялата си мощ най-силния от тях; Германия има нужда от териториално разширяване в [[Европа]]; предвоенната [[Колониализъм|колониална политика]] на Германия е грешка и трябва да бъде изоставена; Германия трябва да търси териториално разширяване към [[СССР|Русия]] и най-вече към [[Балтийски държави|Балтийските републики]]; съюз с Русия не може да бъде толериран; война заедно с Русия срещу [[Западен свят|Запада]] би била престъпление, защото целта на съветите е триумф на международния [[юдаизъм]]. <ref name="churchill 50-51" /> |
||
== История на създаването == |
== История на създаването == |
||
Версия от 06:24, 19 февруари 2020
„Моята борба“ (нем. „Mein Kampf“, „Майн Кампф“) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане идеите на националсоциализма. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света.
Основните тези в „Моята борба“ са, че човекът е биещо се животно, съответно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е обречен на изчезване; държава или раса, спряла да се бие, я очаква същата съдба; бойният капацитет на дадена раса зависи от чистотата ѝ; еврейската раса, поради универсалността си, е пацифистка и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, тъй като означава предаването на страната в борбата за съществуване; индивидуалната интелигентност не е толкова важна, колкото волята и решителността; само физическата сила може да гарантира оцеляването на дадена раса, което прави военната структура задължителна; расите трябва да се бият и, ако немската раса е била обединена по-рано, е можела вече да владее света; над всичко армията трябва да бъде научена да вярва в непобедимостта си; за да бъде възстановена германската нация, хората трябва да бъдат убедени, че възстановяването на свободата посредством военна сила е възможно; ултимативната цел на образованието трябва да бъде да произведе германец, който може да бъде превърнат във войник с минимални усилия. [1]
Относно външната политика в „Моята борба“ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; Англия и Италия са единствените възможни съюзници на Германия; никоя държава не би сключила пакт с пацифистка държава, ръководена от демократи и марксисти; докато Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; загубените в Първата световна война провинции не могат да бъдат присъединени към Германия чрез помощ от Обществото на народите, а единствено чрез военна сила; Германия не бива да повтаря грешката си и да воюва с всичките си врагове едновременно, а да нападне с цялата си мощ най-силния от тях; Германия има нужда от териториално разширяване в Европа; предвоенната колониална политика на Германия е грешка и трябва да бъде изоставена; Германия трябва да търси териториално разширяване към Русия и най-вече към Балтийските републики; съюз с Русия не може да бъде толериран; война заедно с Русия срещу Запада би била престъпление, защото целта на съветите е триумф на международния юдаизъм. [1]
История на създаването
Първият том „Разплатата“ („Eine Abrechnung“) излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том, „Националсоциалистическото движение“ („Die nationalsozialistische Bewegung“) – в 1926 г. Оригиналното заглавие е „Четири и половина години борба срещу лъжите, глупостта и коварството“. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава идея за по-краткото име на книгата – „Моята борба“.
В България е издадена през 2001 г. от издателство „Жар-птица“, което създава известна полемика в българското общество.
Външни препратки
- ((bg)) Моята борба
- Обсъждане в Парламента на „Моята борба“ и издаването на антисемитска литература в България, 2002 г.
- Интервю с Евгени Матеев, управител на Жар птица, по въпроса за „Моята борба“.
Източници
- ↑ а б Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 50 – 51.
