Спиридон Палаузов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спиридон Палаузов
руски историк
Роден
Починал
17 август 1872 г. (54 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Ришельовски лицей в Одеса
Лудвиг Максимилиан университет
Московски университет
Работил в Азиатски департамент на Министерството на външните работи в Петербург

Спиридон Николаевич Палаузов (1818-1872) е руски историк от български произход, изследвал средновековната и новата история на България, Румъния, Чехия, Унгария и Австрийската империя.

Участва и в организирането на Априловската гимназия в Габрово[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Николай Ст. Палаузов. През 1832-1840 г. учи в Ришельовския лицей в Одеса, а през 1840-1843 г. следва в университетите в Бон, Хайделберг и Мюнхен. На 24 август 1843 г. защитава дисертация в Мюнхенския университет, посветена на древногръцкото стопанство. През 1844-1846 г. посещава семинара на проф. Осип Бодянски в Историко-филологическия факултет на Московския университет.

Избран е за действителен член на Императорското общество по руска история и старини в Москва (1846). Впоследствие работи в Азиатския департамент на Министерството на външните работи в Петербург и в Министерството на народната просвета (като чиновник със специални поръчения). Успоредно с това се отдава на интензивна научноизследователска дейност, която му отрежда (наред с по-младия му съвременник Марин Дринов) мястото на родоначалник на критическото направление в развитието на българската възрожденска историография. Като член на руската Археографска комисия участва в редактирането и издаването на съставения от руския митрополит Макарий (1542-1563) монументален корпус от средновековни славянски текстове, известен като „Велики чети-минеи“ („Великие Минеи Четьи“).

Чете много гръцка литература. Въвежда понятието „Златен век“ в България. Участва активно в набавянето на исторически извори за българската история.

Някои произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Иоанн Гус и его последователи (1845)
  • Исторический очерк Сербскаго государства до конца XV столетия (1845)
  • Австрия со времени революции 1848 года (1850)
  • Век болгарскаго царя Симеона (1852)
  • Синодик царя Бориса (1855)
  • Юго-Восток Европы в XIV веке (1857)
  • Уния в царуванието на Ивана Асеня (1858)
  • Румынские господарства Молдавия и Валахия (1859)
  • По вопросу о болгарском патриаршестве (1860)
  • Реформы и католическая реакция в Венгрии (1860)
  • Венгрия в современных ее отношениях к Австрии (1861)
  • Разпространение христианства в Болгарии (1870)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цанев, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането: XVIII-първата половина на XIX в. София, 1989, 163-181.
  • Спиридон Палаузов. Избрани трудове. Т. I. София, 1974.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]