Димитър Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Венедиков
български военен и революционен деец
Години на служба1885 – 1919 г.
Род войски
Командвания23-ти артилерийски полк
ВойниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
13 май 1939 г. (72 г.)

Димитър Тимотеев Венедиков е български военен деец, полковник и революционер, деец на Върховния македонски комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Венедиков е роден на 26 октомври 1866 година в разложкото село Баня във видния български род Венедикови. Брат е на военния деец и историк Йордан Венедиков.[1] В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война в Ученическия легион.[2][1] Постъпва във Военното на Негово Княжество височество училище в София, завършва го завършва в 1889 година и постъпва в армията с чин подпоручик от артилерията. Служи в артилерийската инспекция при Министерството на войната.[1]

В 1895 година е военен съветник на Трайко Китанчев при подготовката на Четническата акция на Македонския комитет.[3] Един от учредителите на офицерските братства.[3] По предложение на Гьорче Петров Димитър Венедиков за кратко изпълнява функцията на задграничен представител на ВМОРО през 1896 година, заедно те подготвят и предварителен правилник за четите на ВМОРО.[4]

В 1902 година завършва Офицерската артилерийска школа в Санкт Петербург, Русия.[5]

Участва във войните за национално обединение.[3] Командва 23-ти артилерийски полк.[3] Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[3]

Умира на 13 май 1939 година в София.[1][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Раде Бояджията
(1750 – 1800)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Бояджиев
(1770 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Венедиков
(1815 – 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Венедиков
(1834 – 1916)
 
 
 
 
 
Тимотей Венедиков
(1836 – 1919)
 
 
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Венедиков
(1871 – 1943)
 
Константин Венедиков
(1866 – 1933)
 
Йордан Венедиков
(1871 – 1957)
 
Екатерина Генадиева
 
Димитър Венедиков
(1866 – 1939)
 
Никола Венедиков
(1859 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Венедиков
(1905 – 1973)
 
Петко Венедиков
(1905 – 1995)
 
Вера Венедикова
(1916 – 1994)
 
Иван Венедиков
(1916 – 1997)
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
(1892 – 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Венедиков
(1933 – 2012)
 
Ангел Венедиков
(1936 – 2007)
 
Катерина Венедикова
(р. 1942)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 142.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  3. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 143.
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908). София, Военно издателство, 2002. с. 28.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 75.