Асен Пешев – Капуй: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
L. Kareli (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Асен Пешев'''-Капуй е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател]]. Играл е за [[ПФК Левски (София)|Левски]] от [[1924]] до [[1940]] г. [[Шампионат на България|Шампион на България]] и носител на [[Национална купа на България|купата]] през [[1933]] и [[1937]] г., трикратен столичен шампион през [[1925]], [[1929]] и [[1933]], четирикратен носител на Купата "[[Улпия Сердика]]" ([[1926]], [[1930]], [[1931]] и [[1932]] г.). [[Голмайстор на България|Голмайстор]] на шампионата през [[1933]] г. с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Има 90 шампионатни мача и 81 гола, изиграл е и 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За [[Български национален отбор по футбол|национален отбор]] има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода [[1927]]–[[1936]] г. С националния отбор печели [[Балканска купа по футбол|Балканската купа]] от турнира в [[Белград]] през [[1932]] г. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и националния отбор преди [[1940]] г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През [[1931]] г. в първата анкета на в. "[[Спорт (вестник)|Спорт]]" е определен за [[Футболист № 1 на България]]. Като студент в периода [[1934]]-[[1938]] г. в [[Чехословакия]] играе за професионалните клубове "[[Славия (Прага)|Моравска Славия]]" и "[[Жиденице]]" ([[Бърно]]).
'''Асен Пешев'''-Капуй е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател]]. Играл е за [[ПФК Левски (София)|Левски]] от [[1924]] до [[1940]] г. [[Шампионат на България|Шампион на България]] и носител на [[Национална купа на България|купата]] през [[1933]] и [[1937]] г., трикратен столичен шампион през [[1925]], [[1929]] и [[1933]], четирикратен носител на Купата "[[Улпия Сердика]]" ([[1926]], [[1930]], [[1931]] и [[1932]] г.). [[Голмайстор на България|Голмайстор]] на шампионата през [[1933]] г. с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Има 90 шампионатни мача и 81 гола, изиграл е и 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За [[Български национален отбор по футбол|национален отбор]] има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода [[1927]]–[[1936]] г. С националния отбор печели [[Балканска купа по футбол|Балканската купа]] от турнира в [[Белград]] през [[1932]] г. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и националния отбор преди [[1940]] г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През [[1931]] г. в първата анкета на в. "[[Спорт (вестник)|Спорт]]" е определен за [[Футболист № 1 на България]]. Като студент в периода [[1935]]-[[1936]], [[1937]]-[[1939]] г. в [[Чехословакия]] играе за професионалните клубове "[[Славия (Прага)|Моравска Славия]]" и "[[Жиденице]]" ([[Бърно]]). От [[1941]] до [[1943]] г. играе за [[Владислав (София)]].


{{Портал футбол}}
{{Портал футбол}}

Версия от 20:15, 4 юни 2007

Асен Пешев
български футболист

Роден
Починал

НаградиФутболист № 1 на България (1931)

Асен Пешев-Капуй е български футболист, нападател. Играл е за Левски от 1924 до 1940 г. Шампион на България и носител на купата през 1933 и 1937 г., трикратен столичен шампион през 1925, 1929 и 1933, четирикратен носител на Купата "Улпия Сердика" (1926, 1930, 1931 и 1932 г.). Голмайстор на шампионата през 1933 г. с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Има 90 шампионатни мача и 81 гола, изиграл е и 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За национален отбор има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода 19271936 г. С националния отбор печели Балканската купа от турнира в Белград през 1932 г. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и националния отбор преди 1940 г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През 1931 г. в първата анкета на в. "Спорт" е определен за Футболист № 1 на България. Като студент в периода 1935-1936, 1937-1939 г. в Чехословакия играе за професионалните клубове "Моравска Славия" и "Жиденице" (Бърно). От 1941 до 1943 г. играе за Владислав (София).