Свети Йосиф (Казанлък): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
По молба на епископ [[Методий Стратиев|Методи Стратиев]] през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на [[Салезиани на Дон Боско|Салезианите на Дон Боско]] от [[Чехия]].<ref name=":2" />
По молба на епископ [[Методий Стратиев|Методи Стратиев]] през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на [[Салезиани на Дон Боско|Салезианите на Дон Боско]] от [[Чехия]].<ref name=":2" />


През 2012 г. е издадена книгата „История на енорията „Свети Йосиф“ град Казанлък“. Книгата е започната от Иван Памукчиев през 1990-те и е завършена от архимадрид Петър Немец и Стефан Памукчиев.
През 2012 г. е издадена книгата „История на енорията „Свети Йосиф“ град Казанлък“. Книгата е започната от Иван Памукчиев през 1990-те и е завършена от архимандрит Петър Немец и Стефан Памукчиев.


== История на храма ==
== История на храма ==

Версия от 13:12, 23 февруари 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

„Свети Йосиф“
Карта
Вид на храмакатолическа църква
Страна България
Населено мястоКазанлък
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
ЕпархияСофийска
Изграждане1936 г.
Статутдействащ храм
СайтКатолическа църква Казанлък

„Свети Йосиф“ е източнокатолическа църква в град Казанлък, България, енорийски храм на Софийската епархия.

История на енорията

През 1921 г. Епифаний Шанов, бивш епископ на Македонския български апостолически викариат, подава оставка поради напреднала възраст и се оттегля на почивка в родното си място – Казанлък. Купува имот на улица „П. Яворов“, който пригажда за свое жилище и устройва една от стаите за параклис. Така се поставя началото на енорията в града, където след войните са се заселили униати преселници от Одринско.[1]

Eнорийският свещеник e Йосиф Раданов, който служи в параклиса на къщата на епископа. С годините униатската общност в града нараства, а с това и нуждата от нова църква. През 1936 г. общинско управление в Казанлък утвърждава нов регулационен план, според който униатският молитвен дом трябва да се събори, за да се прокара по-широко пътно платно. Епископ епископ Кирил Куртев успява да получи необходимото разрешение и строежът на новата сграда в същия имот започва през пролетта на 1936 г. Поради намесата на Старозагорския митрополит на православната църква, строежът е спрян. Казанлъшките униати апелират за продължаване на строежа с изложение, подписано от 55 души начело с епископ Шанов и свещеник Раданов от името на 137 членове на енорията, включително запасни и действащи офицери и служители във военната самолетостроителна фабрика „Български Капрони“.[2]

Едва на 16 септември 1942 г., след като новият епископ Йоан Гаруфалов повдига отново въпроса, от София разрешават да се довърши строежа, но при условие, че сградата няма да бъде ползвана за религиозни цели.[2] Сградата остава недовършена поради смяната на политическия режим в България. През 50-те години дейността на църквата е преустановена, а през 1956 г. сградата е преустроена в детска градина и дадена на „Арсенал“ Казанлък. [1]

В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90-те години на ХХ век, имотът е върнат на Софийската апостолическа екзархия.

По молба на епископ Методи Стратиев през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на Салезианите на Дон Боско от Чехия.[1]

През 2012 г. е издадена книгата „История на енорията „Свети Йосиф“ град Казанлък“. Книгата е започната от Иван Памукчиев през 1990-те и е завършена от архимандрит Петър Немец и Стефан Памукчиев.

История на храма

От 1921 г. Светата литургия е обслужвана в параклиса в дома на епископ Епифаний Шанов.

Строежът на нова сграда на католическа църква в Казанлък е започнат през 1936 г., но реално довършен през 90-те години на XX век.[1]

Храмов празник – 26 декември.

Бележки

  1. а б в г Енория: „Св. Йосиф“
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.