Охрана

Тази статия е за българската милиция. За руската Охранка, вижте Царска тайна полиция.

---

Охрана
Панахида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Македоно-българския комитет през 1943 година.
Информация
Тип	революционна организация
Основана	1943 г.
Закрита	1944 г.
Положение	несъществуваща
Езици	български
Ръководител	Пандо Макриев, Лука Диманов
Охрана в Общомедия

Администрация на област Македония:

  България

  Италия

  Германия

„Охрана“ (на гръцки: Οχράνα), известна и като Македоно-български комитет при Оста или Централен българомакедонски комитет, е въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония, създадено по време на окупацията на Гърция през Втората световна война за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива.

Причини за възникването на Охрана

След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в Гръцко-турската война пред Анкара от войските на Ататюрк, в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с българщината. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал Йоанис Метаксас.

Когато Гърция бързо е победена от немските войски през Втората световна война Западна Тракия и частта от Егейска Македония до Струма са предоставени за администриране от България, но по-голямата част от Егейска Македония остава под италианска и немска окупация и в подчинение на гръцката колаборационистка администрация. В областта започват да действат колаборационистките паравоенни милиции на полковник Георгиос Пулос, мародерски милиции от гръцките бежански села, както и гръцките съпротивителни националистически и комунистически въоръжени чети на ЕЛАС, които нападат не само италианските и немски военни части, но и беззащитните български села.

Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур

В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на Костур лейтенант Джовани Равали и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник Алдо Вениери, който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита.

Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в Костур официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат Пандо Макриев, Лука Диманов и Никола Шестоваров. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града. На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал Джузепе дел Джудиче със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на Вътрешната македонска революционна организация, както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.

Дейност на Охрана

След формирането на организацията „Охрана“ в Костурско и въоръжаването на местното българско население, обстановката в района коренно се променя. Атаките на гръцките паравоенни чети са неутрализирани и дейността им е силно намалена. Тези по същество военни успехи дават основание на Андон Калчев да се обърне и към немското командване във Воден, тъй като българското население в германската окупационна зона също не е ефикасно защитено. Тук заедно със съществуващия в Лерин отряд с разрешението на официалните германски власти е формиран комитет на организацията и са въоръжени българските села и гражданство, като резултатите не закъсняват.

В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така организацията неутрализира прогръцкото и комунистическото македонистко влияние в региона.

Паметник на Иван Михайлов в Борисовата градина, София.

През август 1943 година старият лидер на ВМРО Иван Михайлов пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в София между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. След разговори между Димитър Цилев и Георги Димчев с немски представители се пристъпва към формиране на доброволчески дружини във Воден и Лерин, като пристигат доброволци и от Битоля и Царство България.

Разпускане на Охрана

Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига през София в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска Независима република Македония с помощта на Охрана и структурите на бившето ВМРО. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. С изтеглянето на немците и българската войска от Беломорието и Македония и реокупирането им от гръцки и югославски части организацията „Охрана“ е разпусната, а дружините в Костурско, Воден и Екши су са разоръжени на 15-16 септември.

След края на 1944 г. много членовете на Охрана се присъединяват към формирания от Македонската секция на Гръцката комунистическа партия „Славяномакедонски народоосвободителен фронт“ (СНОФ) и се включват във въоръжената борба на страната на Демократичната армия на Гърция в Гражданската война. След края на военните действия много от тях напускат родните краища към България, Югославия и другите социалистически страни и формират последната голяма емигрантска вълна от Егейска Македония.

Вижте също

• Римски легион
• Солунски български клуб

Източници

• Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.)
• Македония. История и политическа съдба. Том 3, Георги Даскалов и колектив, София, 1998 г.
• Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, Политическа и военна история, Георги Даскалов, София, 1999 г.
• Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4, Георги Даскалов, София, 2003 г.
• Macedonia's Secret Army: IMRO Militias of Southwestern Macedonia
• Vic Nicholas, IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943–1944. като Word document
• Вангел Ајановски Оче. Егејски бури – Револуционерното движење во Воденско и НОФ во Егејска Македоница, Скопје, 1975. стр.122-123
• Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
• Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133.
• Yiannis D. Stefanidis. Macedonia in the 1940s.Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 64-103. [5]
• Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.
• Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950.
• Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος - Апоскеп, Костурско", София, (Семеен архив)
• Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Сметка за получените и изразходвани 2 000 000 лева по революционното движение в Костурско", София, 1944 г. (Семеен архив)