Спиридон Габровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спиридон Габровски
български просветен деец
Роден
1740 г.
Починал
1824 г. (84 г.)

Спиридон Габровски е български духовник и просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спиридон е роден в Габрово през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад заминава за Света гора, където става монах и прекарва дълги години в Зографския и Хилендарския манастир. Между 1747 и 1763 година, поради несъгласие между монасите в българския и сръбския манастир, се премества в Илинския скит на Пантократорския манастир, при основателя на този скит, украинеца Паисий Величковски.

През 1763 година Паисий Величковски напуска Света гора и заминава за Молдова със 64 монаси, един от които е Спиридон Габровски, по това време един от най-усърдните му ученици с духовен сан йеросхимонах. Заедно със своя учител Спиридон посещава молдовските манастири Драгомирна и Секул, а през 1779 година се установява в манастира Нямц край Яш. Там той остава до смъртта на своя учител и наставник, който е станал игумен на манастира малко след тяхното пристигане там. Спиридон Габровски използва библиотеката на манастира, за да допълни познанията си и през 1792 година успява да завърши книгата си „История во кратце о болгарском народе словенском“. Препис от историята, направен от Петко Попманафов, се съхранява в библиотеката на Националната Априловска гимназия.

Освен основния му труд, от Спиридон Габровски са запазени три ръкописни сборника, които включват преписи на жития на светци, преводи от гръцки език на богослужебни книги, антиеретически текстове, служба на Теодосий Търновски, към която има интересен предговор. През 1794 година Паисий Величковски умира и Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България, като се установява в Рилския манастир, където умира през 1824 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История во кратце о болгарском народе словенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон. Стъкми за издание В. Златарски. С.: Печатница на Ив. Г. Говедаров и С-iе., 1900.
  • Д-р Цончев, Петър. Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси, Габрово, 1934/1996, с. 624-625
  • Динеков П. "Йеросхимонах Спиридон" в кн. Първи възрожденци, С.1944.
  • Дылевский, Н. М. "История во кратце о болгарском народе славенском" иеросхимонаха Спиридона и ее судьба. - Etudes balkaniques, 1992, 68-85
  • Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском. 1792. Предговор Б. Христова. 1992. С.: ГАЛ-ИКО, 1992. ISBN 954-8010-08-9
  • Паисий Величковски и неговата книжовна школа. В. Търново, 1994.
  • Йеросхимонах Спиридон и ранната възрожденска историография. Габрово, 1996.
  • Йеросхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев, ред. П. Тотев, Габрово: Луна, 2000.
  • Тошева, Ат. Езикът на “История во кратце о болгарском народе славенском” на йеросхимонах Спиридон (1792 г.) Пловдив: Университетско изд. Паисий Хилендарски, 2009.
  • Колева Елена, "Спомен за видните габровски светци и монаси", в-к Християни (към 100 вести) /12.01.2012, стр. 1