Щатхаутер: Разлика между версии
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Portrait of William I, Prince of Orange, by Adriaen Thomasz Key.jpg|мини|Вилем І Орански, първият щатхаутер на Холансктаа република (портрет от 1579 г. от Адриен Томас Кей)]] |
|||
{{без източници}} |
|||
'''Щатхаутер''' (на [[Нидерландски език|нидерландски]] '''Stadthouder''') е длъжност в [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] в края на [[Средновековие|средновековието]] и началото на [[Ново време|Новото време]].<ref>''[https://www.britannica.com/topic/stadtholder Stadtholder. Historical Dutch Ofiicial]'', '''britannica.com'''</ref> Използва се от 1384 до 1795 г. и означава управител, [[губернатор]]. В действителност щатхаутерът представлява военен ръководител на една от нидерландските провинции, поддържа реда и фортификационните съоръжения. Постът може да се съчетава - един човек може да бъде щатхаутер на няколко или всички провинции. В [[Съединени провинции|Съединените провинции]] (Холандската република) той е де факто [[държавен глава]], постът се предава по наследство, създава се [[Оранска династия|династия от щатхаутери]], която след [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] се превръща в кралска династия на [[Нидерландия]]. |
|||
'''Щатхалтер''' ({{lang|de|Statthalter}}) е управител за един определен регион, който от името на (и вместо) своя началник (например [[крал]], [[император]], [[президент]] и т.н.) ръководи управленческите задачи в своя управленчески район. |
|||
== Етимология == |
|||
Често щатхалтерите са наричани също [[губернатор]]и. |
|||
Щатхаутер буквално означава [[лейтенант]]. Френската дума "лейтенант" идва от думите ''lieu'' (място) и ''tenant'' (който държи) - тоест "''този, който държи мястото''".<ref>''[http://www.spanishsuccession.nl/up_stadtholders.html Dutch Stadholders]'', на сайта '''spanish''' '''succession.nl'''</ref> На нидерландски съчетанието е същото - ''stadt'' (място) и ''houder'' (който държи). На английски вариантът е ''stadholder''. |
|||
== В Седемнадесетте провинции == |
|||
През древността такива са [[сатрап]]ите в [[Персийска империя|Персийската империя]] и в царството на [[Александър Велики]]. |
|||
Длъжността се появява малко преди и по време на преминаването на нидерландските провинции под властта на [[Бургундско херцогство|бургундските херцози]]. По това време щатхаутерът е представител на [[Херцог|херцога]], който го замества във всяко отношение при управлението на провинцията. В края на ХV в. властта в провинциите е наследена от [[Хабсбурги|Хабсбургите]]. Те унаследяват и принципа на щатхаутерите. [[Карл V]] (император и крал на [[Испания]]) уплътнява владенията си с още провинции, от които само [[Лиежко епископство|Лиеж]] не е под властта му. Той се опитва да използва щатхаутерите като средство за ограничаване силата на [[Аристокрация|аристократическите фамилии]], но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.<ref>Калин Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', том 4, В. Търново 1993, с. 444</ref> При [[Филип II (Испания)|Фелипе ІІ]] властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции. |
|||
== В Съединените провинции (Холандската република) == |
|||
В [[Римската империя]] съществуват такива служители с щатхалтер-функции още по времето на [[Римската република|Републиката]]. По време на империята щатхалтери са между другото ''[[проконсул]]'', ''[[Легат|Legatus Augusti pro praetore]]'', ''[[префект]]'', ''[[прокуратор]]'', ''praeses'' както и ''[[викарий]]'' (като управител на една късноримска [[Диоцез]]). |
|||
В хода на [[Нидерландски бунт|Нидерландския бунт]] против Фелипе ІІ седемте [[Калвинизъм|калвинистки]] провинции на север обявяват независимост (1581). Създава се нова държава, която по устройството си е [[Федерация|федеративна]]. Теоретично всяка провинция има собствен щатхаутер, но в условията на сурова война щатхаутерският пост във всички провинции (освен [[Фризия (провинция)|Фризия]]) преминава в рода [[Династия Оранж-Насау|Оранж-Насау]]. Най-изявен представител на този род е [[Вилхелм Орански|Вилем І Орански]], убит през 1584 г. Установява се и друг принцип - щатхаутерите на провинциите [[Холандия (историческа област)|Холандия]] и [[Зеландия]] получават много по-голям престиж и власт спрямо своите колеги. Те именно започват да се считат за държавни глави на [[Съединени провинции|републиката]]. |
|||
Отношенията на щатхаутерите с другия важен управленски орган - [[Генерални щати на Нидерландия|Генералните щати]] са сложни и се обуславят от борбата за власт. Щатхаутерите се стремят към централизация и повишаване на данъците с военни цели, докато щатите са на противоположното мнение. Щатхаутерският пост получава голям авторитет при [[Мориц Орански]] (1585-1625) и при [[Фредерик Хендрик Орански|Фредерик Хендрик]] (1625-1647). Краят на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]] през 1648 г. предизвиква нов конфликт. [[Вилхелм II Орански|Вилем ІІ]] (1647-1650) арестува водачите на опозицията, но умира от [[Дребна шарка|шарка]] и се установява пръв период без щатхаутер (1650-1672). |
|||
Щатите се противопоставят на идеята Вилем ІІ да бъде наследен от малолетния си син [[Уилям III|Вилем ІІІ]] с помощта на регенти. Това им изглежда чисто монархически принцип. След катастрофата от 1672 г. и убийството на [[Ян де Вит]] [[Уилям III|Вилем ІІІ]] възстановява властта на щатхаутера. Неговото възшествие в [[Кралство Англия|Англия]] през 1688 утвърждава авторитета му, но след смъртта му започва нов период без щатхаутер (1702-1747). През тези години щатхаутерската власт на Оранж-Насау оцелява във Фризия. През 1747 г. [[Вилхелм IV (Орания)|Вилем ІV]] става щатхаутер на цялата република.<ref>Jan de Jongste, ''[https://archive.org/stream/dutchrepublicine00itha?ref=ol#page/32/mode/2up The Restoration of the Oranjist Regime in 1747: the Modernity of a "Glorious revolution]'', in: ''The Dutch Republic in the eighteenth century: decline, Enlightenment, and revolution'', Ithaca 1992, pp. 32-33</ref> Както през 1672, така и сега причината за възстановяването на династията е извънредната френска заплаха (виж [[Война за австрийското наследство]]). Неговият син Вилем V е свален през 1795 г. от [[Революционни войни|френската революционна армия]].<ref>Hendrik Willem van Loon, ''[https://archive.org/stream/cu31924028513475?ref=ol#page/n447/mode/2up The fall of the Dutch republic]'', Boston 1913, p. 399</ref> Така той се оказва последният щатхаутер. |
|||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 17:15, 22 февруари 2020
Щатхаутер (на нидерландски Stadthouder) е длъжност в Нидерландия в края на средновековието и началото на Новото време.[1] Използва се от 1384 до 1795 г. и означава управител, губернатор. В действителност щатхаутерът представлява военен ръководител на една от нидерландските провинции, поддържа реда и фортификационните съоръжения. Постът може да се съчетава - един човек може да бъде щатхаутер на няколко или всички провинции. В Съединените провинции (Холандската република) той е де факто държавен глава, постът се предава по наследство, създава се династия от щатхаутери, която след Наполеоновите войни се превръща в кралска династия на Нидерландия.
Етимология
Щатхаутер буквално означава лейтенант. Френската дума "лейтенант" идва от думите lieu (място) и tenant (който държи) - тоест "този, който държи мястото".[2] На нидерландски съчетанието е същото - stadt (място) и houder (който държи). На английски вариантът е stadholder.
В Седемнадесетте провинции
Длъжността се появява малко преди и по време на преминаването на нидерландските провинции под властта на бургундските херцози. По това време щатхаутерът е представител на херцога, който го замества във всяко отношение при управлението на провинцията. В края на ХV в. властта в провинциите е наследена от Хабсбургите. Те унаследяват и принципа на щатхаутерите. Карл V (император и крал на Испания) уплътнява владенията си с още провинции, от които само Лиеж не е под властта му. Той се опитва да използва щатхаутерите като средство за ограничаване силата на аристократическите фамилии, но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.[3] При Фелипе ІІ властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции.
В Съединените провинции (Холандската република)
В хода на Нидерландския бунт против Фелипе ІІ седемте калвинистки провинции на север обявяват независимост (1581). Създава се нова държава, която по устройството си е федеративна. Теоретично всяка провинция има собствен щатхаутер, но в условията на сурова война щатхаутерският пост във всички провинции (освен Фризия) преминава в рода Оранж-Насау. Най-изявен представител на този род е Вилем І Орански, убит през 1584 г. Установява се и друг принцип - щатхаутерите на провинциите Холандия и Зеландия получават много по-голям престиж и власт спрямо своите колеги. Те именно започват да се считат за държавни глави на републиката.
Отношенията на щатхаутерите с другия важен управленски орган - Генералните щати са сложни и се обуславят от борбата за власт. Щатхаутерите се стремят към централизация и повишаване на данъците с военни цели, докато щатите са на противоположното мнение. Щатхаутерският пост получава голям авторитет при Мориц Орански (1585-1625) и при Фредерик Хендрик (1625-1647). Краят на Осемдесетгодишната война през 1648 г. предизвиква нов конфликт. Вилем ІІ (1647-1650) арестува водачите на опозицията, но умира от шарка и се установява пръв период без щатхаутер (1650-1672).
Щатите се противопоставят на идеята Вилем ІІ да бъде наследен от малолетния си син Вилем ІІІ с помощта на регенти. Това им изглежда чисто монархически принцип. След катастрофата от 1672 г. и убийството на Ян де Вит Вилем ІІІ възстановява властта на щатхаутера. Неговото възшествие в Англия през 1688 утвърждава авторитета му, но след смъртта му започва нов период без щатхаутер (1702-1747). През тези години щатхаутерската власт на Оранж-Насау оцелява във Фризия. През 1747 г. Вилем ІV става щатхаутер на цялата република.[4] Както през 1672, така и сега причината за възстановяването на династията е извънредната френска заплаха (виж Война за австрийското наследство). Неговият син Вилем V е свален през 1795 г. от френската революционна армия.[5] Така той се оказва последният щатхаутер.
Бележки
- ↑ Stadtholder. Historical Dutch Ofiicial, britannica.com
- ↑ Dutch Stadholders, на сайта spanish succession.nl
- ↑ Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, том 4, В. Търново 1993, с. 444
- ↑ Jan de Jongste, The Restoration of the Oranjist Regime in 1747: the Modernity of a "Glorious revolution, in: The Dutch Republic in the eighteenth century: decline, Enlightenment, and revolution, Ithaca 1992, pp. 32-33
- ↑ Hendrik Willem van Loon, The fall of the Dutch republic, Boston 1913, p. 399