Великоморавия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
(резюмето е премахнато)
м Общи промени; козметични промени
Ред 104: Ред 104:
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I|Моримир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).
Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I|Моримир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г.).


Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Светомир|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]] е напълно невярна.


По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. ([[Първа българска държава]] ). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи|Българските Ханове]], Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелският строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италиянските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазиският полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.
По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. ([[Първа българска държава]]). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи|Българските Ханове]], Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италианските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазиския полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакуум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.


Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
Великоморавските князе искат от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство]]то на славянски език, тъй като [[християнство]]то е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]].
Ред 112: Ред 112:
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртта му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.


При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на маджари]]те през [[906]] година.
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от [[маджари|нахлуването на маджарите]] през [[906]] година.


== Архитектура ==
== Архитектура ==
Ред 120: Ред 120:
Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция.
Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция.


Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влиание до установяването на Франкската империя.
Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влияние до установяването на Франкската империя.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 10:51, 18 март 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Моравия.

Великоморавия
Velkomoravská říše
— независимо княжество
833 – 906
Знаме
Знаме
      
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
Територията на Великоморавия при управлението на Святополк I (871 – 894)
КонтинентЕвропа
СтолицаВелехрад
Официален езикславянски, латински
Религияславянско езичество, християнство
Форма на управлениенаследствена монархия
ДинастияМоймировичи
Предшественик
Аварски хаганат
Държава на Само
Моравско княжество
Нитранско княжество
Наследник
Бохемско херцогство
Лютичи
Източнофранкско кралство
Кралство Унгария
Днес част от Австрия
 Словакия
 Унгария
 Чехия
 Украйна
 Полша
Великоморавия в Общомедия
Покръстване на Великоморавия
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“, автор Йозеф Матхаузер
„Кирил и Методий пристигат във Велехрад“,
автор Йозеф Матхаузер
Карта
Покръстване на Великоморавия в Общомедия
Църква „Света Маргарита“
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
Местоположение
49.6034° с. ш. 18.1528° и. д.
Църква „Света Маргарита“
Местоположение в Словакия
Страна Словакия
окръгСкалица
селоКопчани
Археология
Видроманска църква
ПериодIХ век
ЕпохаСредновековие
Църква „Света Маргарита“ в Общомедия

Великоморавия, или Велика Моравия (на чешки: Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; на латински: Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Съществува от началото на 9 (ок. 830) до началото на 10 век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия, Силезия (в днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия.

Предпоставки за нейното създаване са разделянето на Франкската империя и рухването на Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моримир I. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г.).

Столица на Великоморавия е град Велеград, днес село в Чехия. Тезата на някои унгарски историци (като Петер Юхас[1]), че първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава и разширението и на север е станало едва при княз Святополк, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград е напълно невярна.

По времето на същетвуването на великоморавия територийте до река Дунав, сегашна Сърбия несъществува като самостоятелна държа а е част от Първото Българско царство. По времето на Хан Крум цялата тази територия е БЪЛГАРСКА. (Първа българска държава). Хан Крум стига до пределите на Великоморавия. Държавата достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу Българските Ханове, Готите от север и Франките от запад. По същото време Римската империя несъществува като империя а като отделни царства държави с много различни непрекъснато сменящи се владетели, По същето време започва оформянето на Венеция като търговски център и Роме като духовен със създаване на Ватикана или градът на господ. Римските валдения след разпадане на робовладелския строй и настъпването на средновековната инквизиция и ранно феодалното общество, характеризиращо се с множество епидемий, недостиг на храна, и постояни войни за надмощие, навлизането на исляма в северна африка и набезите на арабските племена в племена в днешен египед, запалването и изпепеляването на александрия, непрекъснати те войни с Византия за надмощие и контрол над градовете в северна африка и персия, както и поддържането на търгоските пътища на италианските царе и Константинопол. Периода е характерен с непрекъснатите войни за надмощие между шиа и суни племена стремящи се да наложат или увеличат сверите на влияние над малоазиския полуостров, еросалим сирия и северна африка. Освен това исляма навлиза трайно в Египет, след разбиването и заграбването от Византия и рим на житните и оризови полета в северната или долената делта на нил. По това време е започва ислямското навлизане на исляма първо в египет, после в либия, мароко, алжир, тунис поради създаденият вакуум или неспособност на рим да контролира провинцийте в северна африка. Византия води непрекъснати сухопътни войни и доминира над корабостроенето в средиземно море. Характерно за периода е използването на "гръцки огън" или опожаряване на противника вместо ограбване и заробване.

Великоморавските князе искат от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на латински. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход Константин-Кирил Философ и Методий.

Така в 863 г. във Велеград пристигат Светите братя Кирил и Методий, които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г. Седалището му до смъртта му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки православни. Католицизма по това време несъществува в великоморавия. Папата и католицизма се настаняват на великоморавските територий с намаляване на влиянието на Византия и непрекъснатите набези на Норманите и франките, както и готите. През 885 година под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.

При Святополк I страната е все повече зависима от Готите. Разгромена е окончателно от нахлуването на маджарите през 906 година.

Архитектура


Братиславският Замък е имал два каменни етажа и три базилики, построени в средата на 9 век. Разкопките на гробището, разположени от базиликата, донесоха резултатите от Великоморавски бижута, подобни по стил и качество от Микулцице. Името на замъка за първи път е записано в 907, по време на падането на Велика Моравия, както Брезалауспурц. Това име буквално означава „замъка на Браслав“. Браслав от Панония е граф, назначен от франкската империа Франция.

Повечето Великоморавски замъци са доста големи укрепления, разположени по хълмовете, укрепени с дървени вериги от високи скали, каменни стени. Архитектурата от това време е смесица между Византиското и Римско влияние до установяването на Франкската империя.

Външни препратки