Тевтобод: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|владетел}}
'''Тевтобод''' (''Teutobod'') е [[крал]] на племето [[тевтони]]. Между 113 и 101 пр.н.е. тевтоните заедно с [[кимври]]те водят [[Кимврска война|война]] срещу [[Римската република]].
'''Тевтобод''' (''Teutobod'') е [[крал]] на племето [[тевтони]]. Между 113 и 101 пр.н.е. тевтоните заедно с [[кимври]]те водят [[Кимврийска война|война]] срещу [[Римската република]].


В края на 2 век пр.н.е. тевтоните заедно със своите съюзници кимврите напускат територията която обитават при [[Балтийско море]] на [[полуостров]] [[Ютланд]] и [[Скандинавия|Южна Скандинавия]] и тръгват на юг към долината на река [[Дунав]], [[Галия|Южна Галия]] и [[Италия|Северна Италия]]. След като навлизат в територията на Римската република избухва военен конфликт с римляните известен като [[Кимврска война]]. Кимврите водени от крал [[Боиорикс]] и тевтоните на Тевтобод печелят няколко първоначални битки във войната, като нанасят изключително тежки поражения на [[Легион|римската армия]] ([[битка при Норея]] и [[битка при Аравзио]]). След тежките поражения [[Консул (Древен Рим)|римкият консул]] [[Гай Марий]] предприема серия от реформи в римските легиони. През 104 пр.н.е. кимврите се насочват към [[Испания]], докато тевтоните остват в Галия. Въпреки по-ранните победи над римляните и последвалите от това проблеми в римската армия, тевтоните не предприемат нахлуване в Италия, което от своя страна дава нужното време на Марий да довърши реорганизирането на армията си. През 102 пр.н.е Гай Марий тръгва на поход срещу Тевтобод, в [[Битка при Аква Секстия|битката при Аква Секстия]] тевтоните са унищожени, като 20,000 човека от племето и самия крал Тевтобод попадат в плен. Най-вероятно Тевтобод е изпратен в [[Рим]] и участва в [[триумф]]а на Гай Марий даден му за победата над племето, при който триумф кралят е ритуално екзекутиран. През 101 пр.н.е. кимврите последват съдбата на тевтоните като са разгромени в [[Битка при Верцела|битката при Верцела]], с тази римска победа се слага край на Кимврската война.
В края на 2 век пр.н.е. тевтоните заедно със своите съюзници кимврите напускат територията, която обитават при [[Балтийско море]] на полуостров [[Ютланд]] и южна [[Скандинавия]], и тръгват на юг към долината на река [[Дунав]], южна [[Галия]] и [[Северна Италия]]. След като навлизат в територията на Римската република избухва военен конфликт с римляните, известен като [[Кимврийска война]]. Кимврите, водени от крал [[Боиорикс]], и тевтоните на Тевтобод печелят няколко първоначални битки във войната, като нанасят изключително тежки поражения на римските [[легион]]и в битките при [[Битка при Норея|Норея]] и [[Битка при Аравзио|Аравзио]]. След тежките поражения римският [[Консул (Древен Рим)|консул]] [[Гай Марий]] предприема серия от реформи в римските легиони. През 104 пр.н.е. кимврите се насочват към [[Испания]], докато тевтоните остават в Галия. Въпреки по-ранните победи над римляните и последвалите от това проблеми в римската армия, тевтоните не предприемат нахлуване в Италия, което от своя страна дава нужното време на Марий да довърши реорганизирането на армията си. През 102 пр.н.е. Гай Марий тръгва на поход срещу Тевтобод, в [[Битка при Аква Секстия|битката при Аква Секстия]] тевтоните са унищожени, като 20 хил. човека от племето и самият крал Тевтобод попадат в плен. Най-вероятно Тевтобод е изпратен в [[Рим]] и участва в [[триумф]]а на Гай Марий, даден му за победата над племето, при който триумф кралят е ритуално екзекутиран. През 101 пр.н.е. кимврите последват съдбата на тевтоните, като са разгромени в [[Битка при Верцела|битката при Верцела]]. С тази римска победа се слага край на Кимврийската война.


==Външни препратки==
==Външни препратки==

Версия от 20:35, 20 февруари 2020

Тевтобод
Роден
Починал
101 г. пр.н.е.

Тевтобод (Teutobod) е крал на племето тевтони. Между 113 и 101 пр.н.е. тевтоните заедно с кимврите водят война срещу Римската република.

В края на 2 век пр.н.е. тевтоните заедно със своите съюзници кимврите напускат територията, която обитават при Балтийско море на полуостров Ютланд и южна Скандинавия, и тръгват на юг към долината на река Дунав, южна Галия и Северна Италия. След като навлизат в територията на Римската република избухва военен конфликт с римляните, известен като Кимврийска война. Кимврите, водени от крал Боиорикс, и тевтоните на Тевтобод печелят няколко първоначални битки във войната, като нанасят изключително тежки поражения на римските легиони в битките при Норея и Аравзио. След тежките поражения римският консул Гай Марий предприема серия от реформи в римските легиони. През 104 пр.н.е. кимврите се насочват към Испания, докато тевтоните остават в Галия. Въпреки по-ранните победи над римляните и последвалите от това проблеми в римската армия, тевтоните не предприемат нахлуване в Италия, което от своя страна дава нужното време на Марий да довърши реорганизирането на армията си. През 102 пр.н.е. Гай Марий тръгва на поход срещу Тевтобод, в битката при Аква Секстия тевтоните са унищожени, като 20 хил. човека от племето и самият крал Тевтобод попадат в плен. Най-вероятно Тевтобод е изпратен в Рим и участва в триумфа на Гай Марий, даден му за победата над племето, при който триумф кралят е ритуално екзекутиран. През 101 пр.н.е. кимврите последват съдбата на тевтоните, като са разгромени в битката при Верцела. С тази римска победа се слага край на Кимврийската война.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Teutobod в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​