Харалд Хардрада: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание = крал на Норвегия
| описание = крал на Норвегия
| изображение за личността = [[Файл:Harald Hardraades saga-Harald og Svein-W. Wetlesen.jpg|230 п]]
| изображение за личността = [[Файл:Harald Hardraades saga-Harald og Svein-W. Wetlesen.jpg|230 п]]
| описание на изображението = Харалд Хардроде, илюстрация от 19 в.
| описание на изображението = Харалд Хардроде, илюстрация от XIX в.
| орден =
| орден =
| период =
| период =
| управление = [[1046]] - [[1066]]
| управление = [[1046]] – [[1066]]
| пълно име =
| пълно име =
| други титли =
| други титли =
Ред 26: Ред 26:


== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Harald Hardråde.jpg|мини|Паметник на Харалд III]]
[[Файл:Harald Hardråde.jpg|мини|Паметник на Харалд III в Осло]]
Харалд Сигурдсон Хардроде е роден през [[1015]]. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал [[Харал Прекраснокосия]]. Майка му е [[Аста Гудбрандсдатер]], която била омъжена за [[Харалд Гренландеца]], от когото ражда [[Олаф II|Свети Олаф II]], но останала вдовица след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд Хардроде е полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.
Харалд Сигурдсон Хардроде е роден през [[1015]]. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал [[Харал Прекраснокосия]]. Майка му е [[Аста Гудбрандсдатер]], която била омъжена за [[Харалд Гренландеца]], от когото ражда [[Олаф II|Свети Олаф II]], но останала вдовица след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд Хардроде е полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.


Още като дете Харалд се отличавал с войствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участвал в битката при Стикластадир срещу [[Кнут Велики]], в която [[Олаф II|Свети Олаф II]] загива. Самият Хардроде бил ранен и известно време се укривал докато се лекувал, а след това напуснал Норвегия. Извън границите на страната той събрал военен отряд и се прехвърлил в Киевска Рус на служба при [[Ярослав I]].
Още като дете Харалд се отличавал с войствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участвал в битката при Стикластадир срещу [[Кнут Велики]], в която [[Олаф II|Свети Олаф II]] загива. Самият Хардроде бил ранен и известно време се укривал докато се лекувал, а след това напуснал Норвегия. Извън границите на страната той събрал военен отряд и се прехвърлил в Киевска Рус на служба при [[Ярослав I]].


Няколко години по-късно Харалд и хората му заминали за [[Константинопол]], където били наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличил в няколко военни кампании, в които ръководел относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участвали във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. Във войната срещу цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успяла да установи господството си над България в [[1041]] г., норманите имали решаващ принос в ключовата [[Островска битка]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] била съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица [[Осло]] викинга Харалд Хардроде, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се върнал в [[Киев]], където се оженил за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]].
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминали за [[Константинопол]], където били наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличил в няколко военни кампании, в които ръководел относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участвали във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. Във войната срещу цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успяла да установи господството си над България в [[1041]] г., норманите имали решаващ принос в ключовата [[Островска битка]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] била съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица [[Осло]] викинга Харалд Хардроде, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681 – 2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се върнал в [[Киев]], където се оженил за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]].


През [[1045]] Харалд Хардроде се върнал в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] бил принуден да го признае за съвладетел. Харалд посветил следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд Хардроде станал самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания били прекратени едва през [[1062]], когато Харалд и Свенд взаимно се признали за крале на двете държави.
През [[1045]] Харалд Хардроде се върнал в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] бил принуден да го признае за съвладетел. Харалд посветил следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд Хардроде станал самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания били прекратени едва през [[1062]], когато Харалд и Свенд взаимно се признали за крале на двете държави.

Версия от 20:41, 12 март 2020

Харалд Хардроде
крал на Норвегия
Харалд Хардроде, илюстрация от XIX в.
Информация
Управление1046 – 1066
Роден
около 1015 г.
Починал
25 септември 1066 г. (51 г.)
ПредшественикМагнус I
НаследникМагнус II Харалдсон, Олаф III Хюре
Семейство
БракЕлисавета Ярославна, втора съпруга Тора Торбергсдоттер
БащаСигурд Сир
МайкаАста Гудбрандсдатер
Харалд Хардроде в Общомедия

Харалд Хардроде, което означава Харалд Суровия, (на норвежки: Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.

Биография

Паметник на Харалд III в Осло

Харалд Сигурдсон Хардроде е роден през 1015. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал Харал Прекраснокосия. Майка му е Аста Гудбрандсдатер, която била омъжена за Харалд Гренландеца, от когото ражда Свети Олаф II, но останала вдовица след смъртта на мъжа си, се омъжва повторно за Сигурд Сир. По такъв начин Харалд Хардроде е полубрат на Свети Олаф II по майчина линия.

Още като дете Харалд се отличавал с войствен нрав. През 1030 г. на 15-годишна възраст участвал в битката при Стикластадир срещу Кнут Велики, в която Свети Олаф II загива. Самият Хардроде бил ранен и известно време се укривал докато се лекувал, а след това напуснал Норвегия. Извън границите на страната той събрал военен отряд и се прехвърлил в Киевска Рус на служба при Ярослав I.

Няколко години по-късно Харалд и хората му заминали за Константинопол, където били наети от императора. На византийска служба той се отличил в няколко военни кампании, в които ръководел относително самостоятелно викингски подразделения. Те участвали във войната с арабите в Сицилия. Във войната срещу цар Петър Делян, в която Византия повторно успяла да установи господството си над България в 1041 г., норманите имали решаващ принос в ключовата Островска битка, a старата Самуилова столица Преспа била съсипана от служещите на нашественика нормани, командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столица Осло викинга Харалд Хардроде, описан в една сага като „разорител на българите“ [1]. В началото на 40-те години на 11 в. Харалд се върнал в Киев, където се оженил за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.

През 1045 Харалд Хардроде се върнал в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I бил принуден да го признае за съвладетел. Харалд посветил следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд Хардроде станал самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания били прекратени едва през 1062, когато Харалд и Свенд взаимно се признали за крале на двете държави.

През 1066 Харалд предявил претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркирал в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски били разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг били убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпял поражение в битката при Хейстингс и Англия била завладяна от норманите.

Харалд III е наследен от синовете си Магнус II Харалдсон и Олаф III Хюре.

Семейство

През 1043/1044 г. Харалд се оженил за киевската княгиня Елисавета Ярославна, от която имал две дъщери:

  • Ингегерд Харалдсдатер, омъжена за датския крал Олаф I (починал 1095 г.), а впоследствие за шведския крал Филип Халстенсон;
  • Мария Харалдсдатер (починала 1066 г.)

От Тора Торбергсдоттер Харалд имал двама синове, които стават крале на Норвегия:

Бележки

Библиография

  • Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118 – 20, 146 – 47. Barnes and Noble Books, New York.
  • Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
  • Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000 – 1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I крал на Норвегия (1046 – 1066) Магнус II
Олаф III