Гаврил Кацаров

Гаврил Кацаров
	Гаврил Кацаров
български класически филолог, историк и археолог
	Гаврил Кацаров. Източник: ДА „Архиви“
Роден	4 октомври 1874 г. Копривщица, Османска империя
Починал	1 юни 1958 г. (83 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Лайпцигски университет
Научна дейност
Област	История, филология, археология
Работил в	Софийски университет
Семейство
Братя/сестри	Димитър Кацаров
Подпис
	Гаврил Кацаров в Общомедия

Гаврил Илиев Кацаров е виден български учен, класически филолог, историк и археолог.^[1]^[2] Син е на свещ. Илия Кацаров, участник в Априлското въстание от 1876 година.

Ректор е на Софийския университет.^[3] Директор е на Народния археологически музей и Българския археологически институт.^[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кацаров е роден в град Копривщица на 4 октомври 1874 г. През 1899 г. завършва с докторат „Класическа филология и стара история“ в Лайпцигския университет. Специализира в Берлин и Мюнхен (1901 – 1902) и Италия (1906).

След завръщането си в България започва работа като учител в Първа софийска мъжка гимназия, но скоро е командирован във Висшето училище. Доцент от 1900 г., извънреден професор (1904), редовен професор (1910).^[5] Титуляр на катедрата по стара история (1910 – 1943). Достига до постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915 – 1918) и ректор на университета (1927 – 1928).

В следващите 2 години е директор на Народния археологически музей в София. Основател е и член на УС на Българския археологически институт (1920). Избран е за директор след оставката на Богдан Филов през март 1940 г.

Основоположник е на българската тракология. В продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 1920-те години Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет.

Кацаров работи върху историята на Древна Македония, като защитава възгледа, че древните македонци не са гърци, а смес от пеласги, траки и илири, подложени на гръцко влияние.^[6]

Действителен член (академик) е на Българската академия на науките (1909). Действителен член на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академиия на науките (1939). Член е и на други чуждестранни дружества и институти.

Гаврил Кацаров е брат на генерал-майор Димитър Кацаров.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Атинската държавна уредба (1904)
Принос към старата история на София (1910)
Договорът на княза Иванко, син Добротичев, с генуезците 1387 г., (съавтор с Васил Златарски, 1911).
Приноси към историята на древността. Първа редица (1920)
Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония (1921)
Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Христа (1922)
България в древността. Историко-археологически очерк (1926)
Обща и българска история за II прогимназиален курс (1927)
Katzarow, Gawril. Chapter XVII: Thrace // The Cambridge Ancient History; volume VIII; Rome and the Mediterranean 218 – 133 B.C. Cambridge At the University Press, 1930. с. 534 – 560.
Извори за старата история и география на Тракия и Македония, съавт., (1949)

Обекти, носещи името на личността[редактиране | редактиране на кода]

110-то ОУ „проф. Гаврил Кацаров“ – в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“ – до 2007 г.!

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 92 – 99.
↑ Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.
↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 2, стр. 650.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 450.
↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 262
↑ Маринов 2015, с. 89 – 90.

Цитирани източници

Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Алманах на Софийския университет 1888 – 1939, С., 1940, с. 277 – 279
Алексиева А., Велков В., Гавраил Илиев Кацаров. Библиография, С., 1953
Велков В., Гаврил Кацаров, С., 1991
Velkov, Velizar Iv. GAWRIL KAZAROV (1874 – 1958) // Revue Archéologique. janvier-juin 1959. с. 94 – 96. Посетен на 1 юни 2018.
Пройчев, Симеон- параграф „Обекти, носещи името на личността Гаврил Кацаов“ – 14 май 2022 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Произведения от и за Гаврил Кацаров Архив на оригинала от 2019-03-30 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog)
Произведения на Гаврил Кацаров в Моята библиотека

[1] Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 92 – 99.

[2] Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.

[3] Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 2, стр. 650.

[4] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 450.

[5] Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 262

[Маринов201589&#32;–&#32;90-6] Маринов 2015, с. 89 – 90.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]