Глутамин

Глутамин
Обща информация
Наименование по IUPAC Глутамин
Други имена 2-Амино-4-карбамоилбутанова киселина
Молекулна формула	C5H10N2O3
Моларна маса	146,14 g/mol
Външен вид	–
CAS номер	[56-85-9]
Jmol-3D	[1]
Свойства
Плътност и фаза	– g/cm³,
Разтворимост във вода	Разтворим g/100 ml
Точка на топене	185 – 186 °C разпада се
Точка на кипене	-°C
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки

Глутаминът (съкратено Gln или Q) е една от двадесетте канонични аминокиселини. Не е незаменима, но може да бъде условно незаменима в някои случаи, като усилено физическо натоварване или стомашно-чревни проблеми. Страничното ѝ разклонение е амидна група, получена от замяната на хидроксилната функционална група при глутамата с аминогрупа. Затова може да се разглежда като амид на глутаминовата киселина. Нейните кодони са CAA и CAG. Глутаминът е най-често срещаната аминокиселина в човешката кръв с концентрация около 500 – 900 µmol/l.

Приемът варира от 0.2-0.4 гр. на телесно тегло. Участва в синтеза на протеини и липиди; регулира нивото на киселинност в бъбреците; източник на енергия е за клетките; безопасно транспортира амоняка; предпазва чревната лигавица. Източници: зелени листни зеленчуци, зеле, суров спанак, брюкселско зеле, прясно цвекло, соя, грах, леща, пшеница, жито, киноа, кафяв ориз, просо, черупчести ядки, бадеми, шамфъстък, орехи, тиквени семки, слънчоглед, фъстък, домат.

Източници

Тази статия, свързана с биохимия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.