Аделхайд Бургундска

Света Аделхайд Бургундска Adelheid
Света Аделхайд Бургундска
Родена	около 931 г. Горна Бургундия, Франция
Починала	16 декември 999 г. манастир Селц, Елзас
Семейство
Баща	Рудолф II
Майка	Берта от Швабия
Братя/сестри	Конрад III
Съпруг	Лотар II (947 – 950) Ото I (951 – май 973)
Деца	Матилда Ото II Емма Италианска
Света Аделхайд Бургундска в Общомедия

Света Аделхайд Бургундска (на немски: Adelheid; на италиански: Adelaide; * 931 или 932 г. в Горна Бургундия; † 16 декември 999 г. в манастир Селц, Елзас) е кралица на Италия (като съпруга на Лотар II) от 947 до 950 г., източнофранкска кралица (като съпруга на Ото Велики) от 951 до 973 г., отново кралица на Италия от 951 до 973 г., а от 962 до 973 г. императрица на Свещената Римска империя и регентка (на внука си) от 985 до 994 г.

Аделхайд Бургундска е чествана като светица.

Дъщеря е на краля на Горна Бургундия Рудолф II и на херцогската дъщеря Берта от Швабия. Сестра е на крал Конрад III.

Тя е била обещана от 933 г. на Лотар II († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през 947 г. преди 27 юни. След три години съпругът ѝ е отровен през 950 г. От него тя има дъщеря – Ема Италианска (* 948; † 12 октомври сл. 988 g.; която се омъжва 966 г. за Лотар IV, крал на Западно-Франкското кралство и ражда Луи V (967 – 987), крал на Франция).

Маркграф Беренгар II иска да ожени сина си Адалберт II за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга с дъщеря си Ема Италианска и се спасява в Каноса. Оттам иска помощ от Ото I, който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино.

След това Ото I се жени за Аделхайд в Павия и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник.

Ото и Аделхайд имат четири деца:

• Хайнрих (* 952; † 954)
• Бруно (* 953; †)
• Матилда (игуменка на Кведлинбург) (* 954; † 999)
• Ото II (по-късно император на Свещената римска империя) (* 955; † 983)

През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и имератрица. От 985 – 994 г. до пълнолетието на внук ѝ Ото III Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия. След това тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До Реформацията нейният гроб е място на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.

Аделхайд е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Тя имала голямо влияние в политиката на Римската империя в Германия и Италия.

Папа Урбан II я канонизира през 1097 г. за светица. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.

Императрица Аделхайд до нейния съпруг крал Ото I в Майсенския Дом

Литература

• Amalie Fößel: Adelheid. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35 – 59.
• Franz Staab: Thorsten Unger: Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz, Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.

Външни препратки

• Women's Biography: Adelaide of Burgundy, Ottonian empress
• Genealogie-Mittelalter: „Adelheid von Burgund“.