Спонтанно нарушение на симетрията

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спонтанното нарушение на симетрията е спонтанен процес на нарушение на симетрията, чрез който физическа система в симетрично състояние се довежда до асиметрично състояние.[1][2][3] То може да описва системи, при които уравненията на движение или операторът на Лагранж спазват определени симетрии, но най-нискоенергийните вакуумни решения не проявяват същото ниво на симетрия. Когато системата навлезе в някое от тези вакуумни решения, симетрията се нарушава, макар операторът на Лагранж да поддържа същата симетричност.

Пример за това е спонтанното намагнетизиране на феромагнетиците, което води до определена посока при първоначалната сферична симетрия на взаимодействията в системата.[4] Явлението на спонтанното нарушение на симетрията е често срещано в природата.[4] Много разнообразни примери за това могат да бъдат намерени в класическата механика.

Свръхфлуидността и свръхпроводимостта също са тясно свързани със спонтанното нарушение на симетрията, но по квантово-механичен начин. Няколко случая на спонтанно нарушение на симетрията са също важни в стандартния модел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vladimir A. Miransky, Dynamical Symmetry Breaking in Quantum Field Theories. p. 15. ISBN 981-02-1558-4
  2. Patterns of Symmetry Breaking. Edited by Henryk Arodz, Jacek Dziarmaga, Wojciech Hubert Zurek. p. 141.
  3. Bubbles, Voids and Bumps in Time: The New Cosmology. Edited by James Cornell. p. 125.
  4. а б Spontaneous Symmetry Breaking: General. Frank Wilczek