Катарина фон Бранденбург
| Катарина фон Бранденбург Katharina von Brandenburg | |
| княгиня на Трансилвания и херцогиня на Саксония-Лауенбург | |
 Катарина фон Бранденбур, княгиня на Трансилвания | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Други титли | принцеса от Бранденбург |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Йохан Зигизмунд (Бранденбург) |
| Майка | Анна от Прусия (1576 – 1625) |
| Братя/сестри | Георг Вилхелм (Бранденбург) Йоахим Зигизмунд фон Бранденбург Мария Елеонора фон Бранденбург Анна София фон Бранденбург |
| Съпруг | Габриел Бетлен (2 март 1626 – 15 ноември 1629) Франц Карл фон Саксония-Лауенбург (27 август 1639 – 30 ноември 1660) |
| Деца | няма |
| Катарина фон Бранденбург в Общомедия | |
Катарина фон Бранденбург (на немски: Katharina von Brandenburg; на унгарски: Katalin Brandenburgi; * 28 май 1602, Кьонигсберг, Прусия; † 27 август 1644, Шьонинген) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитби княгиня на Трансилвания и херцогиня на Саксония-Лауенбург. От 1629 до 1630 г. тя официално е княгиня на Трансилвания, но се отказва от регентството.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Тя е втората дъщеря на курфюрст Йохан Сигизмунд фон Бранденбур (1572 – 1620) и Анна от Прусия (1576 – 1625), дъщеря на херцог Албрехт Фридрих. По-големият ѝ брат е курфюрст Георг Вилхелм (1595 – 1640).
През 1623 г., когато е на посещение при сестра си Мария Елеонора в Швеция, руският цар Михаил напразно иска ръката ѝ. Катарина се омъжва на 2 март 1626 г. в Кашау за княз Габриел Бетлен от Княжество Трансилвания (1580 – 1629).[1] През 1626 г. е избрана за княгиня на Трансилвания (Siebenbürgen). Бракът ѝ е бездетен. Заради интереса ѝ към католицизма и любовната ѝ връзка с граф Ищван Цсаки,[2] както и поради неспособността ѝ да се налага, тя се отказва от трона[3] след голямата критика към нея от народното събрание в Медиаш.[4][5]
Като княз на Трансилвания я последва нейният зет Ищван, който след няколко седмици също абдикира. Следващият княз Георги I Ракоци отнема на Катарина двореца и именията ѝ във Фъгъраш, единствената собственост, която ѝ е останала по завещанието на нейния съпруг.[6] Ракоци я задължава да осинови неговия син Георги.
Катарина се оттегля в Щулвайсенбург и става католичка през 1633 г. във вдовишката си резиденция Токай. Император Фердинанд II ѝ връща отнетата собственост съгласно завещанието.
Катарина се омъжва втори път на 27 август 1639 г. в Йоденбург за херцог Франц Карл фон Саксония-Лауенбург (1594 – 1660) от род Аскани. Тя е втората му съпруга, продава цялата си унгарска собственост и заминава при него в Германия, където и умира през 1644 г. в двореца Шьонинген, вдовишката резиденция на нейната сестра Анна София. Бракът ѝ отново е бездетен. След нейната смърт Франц Карл се жени повторно през 1651 г. за графиня Христина Елизабет от Мегау.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Graf János Nepomuk Jozsef Mailáth: Geschichte der Magyaren, Band 3, G. J. Manz, 1853, S. 233 ff.
- Johann Samuel Ersch: Band 48, Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, J. f. Gleditsch, 1848, S. 96
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- European-Queens, guide2womenleaders.com
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hohenzollern 3
- ↑ Magazin für Geschichte, Literatur und alle Denk- und Merkwürdigkeiten Siebenbürgens, Gött, 1846, S. 443 (Digitalisat)
- ↑ J. Soellner: Statistik des Grossfürstenthums Siebenbürgen, 1856, S. 108
- ↑ Georg Daniel Teutsch: Geschichte der Siebenbürger Sachsen für das sächsische Volk, Gött, 1858, S. 833
- ↑ Ludwig Rohbock, János Hunfalvy: Ungarn und Siebenbürgen in malerischen Original-Ansichten, Gustav George Lange, 1864, S. 25
- ↑ Ignaz Lenk: Siebenbürgens geographisch-, topographisch, statistisch-, hydrographisch- und orographisches Lexikon, Strauß, 1839, S. 372
