Спинело Аретино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спинело Аретино
худ. Вазари
худ. Вазари
Роден
Починал
1410
Стил живопис,
Учители Андреа ди Нерио
Известни творби фрески в Сан-Миниато-ал-Монте
Патрон Андреа Орканя, Лоренцо Монако
Повлиян Джото, Якопо дел ла Казентино, Лоренцо Монако
Спинело Аретино в Общомедия
Св.Стефан, галерия на Академията, Флоренция
Мадона на трон със светци, галерия на Академията, Флоренция
Историите на св.Бенедикт, 1387 – 1388, Сан Миниато ал Монте, Флоренция
Историята на папа Александър III, Палацо Комунале, Сиена

Спинело Аретино, Спинело от Арецо, Спинело ди Лука (на италиански: Spinello Aretino, Spinello di Luca Spinelli; след 1346, до 1410 г. ) – италиански художник от късното Средновековие. Представител на Сиенската школа и XIV век – т.н. италианско Трече́нто (ит. trecento - 1300-те години).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Джорджо Вазари[1], Аретино е син на флорентинеца Лука Спинели, намерил убежище в Арецо след изгнание през 1310 година от гибелини от Флоренция, но съвременните изследователи[2] оспорват неговия флорентински произход, утвърждавайки че Спинело произхожда от семейство на потомствени гравьори и художници, живеещо в град Каполона на петнадесет километра от Арецо, което впоследствие се пребира в Арецо. Точната дата на неговото раждане е неизвестна, за приблизителна дата изследователите считат 1346 – 1352 години. Вазари счита, че той е ученик на Якопо дел ла Казентино, (последовател на Джото), и неговият собствен стил става междутъчно звено между школата на Джото и сиенската школа, но съвременните изследователи[3] утвърждават, че първоначалното обучение той провежда в Арецо, вероятно, в ателието на Андреа ди Нерио, който е бил водещ градски художник в Арецо в това време.

Благовещение,Музей Фицуиляма, Кембридж

Спинело Аретино е един от най-прославените художници в Тоскана през XIV век. Неговата творческа дейност започва в Арецо, но впоследствие той работи зад пределите на своя роден град, из цялата област Тоскана: Флоренция, Лука, Пиза и Сиена. В архивните източници неговото име се среща от 1373 до 1410 година. В изкуствоведческата литература, Аретино дълго време се споменава като последовател на Андреа Орканя, а така и като внук и ученик на Джото. Лучано Белози[4] през (1965 г.), Босковиц (1975 г.), Уепелман (2002 г.)[5] проследяват в неговите фрески в Сан-Миниато-ал-Монте по-скоро връзка с Лоренцо Монако, в цеха на когото и може би е работил Спинело.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Спинело Аретино „Св. Понтиан“. до 1384 г. Ермитаж, Санкт Петербург.

Първоначално изкуството на Аретино е доста архаично, което не е чудно за такъв провинциален град като Арецо, но с времето в неговите произведения се вплитат елементи със северен произход, които във втората половина на XIV век Джовани да Милано и болонските художници активно използват в своето творчество. Изследователите отбелязват неговата връзка с изкуството на Лоренцо Монако, и някои от тях считат, че той може да е работил в неговото ателие. Изкуството на Аретино се характеризира с общите черти на тосканската живопис от края на XIV – началото XV век, която от късноджотовските тенденции се устремява към стила на международната готика (изследователите отбелязват, че в своите най-добри произведения Спинело разгръща този стил). „Телесност“ и „материалност“ на предметите и човешките фигури, характерни за джотовските традиции, се изглаждат и смегчават в този период на готическа игра на линиите на силуетите и диплите на дрехите.

В своя ранен период, живеейки в Арецо, Спинело се намира под влиянието на местния художник Андреа ди Нерио. Склонността му към пълнота на формите се вижда в неговата фреска „Мадона с младенеца, светци и донатори“ (1377 г., Окръжен музей, Арецо). В началото на 1380-те г. художникът отива в Лука, където на мястто на предишния аретински стил, идва нов маниер, в който той се стреми да използва декоративните свойства на линиите и цвета. Изследователите предполагат, че в това време на него е оказва влияние творчеството на местния художник от Лука – Анджело Пучинели[6]. От документа, датиран от 1384 година, следва, че Спинело преди тази дата изпълнява олтарна картина по поръчка на Оливетския орден на св. Лука за църква Св. Понтиан. Това е триптих, две странични панели, които се съхраняват в Ермитажа, (Санкт Петербург), панелите предели са в Националната галерия (Парма), а централната част – в Музей „Фога“ (Кембридж). На нея художникът е изобразява Мадоната с младенеца на трон в обкръжение на осем ангели.

Фресков цикъл в Сан Миниато ал Монте[редактиране | редактиране на кода]

Най-известният и най-добре съхранин фресков цикъл на Спинело Аретино се явяват живописите на флорентинската църква Сан Миниато ал Монте. Те са изпълнени през 1388 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джорджо Вазари. Жизнеописания наиболее знаменитых живописцев, ваятелей и зодчих. Москва. 1996. том I.
  2. Luciano Bellosi, Su Spinello Aretino, in Paragone n. 187, pp. 18 sgg., 1965
  3. Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art. 29, pp. 403 – 407. New York, Grove, 1996. ISBN 1-884446-00-0
  4. Luciano Bellosi, Da Spinello Aretino a Lorenzo Monaco, in Come un prato fiorito. Studi sull'arte tardogotica, pp. 33 – 50, Milano, Jaca Book, 2000
  5. Stefan Weppelman, Spinello Aretino e la pittura del Trecento in Toscana, Firenze, 2011. ISBN 978-88-596-0877-6
  6. Pier Paolo Donati, Sull'attività giovanile dei due Spinello, in Commentari n.17,1 – 3, pp. 56 – 72. Roma, De Luca, 1966