Валерий Минко: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Общи промени |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.rusteam.permian.ru/players/minko.html Профил на сайта на руския национален отбор |
* [http://www.rusteam.permian.ru/players/minko.html Профил на сайта на руския национален отбор]. |
||
* [http://www.cska-games.ru/Players/MinkoValerij.html Профил в cska-games.ru] |
* [http://www.cska-games.ru/Players/MinkoValerij.html Профил в cska-games.ru] |
||
Версия от 22:25, 10 март 2020
Валерий Минко | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Валерий Викентевич Минко 8 август 1971 г. | ||||||||
Ръст | 189 см | ||||||||
Пост | десен бек | ||||||||
Настоящ отбор | |||||||||
Отбор | ЦСКА Москва младежи – асистент | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . |
Валерий Минко е бивш руски футболист, защитник. Дълги години играе за отбора на ЦСКА Москва. Има 4 мача за руския национален отбор.
Кариера
Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. През 1989 г. преминава в ЦСКА Москва, след като е забелязан по време на приятелски мач между "армейците" и юношеския национален отбор. Дебютира за първия тим на ЦСКА през 1991 г., като записва 8 мача през сезона. Същата година става шампион на страната и носител на купата.
Става част от основния състав през 1992 г., след като повечето титуляри на тима напускат. Валерий се налага отдясно на отбраната на фона на ротациите в центъра на отбораната, където са капитанът Евгений Бушманов, а после и Сергей Мамчур, Максим Боков и Евгений Варламов. През 1997 г. е капитан на отбора, но впоследствие лентата е предадена на Дмитрий Кузнецов.[1] Валерий се превръща в един от символите на отбора от 90-те. Изиграва над 200 мача с „червено-синята“ фланелка, като до 2001 г. държи рекорда за най-много участия с "червено-синята" фланелка.[2]
През 2001 г. Павел Садирин започва да налага Денис Евсиков и Олег Корнаухов на фланговете в отбраната и Минко играе все по-рядко. След идването на Валери Газаев на треньорския пост е обявен за ненужен[3] и през 2002 г. преминава в Кубан Краснодар. В мач с Динамо (Санкт Петербург) Валерий получава тежка травма на кръста, след което решава да сложи край на кариерата си.
Национален отбор
Минко е европейски шампион до 18 г. в тима на СССР през 1990 г. През 1993 г. по време на мач за младежкия национален отбор срещу тима на Гърция се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца, а до края на кариерата си играе със защитен корсет.
Изиграва 4 мача за националния отбор на Русия в периода 1996 – 1998 г.
Успехи
Клубни
- Шампион на СССР – 1991
- Купа на СССР – 1991
- Купа на Русия – 2001/02
Национален отбор
- Европейски шампион до 18 г. – 1990
Индивидуални
- В списък "33 най-добри" – № 2 (1996, 1998, 1999)