Щатхаутер: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 7: | Ред 7: | ||
== В Седемнадесетте провинции == |
== В Седемнадесетте провинции == |
||
Длъжността се появява малко преди и по време на преминаването на нидерландските провинции под властта на [[Бургундско херцогство|бургундските херцози]]. По това време щатхаутерът е представител на [[Херцог|херцога]], който го замества във всяко отношение при управлението на провинцията. В края на ХV в. властта в провинциите е наследена от [[Хабсбурги]]те. Те унаследяват и принципа на щатхаутерите. [[Карл V]] (император и крал на [[Испания]]) уплътнява владенията си с още провинции, от които само [[Лиежко епископство|Лиеж]] не е под властта му. Той се опитва да използва щатхаутерите като средство за ограничаване силата на [[Аристокрация|аристократическите фамилии]], но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.<ref>Калин Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', том 4, В. Търново 1993, с. 444</ref> При [[Филип II (Испания)|Фелипе ІІ]] властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции. |
Длъжността се появява малко преди и по време на преминаването на нидерландските провинции под властта на [[Бургундско херцогство|бургундските херцози]]. По това време щатхаутерът е представител на [[Херцог|херцога]], който го замества във всяко отношение при управлението на провинцията. В края на ХV в. властта в провинциите е наследена от [[Хабсбурги]]те. Те унаследяват и принципа на щатхаутерите. [[Карл V]] (император и крал на [[Испания]]) уплътнява владенията си с още провинции, от които само [[Лиежко епископство|Лиеж]] не е под властта му. Той се опитва да използва щатхаутерите като средство за ограничаване силата на [[Аристокрация|аристократическите фамилии]], но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.<ref>Калин Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', том 4, В. Търново 1993, с. 444</ref> При [[Филип II (Испания)|Фелипе ІІ]] властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции. |
||
[[Файл:Dutch republic map 1648.png|ляво|мини|250x250пкс|Седемте провинции през 1648 г. ([[Дренте]] и [[Северен Брабант]] са част от страната, но нямат представителство).]] |
|||
== В Съединените провинции (Холандската република) == |
== В Съединените провинции (Холандската република) == |
Версия от 21:29, 22 февруари 2020
Щатхаутер (на нидерландски Stadthouder) е длъжност в Нидерландия в края на средновековието и началото на Новото време.[1] Използва се от 1384 до 1795 г. и означава управител, губернатор. В действителност щатхаутерът представлява военен ръководител на една от нидерландските провинции, поддържа реда и фортификационните съоръжения. Постът може да се съчетава – един човек може да бъде щатхаутер на няколко или всички провинции. В Съединените провинции (Холандската република) той е де факто държавен глава, постът се предава по наследство, създава се династия от щатхаутери, която след Наполеоновите войни се превръща в кралска династия на Нидерландия.
Етимология
Щатхаутер буквално означава лейтенант. Френската дума „лейтенант“ идва от думите lieu (място) и tenant (който държи) – тоест „този, който държи мястото“.[2] На нидерландски съчетанието е същото – stadt (място) и houder (който държи). На английски вариантът е stadholder.
В Седемнадесетте провинции
Длъжността се появява малко преди и по време на преминаването на нидерландските провинции под властта на бургундските херцози. По това време щатхаутерът е представител на херцога, който го замества във всяко отношение при управлението на провинцията. В края на ХV в. властта в провинциите е наследена от Хабсбургите. Те унаследяват и принципа на щатхаутерите. Карл V (император и крал на Испания) уплътнява владенията си с още провинции, от които само Лиеж не е под властта му. Той се опитва да използва щатхаутерите като средство за ограничаване силата на аристократическите фамилии, но тази реформа се проваля. Тъкмо привилегированите постепенно присвояват важната длъжност.[3] При Фелипе ІІ властта на щатхаутерите чувствително намалява заради абсолютистките тенденции.
В Съединените провинции (Холандската република)
В хода на Нидерландския бунт против Фелипе ІІ седемте калвинистки провинции на север обявяват независимост (1581). Създава се нова държава, която по устройството си е федеративна. Теоретично всяка провинция има собствен щатхаутер, но в условията на сурова война щатхаутерският пост във всички провинции (освен Фризия) преминава в рода Оранж-Насау. Най-изявен представител на този род е Вилем І Орански, убит през 1584 г. Установява се и друг принцип – щатхаутерите на провинциите Холандия и Зеландия получават много по-голям престиж и власт спрямо своите колеги. Те именно започват да се считат за държавни глави на републиката.
Отношенията на щатхаутерите с другия важен управленски орган – Генералните щати са сложни и се обуславят от борбата за власт. Щатхаутерите се стремят към централизация и повишаване на данъците с военни цели, докато щатите са на противоположното мнение. Щатхаутерският пост получава голям авторитет при Мориц Орански (1585 – 1625) и при Фредерик Хендрик (1625 – 1647). Краят на Осемдесетгодишната война през 1648 г. предизвиква нов конфликт. Вилем ІІ (1647 – 1650) арестува водачите на опозицията, но умира от шарка и се установява пръв период без щатхаутер (1650 – 1672).
Щатите се противопоставят на идеята Вилем ІІ да бъде наследен от малолетния си син Вилем ІІІ с помощта на регенти. Това им изглежда чисто монархически принцип. След катастрофата от 1672 г. и убийството на Ян де Вит Вилем ІІІ възстановява властта на щатхаутера. Неговото възшествие в Англия през 1688 утвърждава авторитета му, но след смъртта му започва нов период без щатхаутер (1702 – 1747). През тези години щатхаутерската власт на Оранж-Насау оцелява във Фризия. През 1747 г. Вилем ІV става щатхаутер на цялата република.[4] Както през 1672, така и сега причината за възстановяването на династията е извънредната френска заплаха (виж Война за австрийското наследство). Неговият син Вилем V е свален през 1795 г. от френската революционна армия.[5] Така той се оказва последният щатхаутер.
Бележки
- ↑ Stadtholder. Historical Dutch Ofiicial, britannica.com
- ↑ Dutch Stadholders, на сайта spanish succession.nl
- ↑ Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, том 4, В. Търново 1993, с. 444
- ↑ Jan de Jongste, The Restoration of the Oranjist Regime in 1747: the Modernity of a "Glorious revolution, in: The Dutch Republic in the eighteenth century: decline, Enlightenment, and revolution, Ithaca 1992, pp. 32 – 33
- ↑ Hendrik Willem van Loon, The fall of the Dutch republic, Boston 1913, p. 399