Лелеги
Лелегите (на гръцки: Λέλεγες, на латински: Leleges) е народност, живяла според гръцките предания в южната част на Балканския полуостров, островите в Егейско море и Мала Азия. Също както техните съседи пеласгите, те не са говорили гръцки и се считат за прединдоевропейско население. По-късно древните гърци ги наричали отчасти ахейски гърци от Мала Азия. Ахейците, които говорили на индогермански език, се заселват в територията им по-късно.
Вероятно името им идва от техния цар Лелекс. В „Илиада“ са споменати само малоазийските лелеги като съюзници на троянците. Живели са на остров Парос.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- H. Kiepert: Über den Volksstamm der Leleger. in: Monatsber. Bert. A had. 1861, S.114. (Той нарича лелегите като пра-населението, което е родствено с илирийците и с албанците)
- K. W. Deimling: Die Leleger. Leipzig 1862. (Herkunft im Südwesten Kleinasiens, die von dort nach Griechenland kamen <практически от гръцка гледна точка>)
- G. F. Unger: Hellas in Thessalien. in: Philologus. Supplement. II. Berlin 1863 ISSN – 7985 0031 – 7985, (прави от тях финикийци)
- E. Curtius: Griechische Geschichte. Bd 1. Berlin 1878, Phaidon, Essen 1997. ISBN 3-88851-229-8, (дефинира един „лелегийски“ период при възникването на Егейската култура.)