Спиридон Казанджиев
Тази статия е за българския психолог. За българския лекар вижте Спиридон Казанджиев (лекар).
| Спиридон Казанджиев | |
|---|---|
| български психолог | |
 Спиридон Казанджиев, 1941 г. Източник: ДА „Архиви“ |
|
| Роден |
Спиридон Спасов Казанджиев
|
| Починал | |
|
|
|
| Етнос | българи |
| Образование |
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Лайпцигски университет Цюрихски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Вилхелм Вунд |
| Работил в | Софийски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Интереси | Естетика, логика |
| Братя/сестри | Сава Казанджиев |
| Спиридон Казанджиев в Общомедия | |
Спиридон Спасов Казанджиев е български психолог и философ-идеалист. Трудовете му са в областта на общата, възрастовата, военната психология, както и на философията, естетиката, логиката, литературната критика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Казанджиев е роден в 1882 г. в Севлиево. Негов по-голям брат е ботаникът Сава Казанджиев.[1] Следва в Софийския университет, а после в Лайпциг, където е студент на Вилхелм Вунд. Защитава докторат в Цюрихския университет. Работи като гимназиален учител.[2]
Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. През Балканската война служи като подпоручик в 31 пехотен полк.[3] По време на Първата световна война е преводач към 302 германска дивизия на Солунския фронт.[4]
Доцент и професор в Софийски университет, действителен член на БАН. В университета освен по Психология Спиридон Казанджиев чете и лекции по Логика, Естетика (с упражнения), както и Наука за религиозното съзнание. Неговият студент Есто Везенков го описва като дружелюбен преподавател, човек с „широки интереси“.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд. Научна или историческа философия. София, 1919
- Le savoir et la foi dans la connaissance scientifique. 1922
- Wahrheit und Evidenz. 1936
- Пред извора на живота. 1937
- Военна психология. Психология на боеца. София, Печатница на военно-книгоиздателския фонд, 1943
- Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, Български писател, 1960, 122 с.
- Философски и психологически съчинения. София: Наука и изкуство, 1982, 428 с.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Спиридон Казанджиев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Светлозар Игов, Слизането от Балкана (Интенционалната заблуда на Йордан Йовков), електронно списание LiterNet, 19.07.2008, № 7 (104)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 95.
- ↑ Димитрова, Снежана. За другата история на Балканските войни, kultura.bg, бел. 4, посетен на 24 октомври 2017 г.
- ↑ Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 38.
- ↑ Dimitrova, Snezhana. Taming the death’: the culture of death (1915 – 18) and its remembering and commemorating through First World War soldier monuments in Bulgaria (1917 – 44). In: Social History, Routledge, vol.30. n.2, 2005, p. 176.
- ↑ Везенков, Есто. Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста, София 2009, с. 89.
|
- Академици на БАН
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български подпоручици
- Български психолози
- Български философи
- Възпитаници на Софийския университет
- Възпитаници на Лайпцигския университет
- Възпитаници на Цюрихския университет
- Починали в София
- Преподаватели в Софийския университет
- Родени в Севлиево