Великоморавия: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
11 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Общи промени; козметични промени
(резюмето е премахнато)
м (Общи промени; козметични промени)
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I|Моримир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).
 
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.
 
По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. ([[Първа българска държава]] ). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи|Българските Ханове]], Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелскиятробовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италиянскитеиталианските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазискиятмалоазиския полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакумвакуум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.
 
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
 
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на маджаримаджарите]]те през [[906]] година.
 
== Архитектура ==
Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция.
 
Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влианиевлияние до установяването на Франкската империя.
 
== Външни препратки ==

Навигация