Валдемар IV (Шлезвиг)
| Валдемар IV | |
| херцог на Шлезвиг | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1312 г.
|
| Погребан | Федерална република Германия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Естридсон |
| Баща | Ерих I |
| Деца | Ерих II |
Валдемар IV фон Шлезвиг или Валдемар IV Ериксон фон Шлезвиг (на немски: Waldemar IV von Schleswig; Valdemar IV Eriksson von Schleswig; * ок. 1265, дворец Готорф, Шлезвиг; † 26 март или 7 юли 1312, Шлезвиг) от Дом Естридсон, е херцог на Шлезвиг (1283 – 1312).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е големият син на херцог Ерих I Абелсон фон Шлезвиг († 1272) и съпругата му принцеса Маргарета фон Померания-Рюген († 1272), дъщеря на княз Яромар II фон Рюген († 1260/1261) и принцеса Еуфемия от Померания († 1270). Той е внук на датския крал Абел (упр. 1250 – 1252) и правнук на датския крал Валдемар II (упр. 1202 – 1241).
При смъртта на родителите му Валдемар IV е малолетен и е под опекунството на крал Ерик V Менвед от Дания. През 1283 г. той получава херцогството Шлезвиг. На 29 септември 1284 г. той дава на Фленсбург права на град.[1]
Валдемар IV обявява за невалиден отказа от трона на чичо му херцог Валдемар II от Шлезвиг. През 1285 г. той попада в датски плен. През 1286 г. е определен за регент на братовчед му Ерик VI Клипинг от Дания. Така той печели загубените си територии и позиции и получава нови. След други конфликти Валдемар IV трябва да върне през 1295 г. всичките си нови владения. Запазва обаче Шлезвиг като фамилна собственост.
Херцог Валдемар е погребан в катедралата на Шлезвиг.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: през 1287 г. (получава разрешение от папата на 13 ноември 1289) с принцеса Елизабет фон Саксония-Лауенбург († ок. 1306), дъщеря на херцог Йохан I фон Саксония-Лауенбург († 1285) и Ингеборг Шведска († 1302). Те имат един син:[2][3]
- Ерих II (* ок. 1290; † 12 март 1325), херцог на Шлезвиг (1312 – 1325), женен 1313 г. за графиня Аделхайд (Агнес) фон Шауенбург-Холщайн-Рендсбург († 1350)
Втори брак: през 1306 г. с графиня Анастасия фон Шверин, дъщеря на граф Николаус I/Никлот фон Шверин-Витенбург († 1323) и втората му съпруга Мирослава фон Померания. Бракът е бездетен. Вдовицата му Анастасия фон Шверин се омъжва втори път през 1313 г. за граф Герхард IV фон Холщайн-Зегеборг († ок. 1323).
Валдемар IV има незаконен син:
- Абел Валдемарсен Сапи († сл. 1332), женен за Цецилия
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Horst Windmann, Schleswig als Territorium. Wachholtz, Neumünster 1954, Stammtafel II.
- Ellen Jørgensen, Annales Danici medii aevii, Kopenhagen 1920, S. 151; Dietrich Ellger: Die Kunstdenkmäler der Stadt Schleswig. Zweiter Band: Der Dom und der ehemalige Dombezirk, Deutscher Kunstverlag, Berlin 1966, S. 4.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. II, Tafel 101.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 197.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stadtgründung und Stadtrecht Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. In: Flensburgs Anfänge. Von der Siedlung St. Johannis bis zur Stadtgründung. Flensburg 2009.
- ↑ Waldemar IV of Schleswig, genealogy.euweb.cz
- ↑ Valdemar IV Eriksson, Herzog von Schleswig, thepeerage.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Waldemar IV Herzog von Schleswig (1272 – 1312), Mittelalter-Genealogie. Mittelalterliche Genealogie im Deutschen Reich bis zum Ende der Staufer – Materialsammlung
- Waldemar IV Duke of Sonderjylland, Genealogics – Leo van de Pas
- Waldemar IV, Duke of Schleswig, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- Waldemar IV. Herzog v. Schleswig, ww-person.com
- Thorsten Dahl: Die Herzöge von Schleswig-Holstein[неработеща препратка], home.foni.net
- Dansk biografisk Lexikon: Valdemar (IV) hertug af Sonder Jylland
- Denmark – Angelfire, angelfire.com