Тюрко-аварски език
| Тюрко-аварски език | |
| Страна | Аварски хаганат |
|---|---|
| Регион | Източна Европа |
| Говорещи | изчезнал не по-късно от 9 век |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Алтайски ТюркскиБолгарски Тюрко-аварскиВ бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
Тюрко-аварски език (или аваро-тюркски) е условно наименование на езика на аварите, номадско племе, появило се в Европа през 6 век. Не трябва да се бърка със съвременния аварски език. Не е изяснено към какво езиково семейство принадлежи и условно се причислява към огурските тюркски езици. Една от изказаните хипотези е, че аварите са говорели на монголски език[1][2]. В последно време обаче се появяват нови студии, в които се правят сравнения с тунгусо-манджурските езици.[3][4][5]. В полза на това твърдение говори и фактът, че в унгарския език са открити думи, които са заемки от тунгусо-манджурските езици[6][7], и които унгарците биха могли да заемат при заселването си в Панония.
Сигурно е единствено, че аварският език изчезва изключително бързо, без да остави някакви следи в топономията на Панония.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Menges, Karl H. The Turkic Languages and Peoples: An Introduction to Turkic Studies. (Ural-Altaische Bibliothek XV). Wiesbaden 1968.
- ↑ Менгес, Карл Г. Восточные элементы в „Слове о полку Игореве“. Москва 1978.
- ↑ Helimski. E. On probable Tungus-Manchurian origin of the Buyla inscription from Nagy-Szentmiklós. Studia Etymologica Cracoviensia 5. Kraków 2000, с. 43-56.
- ↑ Хелимский, Е. Язык(и) аваров: тунгусо-маньчжурский аспект. Folia Orientalia 36 (Studia in Honorem Stanislai Stachowski Dicata). Kraków 2000, с. 135-148.
- ↑ Helimski, E. Die Sprache(n) der Awaren: Die mandschu-tungusische Alternative. Proceedings of the First International Conference on Manchu-Tungus Studies (Bonn, August 28 – September 1, 2000). Vol. 2: Trends in Tungusic and Siberian Linguistics // Ed. by C. Näher. Wiesbaden: Harrassowitz 2004 (Tunguso-Sibirica 9). с. 59-72.
- ↑ Futaky, I. Einige Aspekte zur Erforschung der uralisch-tungusischen Beziehungen. Festschrift für Wolfgang Schlachter zum 65. Geburtstag. Göttingen. 1975, c. 25-34.
- ↑ Futaky, I. Neuere Untersuchungen über die älteren uralisch-tungusischen Beziehungen. Finnisch-Ugrische Mitteilungen 4, 1980.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||