Битка при Монжизар: Разлика между версии
м интервал вместо запетая в големи числа |
м без запетая или интервал в четирицифрени числа |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
| командир2 = [[Файл:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Салах ад-Дин]]'''''<br>[[Файл:IslamSymbol.svg|15px]] '''''Таки ад-Дин''''' |
| командир2 = [[Файл:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Салах ад-Дин]]'''''<br>[[Файл:IslamSymbol.svg|15px]] '''''Таки ад-Дин''''' |
||
| сила1 = [[Файл:Armored Mounted Man.jpg|25 п|Рицари]] • 375 – 450 <br> |
| сила1 = [[Файл:Armored Mounted Man.jpg|25 п|Рицари]] • 375 – 450 <br> |
||
| сила2 = [[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]] • |
| сила2 = [[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]] • 8500 – 26 000 |
||
| жертви1 = |
| жертви1 = |
||
| жертви2 = |
| жертви2 = |
||
Версия от 11:39, 15 март 2020
| Битка при Монжизар | |||
| Кръстоносни походи | |||
 Болният йерусалимски крал в разгара на битката | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 25 ноември 1177 г. | ||
| Място | Гезер | ||
| Резултат | Победа за кръстоносците | ||
| Територия | Йерусалим | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Битка при Монжизар в Общомедия | |||
| Битка при Монжизар | |
| |
| Местоположение | |
|---|---|
  Битка при Монжизар Местоположение в Израел | |
| Страна | Палестина |
| Битка при Монжизар в Общомедия | |
Битката при Монжизар (Гезер) се води между войските на Йерусалимското кралство и Аюбидския султанат на 25 ноември 1177 година. 16-годишният крал Балдуин IV, вече сериозно увреден от проказа, повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на Салах ад-Дин. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцеляват само малка част.
Предистория
В края на XII век Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат кръстоносен поход срещу мюсюлманите. През 1177 г. Балдуин IV и Филип Елзаски кроят нов съюз с Византия, целящ морска инвазия в Египет. В крайна сметка такава кампания не се осъществява.
По същото време обаче аюбидския султан Саладин започва отдавна обещаното си нашествие в Йерусалимското кралство. Научавайки за това Балдуин IV излиза от Йерусалим и според Гийом от Тир само с 375 рицари се отправя на югоизток към Ашкелон, където да посрещне египетския си противник с неговите 26 000 бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на пехота и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си васали, сред които личния враг на Саладин - Рено дьо Шатийон, господар на Трансйордания, а също и Балдуин, Балиан от Ибелин, Режинал Сидонски и Жослен Едески. Од дьо Сен Аман, Велик магистър на ордена на Тамплиерите също участва в похода с 84 рицари-храмовници.
Бойни действия
Салах ад-Дин разбира за приближаващия противник, но го неглижира поради малобройността му. Султанът разделя отрядите си, за да нападне едновременно Рамла, Лида и Арсуф, а след това да продължи към Йерусалим. В крайна сметка Саладин допуска стратегическа грешка, оставяйки боеспособна кръстоносна сила в тила си.
Християните, начело с краля, преследват мюсюлманите по крайбрежието и ги настигат под Монжизар, в района на Рамла, близо до древния град Гезер.[1] Мястото на битката е спорно, тъй като Рамла и днес е голям регион. Малкълм Барбър идентефицира Монжизар с Бялата могила Ал Сафия,[2] днес Тел ес-Сафи близо до село Менахем, Ашкелон. Наскоро там са открити останки от кръстоносно укрепление, наричано Бланшгард (Бялата застава). На това място обозът на Саладин попада в затруднение поради терена[3] и това е използвано от Балдуин, който възправя Кръста и напада мюсюлманите. Армията на Саладин е в състояние на паника и не успява да построи бойна линия срещу врага.[4]
Йерусалимската бронирана атака нанася най-тежки загуби с първия си удар. Прокаженият крал е в разгара на сражението, покрил с превръзки раните от заболяването си. Самият Саладин се спасява от пленничество чрез бягство на гърба на състезателна камила.[5] Победата на Бладуин е пълна със завладяването на обоза на Саладин. В Египет се връща едва една десета от мюсюлманската армия.
Вижте също
- 1179: Битка при Мердж-Аюн
- 1179: Битка при Яков брод
- 1182: Битка при Белвуар
- 1183: Битка при Ал-Фуле
- 1187: Битка при Кресон
- 1187: Битка при Хатин
Източници
- ↑ може би Гезер Lane-Poole 1906., или Кфар МенахемLyons Jackson, с. 1982.
- ↑ The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012
- ↑ Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984
- ↑ Lane-Poole 1906, с. 154 – 155
- ↑ Ralph de Diceto (Radulf de Diceto decani Lundoniensis) Ymagines historiarum
Книгопис
- Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. London, G. P. Putnam's Sons, 1906.
- Lyons, M. C., Jackson, D.E.P. Saladin: the Politics of the Holy War. Cambridge University Press, 1982. ISBN 978-0-521-31739-9.
Допълнително четиво
- Baha ad-Din ibn Shaddad, The Rare and Excellent History of Saladin, ed. D. S. Richards, Ashgate, 2002.
- Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon, ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
- Bernard Hamilton, The Leper King and his Heirs, Cambridge University Press, 2000.
- Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187. Cambridge University Press, 1952.
- R. C. Smail, Crusading Warfare, 1097 – 1193. Cambridge University Press, 1956.