Независимо сдружение „Екогласност“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Независимо сдружение „Екогласност“
Информация
Основана1989 г.
Сайтwww.ekoglasnost.bg

Независимото сдружение „Екогласност“, известно и само като „Екогласност“, е екологична неправителствена организация, учредена на 11 април 1989 г. от Петър Слабаков, Петър Берон, Александър Каракачанов, Христо Смоленов и др. и официално регистрирана на 11 декември 1989 г.[1]

На 7 декември 1989 г. „Екогласност“ става член учредител на Съюза на демократичните сили.[2] От организацията произлизат (или нейни активисти вземат дейно участие в учредяването на) Зелената партия в България на 28 декември 1989, Политическия клуб „Екогласност“ през март 1990 г. и Националното движение „Екогласност“ на 15 юни 1990 г.[3][4]

Като фокусира дейността си върху значими екологични, правозащитни и политически проблеми, „Екогласност“ печели широка популярност и обществена подкрепа, като става основна опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на Българската комунистическа партия:

Признат за своята екологична мисия, колежът „Прескот“ днес приветства „Екогласност“ за усилията в областта на екологията и световния мир. ... Този уикенд в Тусон колежът връчи своята първа Екологична награда на колежа „Прескот“. Наградата е дадена на Димитрина Петрова, член на управителния съвет на „Екогласност“. ... През последните 44 години в България нямаше политическо инакомислие. „Екогласност“ промени това. Организацията сега е водещата опозиция срещу Комунистическата партия, но за разлика от кървавите борби водещи днес много чужди страни към политическа реформа, българите поемат един по-мирен път към свободата. ... Това, което започна през ноември със 110 български еколози протестиращи срещу възможното според тях екологично бедствие предизвикано от два правителствени проекта, по-късно ескалира до мирното падане на комунистическото българско правителство.[5]

В частност, „Екогласност“ организира публични петиции, лобиране и демонстрации срещу спорните проекти за отклоняване на част от водите на Струма и Места на север, и за изграждане на АЕЦ „Белене“. Изготвени от организацията становища и доклади по тези проблеми и за опазването на българското природно наследство са разпространени сред обществеността, предоставени на местни и западни медии, и предложени на вниманието както на българските държавни, партийни и местни власти, така и на провеждащата се от 16 октомври до 3 ноември 1989 г. в София Среща за опазване на околната среда на 35 страни от СССЕ.[6][7][8]

Независимото сдружение „Екогласност“ има значим принос в политическия процес довел до смяната на режима, маркирана от отстраняването на дългогодишния комунистически управник Тодор Живков на 10 ноември 1989, отворило пътя за възстановяване на демокрацията и пазарната икономика в страната:

На 3 ноември „Екогласност“ нанася решаващ удар на комунистическата политическа система. Най-малко 10000 души излязоха и шестваха до парламента, носещи плакати и скандирайки думата „демокрация“. Това беше решаващ пробив ... Само седмица след шествието на „Екогласност“, Живков е уволнен ...[9]
Междувременно, България направи знаменателна стъпка напред, като легализира най-голямата опозиционна групировка в страната, „Екогласност“... Преди десет дни „Екогласност“, реформаторско екологично движение, събра повече от 4000 поддръжници в София за първата неофициална демонстрация, разрешена откакто България попадна под комунистическо управление.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Екогласност // omda.bg.
  2. Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  3. Лиляна Александрова и Александър Каракачанов. Независимо сдружение „Екогласност“, 1989. София: Сиела софт анд паблишинг АД, 2009. 250 стр. ISBN 978-954-28-0477-2
  4. Справочник „ОМДА“: Политически партии и организации
  5. Prescott College Honors Bulgarians: Eco-glasnost honored with stained glass for ecological reforms. The Prescott Courier, 21 януари 1990.
  6. Димитър Луджев. Революцията в България 1989 – 1991. Книга 1. Издателство „Д-р Иван Богоров“, 2008. ISBN 978-954-316-068-6
  7. Любомир Иванов. Харта ’89 за опазване на българското природно наследство. Екогласност, 1989.
  8. Bulgaria 1989: from environmental protests to the Turkish exodus and Central Committee putsch Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.. Wien International.
  9. Detlef Pollack, Jan Wielgohs. Dissent And Opposition In Communist Eastern Europe: Origins Of Civil Society And Democratic Transition. Farnham: Ashgate Publishing, 2004. 275 pp. ISBN 978-0-7546-3790-5
  10. Bulgarian party to hold second crisis meeting. The Times, 14 ноември 1989.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]