Български контрачети през Втората световна война
Българските контрачети през Втората световна война са паравоенни отряди създадени с помощта на българските власти с цел борба срещу комунистическите партизани, сръбските и гръцките националисти. Те са активни през периода на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия от 1942 до 1944 година. Отрядите съдействат на органите на българската полиция и армията, както и на германските и италианските окупационни части. Обикновено се водят от ветерани на михайловисткото крило на ВМРО, като войводата Кръстю Лазаров. Формироването им е одобрено от вътрешния министър Петър Габровски по предложение на скопския полицейски началник Стефан Симеонов, който е бивш четник на ВДРО.[1]
Първата контрачета, която е създадена в края на 1942 година е Велешката, начело с Пано Манев.[2] Между по-известните контрачети са Гевгелийската начело с Георги Хаджимитрев,[3] Кавадарската начело с Атанас Калчев,[4] Кочанската контрачета, начело на която е Димитър Медаров, както и Битолската и Прилепската контрачети. Други контрачети, които се създават са кумановската начело с Кръстьо Лазаров, Кратовската начело с Мите Опилски, в село Муртино се създава контрачета начело с дееца на ВМРО Дончо Аладжов от Моноспитово, в Ново село начело с Атанас Нушката от Габрово, във Василево начело с Манчо Калпаков от беровското село Русиново, в Истевник начело със Спиро Георгиев.[5] Освен тях се формират контрачета в Бродско през 1943 г., начело с Димитър Арсов Йовевски с 20 контрачетници, в Ресенско през май 1943 г., в Белица начело с Диме Соколов – Брадата.
От друга страна през март 1943 година командирът на 15-а пехотна охридска дивизия дислоцирана в Беломорието Иван Маринов въоръжава първата контрачета в региона, а Владимир Куртев, Димитър Цилев и Георги Настев участват в организирането на отряди за борба с гръцките комунистически партизани и гръцките националисти. През лятото на 1944 година на територията на Вардарска Македония действат над 200 контрачетници.[6] След оттеглянето на българската администрация от региона и последвалия отказ на Иван Михайлов да формира марионетна държава, повечето от участниците в тях са избити в престрелки с партизаните или впоследствие са заловени и осъдени от комунистическите власти в Югославия.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941 – 1944 година, Скопје, 1995 г.
- ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 201.
- ↑ Ќортошев, Ристо. Црвена помош и „штукаџии“, в. Вест, 23 януари 2002 г., архив на оригинала от 28 юли 2014, https://web.archive.org/web/20140728013549/http://star.vest.com.mk/default.asp?id=20989&idg=2&idb=462&rubrika=Feqton, посетен на 24 юли 2014
- ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 198.
- ↑ Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 – 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 11. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Cohen, P. J. Riesman, D. (февруари 1997). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. p. 100. ISBN 0-89096-760-1.
- ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.376.
