Спинело Аретино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Спинело Аретино
Spinello Aretino
италиански художник
худ. Вазари
худ. Вазари
Роден
Починал
1410
Стил живопис
Учители Андреа ди Нерио
Известни творби фрески в Сан-Миниато-ал-Монте
Патрон Андреа Орканя, Лоренцо Монако
Повлиян Джото, Якопо дел ла Казентино, Лоренцо Монако
Спинело Аретино в Общомедия
Св.Стефан, галерия на Академията, Флоренция
Мадона на трон със светци, галерия на Академията, Флоренция
Историите на св.Бенедикт, 1387 – 1388, Сан Миниато ал Монте, Флоренция
Историята на папа Александър III, Палацо Комунале, Сиена

Спинело Аретино, Спинело от Арецо, Спинело ди Лука (на италиански: Spinello Aretino, Spinello di Luca Spinelli; след 1346, до 1410 г. ) – италиански художник от късното Средновековие. Представител на Сиенската школа и XIV век – т.н. италианско Трече́нто (ит. trecento - 1300-те години).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Джорджо Вазари[1], Аретино е син на флорентинеца Лука Спинели, намерил убежище в Арецо след изгнание през 1310 година от гибелини от Флоренция, но съвременните изследователи[2] оспорват неговия флорентински произход, утвърждавайки че Спинело произхожда от семейство на потомствени гравьори и художници, живеещо в град Каполона на петнадесет километра от Арецо, което впоследствие се пребира в Арецо. Точната дата на неговото раждане е неизвестна, за приблизителна дата изследователите считат 1346 – 1352 години. Вазари счита, че той е ученик на Якопо дел ла Казентино, (последовател на Джото), и неговият собствен стил става междутъчно звено между школата на Джото и сиенската школа, но съвременните изследователи[3] утвърждават, че първоначалното обучение той провежда в Арецо, вероятно, в ателието на Андреа ди Нерио, който е бил водещ градски художник в Арецо в това време.

Благовещение,Музей Фицуиляма, Кембридж

Спинело Аретино е един от най-прославените художници в Тоскана през XIV век. Неговата творческа дейност започва в Арецо, но впоследствие той работи зад пределите на своя роден град, из цялата област Тоскана: Флоренция, Лука, Пиза и Сиена. В архивните източници неговото име се среща от 1373 до 1410 година. В изкуствоведческата литература, Аретино дълго време се споменава като последовател на Андреа Орканя, а така и като внук и ученик на Джото. Лучано Белози[4] през (1965 г.), Босковиц (1975 г.), Уепелман (2002 г.)[5] проследяват в неговите фрески в Сан-Миниато-ал-Монте по-скоро връзка с Лоренцо Монако, в цеха на когото и може би е работил Спинело.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Спинело Аретино „Св. Понтиан“. до 1384 г. Ермитаж, Санкт Петербург.

Първоначално изкуството на Аретино е доста архаично, което не е чудно за такъв провинциален град като Арецо, но с времето в неговите произведения се вплитат елементи със северен произход, които във втората половина на XIV век Джовани да Милано и болонските художници активно използват в своето творчество. Изследователите отбелязват неговата връзка с изкуството на Лоренцо Монако, и някои от тях считат, че той може да е работил в неговото ателие. Изкуството на Аретино се характеризира с общите черти на тосканската живопис от края на XIV – началото XV век, която от късноджотовските тенденции се устремява към стила на международната готика (изследователите отбелязват, че в своите най-добри произведения Спинело разгръща този стил). „Телесност“ и „материалност“ на предметите и човешките фигури, характерни за джотовските традиции, се изглаждат и смегчават в този период на готическа игра на линиите на силуетите и диплите на дрехите.

В своя ранен период, живеейки в Арецо, Спинело се намира под влиянието на местния художник Андреа ди Нерио. Склонността му към пълнота на формите се вижда в неговата фреска „Мадона с младенеца, светци и донатори“ (1377 г., Окръжен музей, Арецо). В началото на 1380-те г. художникът отива в Лука, където на мястто на предишния аретински стил, идва нов маниер, в който той се стреми да използва декоративните свойства на линиите и цвета. Изследователите предполагат, че в това време на него е оказва влияние творчеството на местния художник от Лука – Анджело Пучинели[6]. От документа, датиран от 1384 година, следва, че Спинело преди тази дата изпълнява олтарна картина по поръчка на Оливетския орден на св. Лука за църква Св. Понтиан. Това е триптих, две странични панели, които се съхраняват в Ермитажа, (Санкт Петербург), панелите предели са в Националната галерия (Парма), а централната част – в Музей „Фога“ (Кембридж). На нея художникът е изобразява Мадоната с младенеца на трон в обкръжение на осем ангели.

Фресков цикъл в Сан Миниато ал Монте[редактиране | редактиране на кода]

Най-известният и най-добре съхранин фресков цикъл на Спинело Аретино се явяват живописите на флорентинската църква Сан Миниато ал Монте. Те са изпълнени през 1388 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джорджо Вазари. Жизнеописания наиболее знаменитых живописцев, ваятелей и зодчих. Москва. 1996. том I.
  2. Luciano Bellosi, Su Spinello Aretino, in Paragone n. 187, pp. 18 sgg., 1965
  3. Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art. 29, pp. 403 – 407. New York, Grove, 1996. ISBN 1-884446-00-0
  4. Luciano Bellosi, Da Spinello Aretino a Lorenzo Monaco, in Come un prato fiorito. Studi sull'arte tardogotica, pp. 33 – 50, Milano, Jaca Book, 2000
  5. Stefan Weppelman, Spinello Aretino e la pittura del Trecento in Toscana, Firenze, 2011. ISBN 978-88-596-0877-6
  6. Pier Paolo Donati, Sull'attività giovanile dei due Spinello, in Commentari n.17,1 – 3, pp. 56 – 72. Roma, De Luca, 1966