Глутамин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Глутамин
Глутамин
Обща информация
Наименование по IUPAC
Глутамин
Други имена
2-Амино-4-карбамоилбутанова киселина
Молекулна формула C5H10N2O3
Моларна маса 146,14 g/mol
Външен вид
CAS номер [56-85-9]
Jmol-3D [1]
Свойства
Плътност и фаза – g/cm³,
Разтворимост във вода Разтворим g/100 ml
Точка на топене 185 – 186 °C разпада се
Точка на кипене -°C
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Глутаминът (съкратено Gln или Q) е една от двадесетте канонични аминокиселини. Не е незаменима, но може да бъде условно незаменима в някои случаи, като усилено физическо натоварване или стомашно-чревни проблеми. Страничното ѝ разклонение е амидна група, получена от замяната на хидроксилната функционална група при глутамата с аминогрупа. Затова може да се разглежда като амид на глутаминовата киселина. Нейните кодони са CAA и CAG. Глутаминът е най-често срещаната аминокиселина в човешката кръв с концентрация около 500 – 900 µmol/l.[1]

Приемът варира от 0.2-0.4 гр. на телесно тегло. Участва в синтеза на протеини и липиди; регулира нивото на киселинност в бъбреците; източник на енергия е за клетките; безопасно транспортира амоняка; предпазва чревната лигавица. Източници: зелени листни зеленчуци, зеле, суров спанак, брюкселско зеле, прясно цвекло, соя, грах, леща, пшеница, жито, киноа, кафяв ориз, просо, черупчести ядки, бадеми, шамфъстък, орехи, тиквени семки, слънчоглед, фъстък, домат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brosnan, John T. Interorgan amino acid transport and its regulation. J. Nutr. Т. 133. 2003. с. 2068S–72S..