Великоморавия: Разлика между версии
(резюмето е премахнато) |
м Общи промени; козметични промени |
||
Ред 104: | Ред 104: | ||
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I|Моримир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.). |
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I|Моримир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.). |
||
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна. |
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна. |
||
По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част |
По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. ([[Първа българска държава]]). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи|Българските Ханове]], Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италианските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазиския полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакуум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване. |
||
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]]. |
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]]. |
||
Ред 112: | Ред 112: | ||
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука. |
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука. |
||
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на |
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на маджарите]] през [[906]] година. |
||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
Ред 120: | Ред 120: | ||
Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция. |
Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция. |
||
Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско |
Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влияние до установяването на Франкската империя. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 10:51, 18 март 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.
Великоморавия Velkomoravská říše | |
— независимо княжество — | |
833 – 906 | |
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894) | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Велехрад |
Официален език | славянски, латински |
Религия | славянско езичество, християнство |
Форма на управление | наследствена монархия |
Династия | Моймировичи |
| |
Днес част от | Австрия Словакия Унгария Чехия Украйна Полша |
Великоморавия в Общомедия |
Покръстване на Великоморавия | |
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер | |
Покръстване на Великоморавия в Общомедия |
Църква „Света Маргарита“ | |
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Словакия |
окръг | Скалица |
село | Копчани |
Археология | |
Вид | романска църква |
Период | IХ век |
Епоха | Средновековие |
Църква „Света Маргарита“ в Общомедия |
Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия.
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моримир I. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г.).
Столица на Великоморавия е град Велеград, днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[1]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението и на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград е напълно невярна.
По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. (Първа българска държава). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу Българските Ханове, Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италианските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазиския полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакуум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.
Великоморавските князе искат от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход Константин-Кирил Философ и Методий.
Така в 863 г. във Велеград пристигат Светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През 885 година под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
При Святополк I страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от нахлуването на маджарите през 906 година.
Архитектура
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обработка на машинен превод, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция.
Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влияние до установяването на Франкската империя.
Външни препратки
- Великоморавия на официалния сайт на Чехия
- Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000 г. [2]