Спиридон Казанджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския психолог. За българския лекар вижте Спиридон Казанджиев (лекар).

Спиридон Казанджиев
български психолог
Спиридон Казанджиев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Спиридон Казанджиев, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
13 май 1951 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Психология
Образование Софийски университет
Лайпцигски университет
Цюрихски университет
Учил при Вилхелм Вунд
Работил в Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Естетика, логика
Спиридон Казанджиев в Общомедия

Спиридон Спасов Казанджиев е български психолог и философ-идеалист. Трудовете му са в областта на общата, възрастовата, военната психология, както и на философията, естетиката, логиката, литературната критика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Казанджиев е роден в 1882 г. в Севлиево. Следва в Софийския университет, а после в Лайпциг, където е студент на Вилхелм Вунд. Защитава докторат в Цюрихския университет. Работи като гимназиален учител.[1]

Участва във войните за национално обединение 1912-1918 г. През Балканската война служи като подпоручик в 31 пехотен полк.[2] По време на Първата световна война е преводач към 302 германска дивизия на Солунския фронт.[3]

Доцент и професор в Софийски университет, действителен член на БАН. В университета освен по Психология Спиридон Казанджиев чете и лекции по Логика, Естетика (с упражнения), както и Наука за религиозното съзнание. Неговият студент Есто Везенков го описва като дружелюбен преподавател, човек с „широки интереси”.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд. Научна или историческа философия. София, 1919
  • Le savoir et la foi dans la connaissance scientifique. 1922
  • Wahrheit und Evidenz. 1936
  • Пред извора на живота. 1937
  • Военна психология. Психология на боеца. София, Печатница на военно-книгоиздателския фонд, 1943
  • Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, Български писател, 1960, 122 с.
  • Философски и психологически съчинения. София: Наука и изкуство, 1982, 428 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]