Трикери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Pilio.png|350п|мини|Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. В дясно п-в [[Пелион]]]]
[[Файл:Pilio.png|350п|мини|Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. Вдясно п-в [[Пелион]]]]
'''Трикери''' ({{lang|el|Τρίκερι}}) е малък [[Гърция|гръцки]] остров в [[Пагасетийски залив|Пагасетийския залив]] (Волоския залив) на [[Егейско море]]. Със същото име в Гърция днес има още [[Трикери (град)|град]], отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и [[Трикери (община)|община]], включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном [[Магнезия]].

'''Трикери''' ({{lang|el|Τρίκερι}}) е малък [[Гърция|гръцки]] остров в [[Пагасетийски залив|Пагасетийския залив]] (Волоския залив) на [[Егейско море]]. Със същото име в Гърция днес има още [[Трикери (град)|град]] отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и [[Трикери (община)|община]] включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном [[Магнезия]].


== История ==
== История ==
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]] <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/12/blog-post.html Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913]</ref>и други райони на [[Егейска Македония]] които, заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0908/040908/obshtestvo/ob-8.html Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008]</ref><ref>[http://veso1985.log.bg/article.php?article_id=39950 Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери]</ref> По пътя обаче, много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Така загиват солунският български архимандрит [[Евлогий Светиев|Евлогий]] и секретаря му [[Христо Батанджиев]] – един от шестимата основали [[ВМОРО]].
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/12/blog-post.html Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913]</ref> и други райони на [[Егейска Македония]], които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0908/040908/obshtestvo/ob-8.html Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008]</ref><ref>[http://veso1985.log.bg/article.php?article_id=39950 Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери]</ref> По пътя обаче много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Така загиват солунският български архимандрит [[Евлогий Светиев|Евлогий]] и секретарят му [[Христо Батанджиев]] – един от шестимата основали [[ВМОРО]].


Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа
18.11.2010[http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 ]</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>
18.11.2010[http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 ]</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>

В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в „[[Пленникът от Трикери|едноименния филм]]“ през 1929 г.


== Личности ==
== Личности ==
Ред 13: Ред 14:
* {{флагче|България}} [[Васил Мончев]] (1847 - 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
* {{флагче|България}} [[Васил Мончев]] (1847 - 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
* {{флагче|България}} Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
* {{флагче|България}} Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
* {{флагче|България}} [[Спиро Суруджиев]] (? – 1913), български просветен и църковен деец;
* {{флагче|България}} [[Спиро Суруджиев]] (? – 1913), български просветен и църковен деец.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 19: Ред 20:
* [[Владимир Сис]], [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=302%3A-1913-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914]
* [[Владимир Сис]], [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=302%3A-1913-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1357 "Списъкъ на лицата интернирани от гръцкитѣ власти въ надвечерието на Междусъюзническата война – 1913 г. м. юний въ островъ „Трикири“ – отъ гр. Гумендже, Енидже-Вардарско, Македония и освободени на 14. XI. 1913 г."]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1357 "Списъкъ на лицата интернирани от гръцкитѣ власти въ надвечерието на Междусъюзническата война – 1913 г. м. юний въ островъ „Трикири“ – отъ гр. Гумендже, Енидже-Вардарско, Македония и освободени на 14. XI. 1913 г."]

== Вижте също ==
* Пиеса [[Пленникът от Трикери|„Пленникът от Трикери“]] (1917 г.) от [[Константин Мутафов]]
* Кино-филм [[Пленникът от Трикери|„Пленникът от Трикери“]] екранизация на пиесата, 1929.


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 07:10, 7 март 2020

Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. Вдясно – п-в Пелион

Трикери (на гръцки: Τρίκερι) е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Егейско море. Със същото име в Гърция днес има още град, отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и община, включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном Магнезия.

История

През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско[1] и други райони на Егейска Македония, които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.[2][3] По пътя обаче много от тях са хвърлени в Егейско море. Така загиват солунският български архимандрит Евлогий и секретарят му Христо Батанджиев – един от шестимата основали ВМОРО.

Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към Варна[4]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,[5] други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[6]. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.[7]

В 1917 г. Константин Мутафов издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в „едноименния филм“ през 1929 г.

Личности

Починали в Трикери
  • Васил Мончев (1847 - 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
  • Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
  • Спиро Суруджиев (? – 1913), български просветен и църковен деец.

Източници

Бележки