Иржи Подебрадски
| Иржи Подебрадски | |
| крал на Бохемия | |
 Крал Иржи Подебрадски (1440 – 1457) автор: Ян Вилимек | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Вит, Храдчани, Чехия |
| Управление | |
| Период | 1458 – 1471 |
| Коронация | 27 февруари 1458 |
| Предшественик | Владислав Постум |
| Наследник | Матяш Корвин |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Подебради |
| Съпруга | Кунигунда от Щернберг (1441) |
| Деца | Викторин Хайнрих I (Мюнстерберг-Оелс) Катерина (Подебради) Сидония Бохемска Хайнрих Млади |
| Подпис |  |
| Иржи Подебрадски в Общомедия | |
Иржи от Подебради (на немски: Georg von Podiebrad; на чешки: Jiří z Poděbrad; * 1420; †1471) e крал на Бохемия през периода 1458 – 1471 г. Той е единствения хусистки протестантски крал на Бохемия. След Липан практически приключва съществуването на радикалната хусистка фракция на таборитите, а самия град Табор е обърнат към Каликстинците с основна заслуга на Иржи Подебрадски.
Посещение в Бохемия на крал Владислав Посмъртни[редактиране | редактиране на кода]
От 1452 година в Бохемия като регент, с одобрението на съсловната асамблея, администрира могъщият хусит Иржи от Подебради.
В компанията на новия си настойник, граф Улрих II фон Цили, крал Владислав V посещава Бохемия, където на 28 октомври 1453 година най-накрая е коронован за крал на Бохемия, като Ладислав I.[1][2] Дори след коронацията на Владислав, Иржи Подебради продължава да упражнява регентска власт от името на младия и в по-голямата си част отсъстващия крал. През този период регентът възстановява институциите на съдебната власт, възстановява загубените кралски владения и възстановява господството на Бохемия над Моравия, Силезия и Лужица. По този начин, благодарение на действията на Подебради, трайното възстановяване приключва след анархията, започнала след смъртта на крал Алберт.[3]
Крал на Бохемия[редактиране | редактиране на кода]
Възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]
Борбата на хуситите срещу папската партия продължава непрекъснато и позицията на Иржи става много трудна, когато младият крал Владислав, коронован през 1453 г., изразява своите проримски симпатии, въпреки че е признал компактите и древните привилегии на Бохемия. През 1457 г. крал Ладислав умира внезапно и някои гласове обвиняват Иржи, че го е отровил (изследванията през 1985 година доказват, че остра левкемия е причина за смъртта).
На 2 март 1458 г. съсловията на Бохемия единодушно избират Иржи за крал. Дори привържениците на папската партия гласуват за него, някои в чест на умерената му политика, други от уважение към народните чувства, които се противопоставят на избора на чуждестранен владетел.[4]
Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]
Иржи се опита да управлява умерено въз основа на Пражските компакти. Той спечелва лоялността на някои католици, но трябва да се бори с опозицията на папа Пий II, което се оказа една от най-сериозните пречки пред неговото управление. Пий обявява кампактите за нищожни през 1462 г. и желае на Иржи да се съгласи с това. Иржи отхвърля това искане, но се опитва да спечели благоволението на Папския престол, като накаже по-крайните хусити (таборити).
Борба с вътрешна опозиция[редактиране | редактиране на кода]
Иржи си създава врагове сред благородниците от папската партия, които се събират в Зелена Хора (Грюнеберг) на 28 ноември 1465 г., за да изразят своите оплаквания и да сключат съюз срещу краля. Съюзът от самото начало е подкрепен от Павел II, който на 23 декември 1466 г. отлъчва Иржи и обявява оттеглянето му като крал на Бохемия, което освобождава всички поданици на бохемската корона от техните клетви за вярност към него. Император Фридрих III и унгарският крал Матяш Корвин, бивш съюзник на Иржи, се присъединяват към въстаналите бохемски благородници, с което започна Бохемската война. Матяш завладява голяма част от Моравия и е коронясан от папската партия в моравската църковна метрополия Оломоуц за крал на Бохемия на 3 май 1469 г.
Иржи има успех срещу Матяш, но противно на желанията на неговите последователи, през 1470 г. се споразумява с унгарския крал. Неговите последователи избират Владислав II, син на полския крал, за негов наследник, за да продължи борбата срещу Матяш.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Владислав Постум предава властта на Иржи от смъртното си ложе
автор: Ян Скрамлик -
Иржи Подебрадски, заобиколен от войниците си
автор: Адолф Либшер -
Завладяването на Прага от Иржи Подебрадски, 1448 г. автор: Хуго Шюлингер -
Изборът на Иржи Подебрадски за крал на Бохемия в Старе местоавтор: Венцеслав Черни -
Изборът на Иржи Подебрадски за крал на Бохемия -
-
Иржи в беседа с Енеа Силвио Пиколомини автор: Венцеслав Черни
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
- ↑ Рокаи, Петер; Ђере, Золтан; Пал, Тибор; Касаш, Александар (2002). Историја Мађара. Београд: Clio.
- ↑ Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
- ↑ Odložilík, Otakar (1941). „Problems of the Reign of George of Poděbrady“. The Slavonic Year-Book. 1: 206 – 222. doi:10.2307/3020260 – via JSTOR.
| Владислав Посмъртни | → |  |
→ | Матияш Хунияди |
| |||||||||||||||||||||||||||||