Разлика между версии на „Иван Срацимир“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
м (Премахнати редакции на 151.251.247.134 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
През 50-те години на 14 в. той получава за управление от баща си Иван Александър в самостоятелно владение Видинска област. Иван Срацимир разширява и укрепва [[Белоградчишка крепост|крепостта]] край [[Белоградчик]] – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон.
 
През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Походът на унгарския крал започнал на 1 май 1365 г., на 30 май войските му били пред Бдин (дн.[[Видин]]) и на 1 юни влезли в града. След бързата си победа унгарсиятунгарският крал повикал от Босна католически монаси от [[Францискански орден|Ордена на Св. Франциск]] и им възложил да обърнат православните българи към католицизма. Със съгласието на [[Ватикан|Светия престол]], монасите успели само за петдесет дни да покръстят над 200 000 българи. Като ревностни православни християни Срацимир и децата му отказали, и само съпругата му [[Анна Басараб|Анна]] приела католицизма, тъй като от дете била получила католическо възпитание от майка си Клара. Впоследствие младият цар Срацимир заедно с цялото си семейство е изведен от Видин и затворен в хърватския замък Хумник (дн. Босилево). Столицата Бдин и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под унгарско владичество до 1369 г. През периода 1365 – 1369 г. цар Иван Александър предприема действия за освобождение на Видинска област от унгарска власт. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски и влашки войски (по това време влашкиявлашкият воевода Владислав Влайку е съюзник на унгарците). През втората половина на 1366 и началото на 1367 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амедей Савойски по българското черноморско крайбрежие. В крайна сметка се стига до преговори и в началото на 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу унгарците. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влащкиятвлашкият воевода [[Владислав I|Владислав Влайку]]. В същото време във Видинска област започват брожения на местното население, което е крайно недоволно от политиката на покатоличаване, предприетопредприета от унгарските власти. До решителни действия се стига през втората половина на 1368 г., когато за определен период от време влашките войски на [[Владислав I|Владислав Влайку]] превземат Видин. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на тронапрестола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях – [[Доротея Българска|Доротея]] се омъжила за босненския владетел [[Твръдко I|Твърдко]]. Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – през 1386 г. при обсадата на крадград [[КоняКония]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
 
Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]].
 
[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той считасмята, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската [[историография]] е изказана хипотезата, че [[Видинско царство|Видинското царство]] се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано синътот сина на Иван Срацимир – цар Константин II. Трябва да отбележим, че тази хипотеза почива на косвени доказателства и засега не се доказва по категоричен начин. По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г., е по-добре обоснована от наличните извори.
 
Впоследствие за определен период от време в началото на 15 в. българската държавност била възстановена за кратко по време на въстанието на Константин и Фружин.[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
 
 
== Семейство ==
Иван Срацимир бил женен за [[Анна Басараб]], дъщеря на влашкия воевода [[Никола Александър Басараб|Никола Александър]] и сестра на [[Владислав I|Владислав I Влайку]]. Има три децаː
 
* неизвестна по име дъщеря;
* [[Константин II Асен|Константин]], наследил баща си като цар (1397 – 1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
*[[Доротея Българска]], като съпруга на босненския владетел Твърдко I (Tvrtko), през [[граф]]ската фамилия Цили и династията на [[Хабсбурги]]те, става известна личност във висшата западноевропейска аристокрация.
 
Константин бяга в [[Унгария]], а по-късно се установява в Сърбия при [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]. Заедно с братовчед си [[Фружин]] (син на цар Иван Шишман) организира поход, като предвождат през 1408 – 1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като [[въстание на Константин и Фружин]]. Константин II Асен е считансмятан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през [[1422]] г.
[[Доротея Българска]], като съпруга на босненския владетел Твърдко I (Tvrtko), през [[граф]]ската фамилия Цили и династията на [[Хабсбурги]]те, става известна личност във висшата западноевропейска аристокрация.
 
Константин бяга в [[Унгария]], а по-късно се установява в Сърбия при [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]. Заедно с братовчед си [[Фружин]] (син на цар Иван Шишман) организира поход, като предвождат през 1408 – 1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като [[въстание на Константин и Фружин]]. Константин II Асен е считан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през [[1422]] г.
 
== Източници ==
587

редакции

Навигация