Футбол в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Футболът е най-популярният спорт в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Футболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учител по физкултура Жорж дьо Режибюс, поканен да преподава в страната. Запознаването с новата игра става в двора на Казанлъшката гимназия Св.Св.Кирил и Методий в края на учебната 1893 – 1894 г. Учителят формира два отбора от учениците с по единадесет души. Маркира врати от двете краища на игрището с ученически палта и обяснява накратко правилата на играта. Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България. Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване.[1] Футболът е представен в София от Шарл Шампо следващата година. Правилата на играта са публикувани на български от швейцарски учители в списание Училищен преглед през 1897 г. и футболът е продължил да набира популярност в началото на 20 век.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Националния отбор на България дебютира на 21 май 1924 г. на квалификациите за Летни олимпийски игри 1924, губейки с 0:6 от Австрия във Виена. През 1950-те и 1960-те години българският футбол постига най-големите си успехи на Олимпийските игри, завършвайки трети на Летни олимпийски игри 1956 в Мелбърн, втори на Летни олимпийски игри 1968 в Мексико Сити, както и пети на Евро 1968. През 1962 г. България за пръв път се класира за Световно първенство по футбол. Участвайки на финалите през 1966, 1970 и 1974, отборът е елиминиран, без да запише победа. На Световно първенство по футбол 1986, България стига до 16-ина финал, но все още е без победа. На Световното 1994 е най-големият успех на националния отбор на България – четвърто място, победа над тогавашния световен шампион Германия и първо място в голмайсторската надпревара на Христо Стоичков – Камата.

Клубен футбол[редактиране | редактиране на кода]

Корупция[редактиране | редактиране на кода]

Според изявление от 26 ноември 2007 г. [2] на д-р Герхард Капъл, вицепрезидент на Австрийската футболна федерация и главен дисциплинарен инспектор на УЕФА, отборите на цялата „А“ група са разследвани от УЕФА за корупция и уреждане на мачове.

Български футболни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Първенство на България[редактиране | редактиране на кода]

Българското първенство се състои от общо 56 групи, разпределени на 5 нива[3][4]:

Ниво

Група

1

„А“ футболна група
14 отбора

2

Западна „Б“ футболна група
16 отбора

Източна „Б“ футболна група
16 отбора

3

Северозападна „В“ футболна група
16 отбора

Югозападна „В“ футболна група
20 отбора

Североизточна „В“ футболна група
18 отбора

Югоизточна „В“ футболна група
18 отбора

4

„А“ Областни футболни групи
39 на брой (всички са на едно ниво):

„А“ ОФГ Благоевград Струма
„А“ ОФГ Благоевград Бистрица
„А“ ОФГ Благоевград Места
„А“ ОФГ Бургас
„А“ ОФГ Варна
„А“ ОФГ Велико Търново
„А“ ОФГ Видин
„А“ ОФГ Враца
„А“ ОФГ Габрово Запад
„А“ ОФГ Габрово Изток
„А“ ОФГ Добрич Запад
„А“ ОФГ Добрич Изток
„А“ ОФГ Кърджали
„А“ ОФГ Кюстендил Осогово
„А“ ОФГ Кюстендил Рила
„А“ ОФГ Ловеч
„А“ ОФГ Монтана
„А“ ОФГ Пазарджик
„А“ ОФГ Перник Север
„А“ ОФГ Перник Юг
„А“ ОФГ Плевен
„А“ ОФГ Пловдив
„А“ ОФГ Разград
„А“ ОФГ Русе Запад
„А“ ОФГ Русе Изток
„А“ ОФГ Силистра
„А“ ОФГ Сливен
„А“ ОФГ Смолян
„А“ ОФГ София (столица) Север
„А“ ОФГ София (столица) Юг
„А“ ОФГ София Запад
„А“ ОФГ София Изток
„А“ ОФГ Стара Загора
„А“ ОФГ Търговище Изток
„А“ ОФГ Търговище Среда
„А“ ОФГ Търговище Запад
„А“ ОФГ Хасково
„А“ ОФГ Шумен
„А“ ОФГ Ямбол

5

„Б“ Областни футболни групи
10 на брой (всички са на едно ниво):

„Б“ ОФГ Бургас Север
„Б“ ОФГ Бургас Юг
„Б“ ОФГ Велико Търново
„Б“ ОФГ Пазарджик Север
„Б“ ОФГ Пазарджик Юг
„Б“ ОФГ Плевен Запад
„Б“ ОФГ Плевен Изток
„Б“ ОФГ Пловдив Север
„Б“ ОФГ Пловдив Център
„Б“ ОФГ Пловдив Юг

Национална купа[редактиране | редактиране на кода]

Купата на България е български футболен трофей. За неговото спечелване всяка година се провежда турнир, в който участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България.

Провеждането на турнира за Купата на България започва през 1981 година в чест на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. От 1983 година турнирът става официален и победителят в него получава званието Носител на националната купа, както и правото да представя България в европейския турнир за Купата на носителите на купи. До 1990 г. официалното име на турнира е Купа на Народна република България.

Суперкупа[редактиране | редактиране на кода]

Суперкупата на България е български футболен трофей. Турнирът за спечелване на трофея се състои от един мач и противопоставя носителя на Купата на България и шампиона на страната. В случаите когато шампионът и носителят на купата са един и същи отбор срещу него излиза загубилият финала за купата на България.

Аматьорски турнири[редактиране | редактиране на кода]

Женски турнири[редактиране | редактиране на кода]

  • Женското първенство на България по футбол е футболен турнир за определяне на шампиона на страната. Участие взимат всички официално регистрирани женски футболни отбори в България.
  • Купа на България – жени

Юношески турнири[редактиране | редактиране на кода]

Други турнири[редактиране | редактиране на кода]

Вече несъществуващи турнири[редактиране | редактиране на кода]

Участия в европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Български клубове участват ежегодно в европейските клубни турнири по футбол.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Пайташев, Румен. Футболът в България // Световна футболна енциклопедия. София, КК Труд, 2001. ISBN 954-528-201-0. с. pp. 10 – 11.
  • Симеонов, Климент. Футболът в България. София, Медицина и физкултура, 1984. ISBN 06-1755-04-84.

Източници[редактиране | редактиране на кода]