Спиридон Казанджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския психолог. За българския лекар вижте Спиридон Казанджиев (лекар).

Спиридон Казанджиев
български психолог
BASA-3K-15-183-15-Spiridon Kazandzhiev.jpg
Спиридон Казанджиев, 1941 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Спиридон Спасов Казанджиев
Починал

Образование Софийски университет
Лайпцигски университет
Цюрихски университет
Научна дейност
Област Психология
Учил при Вилхелм Вунд
Работил в Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Естетика, логика
Братя/сестри Сава Казанджиев
Спиридон Казанджиев в Общомедия

Спиридон Спасов Казанджиев е български психолог и философ-идеалист. Трудовете му са в областта на общата, възрастовата, военната психология, както и на философията, естетиката, логиката, литературната критика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Казанджиев е роден в 1882 г. в Севлиево. Негов по-голям брат е ботаникът Сава Казанджиев.[1] Следва в Софийския университет, а после в Лайпциг, където е студент на Вилхелм Вунд. Защитава докторат в Цюрихския университет. Работи като гимназиален учител.[2]

Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. През Балканската война служи като подпоручик в 31 пехотен полк.[3] По време на Първата световна война е преводач към 302 германска дивизия на Солунския фронт.[4]

Доцент и професор в Софийски университет, действителен член на БАН. В университета освен по Психология Спиридон Казанджиев чете и лекции по Логика, Естетика (с упражнения), както и Наука за религиозното съзнание. Неговият студент Есто Везенков го описва като дружелюбен преподавател, човек с „широки интереси“.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд. Научна или историческа философия. София, 1919
  • Le savoir et la foi dans la connaissance scientifique. 1922
  • Wahrheit und Evidenz. 1936
  • Пред извора на живота. 1937
  • Военна психология. Психология на боеца. София, Печатница на военно-книгоиздателския фонд, 1943
  • Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, Български писател, 1960, 122 с.
  • Философски и психологически съчинения. София: Наука и изкуство, 1982, 428 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 95.
  2. Димитрова, Снежана. За другата история на Балканските войни, kultura.bg, бел. 4, посетен на 24 октомври 2017 г.
  3. Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 38.
  4. Dimitrova, Snezhana. Taming the death’: the culture of death (1915 – 18) and its remembering and commemorating through First World War soldier monuments in Bulgaria (1917 – 44). In: Social History, Routledge, vol.30. n.2, 2005, p. 176.
  5. Везенков, Есто. Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста, София 2009, с. 89.