Списък на владетелите на Влахия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Това е списък на управителите на Княжество Влахия до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.

Влашките войводи от втората половина на 13 век резидират в Куртя де Арджеш — бъдещата столица на Влахия. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата - румънска кирилица.

За условно (но легендарно) начало на влашката автономия се счита края на царуването на търновския цар Иван Асен II, който се титулувал като владетел и на власите след присъединяването към Втората българска държава на владенията на епирския деспот Теодор Комнин (с областта Велика Влахия в Тесалия). Годината на смъртта на българския цар съвпада с големия татарски поход с опустошение на Югоизточна и Средна Европа като край на монголската инвазия в Европа.

Години на управление Име Румънско име Династия Бележки
Легендарни войводи на Арджеш и Влахия
около 1241 г.
Миселав (Мислау)
Mişelav (Mislav, Micislav, Mihai)
войвода в Арджеш
ок. 1247 — ок. 1272/1275
Сенеслав (Сенеслау)
Seneslav (Seneslau )
войвода в Арджеш
ок. 1272/12751279
Литовой
Litovoi (Lytuoy)
войвода в Арджеш, също и войвода на Олтения (ок. 12471279)
1279 — ок. 1290
Бербат
Bărbat
войвода на Олтения и Арджеш, брат на Литовой
около 1290/1300 г.
Раду Негру (Раду Черния), или Негру Вода (Черния войвода)
Radu Negru (Radu Vodă, Negru Vodă)
легендарен войвода, според преданието основател на влашкото княжество (отъждествяван с Токомерий (Тихомир), Басараб I, Раду I), възможно е да е събирателен образ, тъй като документалните данни сочат за първи самостоятелен влашки владетел основателя на династията Басараб
ок. 1290 — ок. 1310
Тихомир (Токомерий)
Thocomerius (Tihomir, Togomer, Totomer, Tugomir, Toq-Timur)
влашки войвода, баща на Басарaб I
Владетели на Влахия
ок. 13101351/1352
Иванко І Басараб
Basarab I Întemeietorul
Басараб
влашки войвода, първи влашки господар (от 1324 г.); през 1330-те години отвоюва независимостта на княжество Влахия с битката при Посада (войната през есента на 1330 г. и договор от 1344 г.)
1351/135216 ноември 1364
Николае I Александру
Nicolae I Alexandru
Басараб
син на Басараба I
16 ноември 1364 — ок. 1377
Владислав I Влайку
Vladislav I (Vlaicu Vodă)
Басараб
син на Николае I Александру
ок. 13771383
Раду I
Radu I
Басараб
син на Николае I Александру
138323 септември 1386
Дан I
Dan I
Басараб, родоначалник на династичния клон Данещи
син на Раду I
23 септември 13861394/1395
Мирчо I Стария
Mircea I cel Bătrân
Басараб
син на Раду I, 1-и път
1394/1395декември 1396
Влад I Узурпатор
Vlad I Uzurpatorul
болярски избраник
януари 139731 януари 1418
Мирчо I Стария
Mircea I cel Bătrân (Mircea I cel Mare)
Басараб
2-и път
31 януари 1418август 1420
Михаил I
Mihail I
Басараб
син на Мирчо I Стария
август 1420есента на 1422
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
син на Мирчо I Стария, 1-и път
есента на 1422лятото на 1423
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
син на Дан I, 1-и път
лятона 1423
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
2-и път
есента на 1423есента на 1424
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
2-и път
есента 1424
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
3-и път
есента на 1424януари 1427
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
3-и път
януари 1427есента на 1427
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
4-и път
есента на 1427февруари/март 1431
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
4-и път
февруари/март 1431декември 1436
Александър I Алдя
Alexandru I Aldea
Басараб
син на Мирчо I Стария
декември 14361442
Влад II Дракул
Vlad II Dracul
Басараб, родоначалник на династичния клон Дракулещи
син на Мирчо I Стария, 1-и път
1442
Мирчо II
Mircea II
Басараб-Дракулещи
син на Влад II Дракула, 1-и път
юни 1442март 1443
Басараб II
Basarab II
Басараб-Данещи
син на Дан II
март 1443ноември/декември 1447
Влад II Дракул
Vlad II Dracul
Басараб-Дракулещи
2-и път
ноември/декември 1447октомври 1448
Владислав II
Vladislav II
Басараб-Данещи
син на Дан II, 1-и път
октомвридекември 1448
Влад III Цепеш (Влад III Дракула)
Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)
Басараб-Дракулещи
син на Влад II Дракула
декември 144820 август 1456
Владислав II
Vladislav II
Басараб-Данещи
2-и път
22 август 1456декември 1462
Влад III Цепеш (Влад III Дракула)
Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)
Басараб-Дракулещи
2-и път
декември 1462ноември 1473
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараб-Дракулещи
син на Влад II Дракула, 1-и път
ноемвридекември 1473
Басараб III Стария (Лайота Басараб)
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараб-Данещи
син на Дан II, 1-и път
декември 1473пролетта на 1474
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараби-Дракулещи
2-и път
пролетта на 1474
Басараб III Стария
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
2-и път
пролеттасептември 1474
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараби-Дракулещи
3-и път
септемвриоктомври 1474
Басараб III Стария
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
3-и път
октомври 1474януари 1475
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараби-Дракулещи
4-и път
януари 147526 ноември 1476
Басараб III Стария
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
4-и път
ноемвридекември 1476
Влад III Цепеш (Влад Дракула)
Vlad III Ţepeş (Vlad Drăculea)
Басараби-Дракулещи
3-и път
декември 1476ноември 1477
Басараб III Стария
Basarab III cel Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
5-и път
ноември 1477септември 1481
Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)
Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr
Басараби-Данещи
син на Басараб II, 1-и път
августсептември 1481
Мирчо II
Mircea II
Басараби-Дракулещи
2-и път
септемвриноември 1481
Влад IV Монах (Калугарул)
Vlad IV Călugărul
Басараби-Дракулещи
син на Влад II Дракул, 1-и път
ноември 1481април 1482
Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)
Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr
Басараби-Данещи
2-и път
април 1482ноември 1495
Влад IV Монах
Vlad IV Călugărul
Басараби-Дракулещи
2-и път
ноември 1495април 1508
Раду IV Великия
Radu IV cel Mare
Басараби-Дракулещи
син на Влад IV Монах
април 150829 октомври 1509
Михня I Реу (Злия)
Mihnea I cel Rău
Басараби-Дракулещи
син на Влад III Цепеш
29 октомври 1509февруари 1510
Мирчо III
Mircea III Miloş
Басараби-Дракулещи
син на Михня I Реу
февруари 151023 януари 1512
Влад V Тинар (Младия)
Vlad V cel Tânăr
Басараби-Дракулещи
син на Влад IV Монах
23 януари 151215 септември 1521
Нягое I Басараб
Neagoe I Basarab
Крайовеску
болярски избраник
15 септемвриоктомври 1521
Тедош (Теодосий) I
Teodosie I
Крайовеску
син на Нягое I Басараб, 1-и път
октомвриноември 1521
Влад VI Драгомир Калугарул (Монах)
Vlad VI (Dragomir Călugărul)
Басараби-Дракулещи (?)
възможно е, да е извънбрачен син на Влад IV Монаха
ноември 1521декември 1522
Тедош (Теодосий) I
Teodosie I
Крайовеску
2-и път
декември 1522април 1523
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
априлноември 1523
Владислав III
Vladislav III
Басараби-Данещи
внук на Владислав II, 1-и път
ноември 1523януари 1524
Раду VI Бадика
Radu VI Bădica
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий
януариюни 1524
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
2-и път
юнисептември 1524
Владислав III
Vladislav III
Басараби-Данещи
2-и път
септември 1524април 1525
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
3-и път
априлавгуст 1525
Владислав III
Vladislav III
Басараби-Данещи
3-и път
август 15252 януари 1529
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
4-и път
януарифевруари/март 1529
Басараб V
Basarab V
Басараби или Крайовеску
правнук на Михаил I, а според друга версия — потомък на Нягое I Басараб
февруари/март 1529юни 1530
Мойсе I
Moise I
Басараби-Данещи
син на Владислав III
юни 153018 септември 1532
Влад VII Инекатул (удавен)
Vlad VII Înecatul
Басараби-Дракулещи
син на Влад V Младия
септември 1532септември 1534
Влад VIII Винтила
Vlad VIII Vintilă
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
септември 1534ноември 1534
Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)
Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
ноември 153210 юни 1535
Влад VIII Винтила
Vlad VIII Vintilă
Басараби-Дракулещи
2-и път
юни 1535март 1545
Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)
Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)
Басараби-Дракулещи
2-и път
март 154516 ноември 1552
Мирча V Чобанул (Пастух)
Mircea V Ciobanul
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
ноември 1552май 1553
Раду VIII Илие Хайдеул (Скотовъд)
Radu Ilie Haidăul
Басараби-Дракулещи
син на Раду V Афумати
май 155328 февруари 1554
Мирча V Чобанул (Пастух)
Mircea V Ciobanul
Басараби-Дракулещи
2-и път
март 155426 декември 1557
Петру (Петрешку) I Добрия
Pătraşcu I cel Bun
Басараби-Дракулещи
син на Раду VI Паисий
януари 155821 септември 1559
Мирча V Чобанул (Пастух)
Mircea V Ciobanul
Басараби-Дракулешти
3-и път
21 септември 1559юни 1568
Петру II Младия
Petru cel Tânăr
Басараби-Дракулещи
син на Мирча V Пастух
юни 1568април 1574
Александру II Мирча
Alexandru II Mircea
Басараби-Дракулещи
син на Мирчо III, 1-и път
май 1574
Винтила I
Vintilă I
Басараби-Дракулещи
син на Петрешку I Добрия
май 157411 септември 1577
Александру II Мирча
Alexandru II Mircea
Басараби-Дракулещи
2-и път
септември 1577юли 1583
Михня II Турчин (Туркитул)
Mihnea II Turcitul
Басараби-Дракулещи
сын Александру II Мирча, 1-и път
29 август 158316 април 1585
Петру III Серга (Церцел)
Petru III Cercel
Басараби-Дракулещи
син на Петрешку I Добрия
април 1585май 1591
Михня II Турчин (Туркитул)
Mihnea II Turcitul
Басараби-Дракулещи
2-и път
май 1591август 1592
Стефан (Щефан) I Глухия
Ştefan I Surdul
син на владетеля на Молдова Йоан III Лютия
август 1592септември 1593
Александру III Злия
Alexandru III cel Rău
Мушати
от юни 1592 — владетел на Молдова под името Александър IV
септември 1593октомври 1600
Михай (Михаил) II Храбрий
Mihai II Viteazul
Басараби-Дракулещи
син на Петрешку I Добрия; също и Михай (Михаил) I, принц на Трансилвания (1 ноември 1599 — 20 септември 1600) и владетел на Молдова (май — септември 1600)
1599октомври 1600
Николай I Петрешку
Nicolae I Pătraşcu
Басараби-Дракулещи
син и съуправител на Михай II Храбрия
октомври 16003 юни 1601
Симеон I Могила
Simion I Movilă
Могили
от болярски род, 1-и път
септември 1601март 1602
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
син на Михня II Турчин, владетел на Молдова под името Раду I (26 юли 1616 — 9 февруари 1619 — 1-и път, 4 август 1623 — 20 януари 1626 — 2-и път), 1-и път
мартавгуст 1602
Симеон I Могила
Simion I Movilă
Могили
2-и път
август 1602декември 1610
Раду X Щербан
Radu X Şerban
Крайовеску
от болярски род, 1-и път
януаримарт 1611
Габриел (Гаврил) I Баторий
Gabriel I Bathory
Батории
принц на Трансильвния под името Габор (Гавриил) I Батор(и) (1608 — 13(17?) октомври 1613)
мартмай 1611
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
2-и път
юнисептември 1611
Раду X Щербан
Radu X Şerban
Крайовеску
2-и път
12 септември 1611август 1616
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
3-и път
август 1616
Гаврил II Могила
Gavril II Movilă
Могили
син на Симеон I Могила, 1-и път
септември 1616май 1618
Александру IV Иляш
Alexandru IV Iliaş
син на владетеля на Молдова Александър III, владетел на Молдова под името Александър (Александру) VI (10 септември 1620 — октомври 1621 — 1-и път, декември 1631 — април 1633 — 2-и път), 1-и път
юни 1618юли 1620
Гаврил II Могила
Gavril II Movilă
Могили
2-и път
август 1620август 1623
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
4-и път
14 август 16233 ноември 1627
Александру V Коконул
Alexandru V Coconul
Басараби-Дракулещи
син на Раду IX Михня, владетел на Молдова под името Александър VII (лятото на 1629 — 29 април 1630)
ноември 1627октомври 1629
Александру IV Иляш
Alexandru IV Iliaş
2-и път
октомври 1629юли 1632
Леон I Томша
Leon I Tomşa
син на владетеля на Молдова Стефан (Щефан) IX Томша
юнисептември 1632
Раду XI Иляш
Radu XI Iliaş
син на Александру IV Иляш
юли 16329 април 1654
Матей I Басараб
Matei I Basarab
Брънковяну (Крайовеску)?
9 април 165426 януари 1658
Константин I Щербан Басараб
Constantin I Şerban Basarab
Крайовеску
извънбрачен син на Раду X Щербан
март 1658ноември 1659
Михня III
Mihnea III
Басараби-Дракулещи
син на Раду IX Михня
20 ноември 16591 септември 1660
Георгий I Гика
Gheorghe I Ghica
Гика
който също е и владетел на Молдова под името Георгий II (3 март 1658 — 2 ноември 1659), родоначалник на династията Гика
1 септември 1660ноември 1664
Григоре I Гика
Grigore I Ghica
Гика
син на Георгий I Гики, 1-и път
ноември 1664март 1669
Раду XII Леон
Radu XII Leon
син на Леон I Томши
март 1669февруари 1672
Антоний I Попещи
Antonie I din Popeşti
февруари 1672ноември 1673
Григоре I Гика
Grigore I Ghica
Гика
2-и път
декември 1674ноември 1678
Георгий II Дука
Gheorghe II Duca
Дука
ноември 1678октомври 1688
Щербан I Кантакузин
Şerban I Cantacuzino
Кантакузин
октомври 168824 март 1714
Константин II Брънковяну
Constantin II Brâncoveanu
Брънковяну
25 март 171425 декември 1715
Щефан II (Стефан) Кантакузин
Ştefan II Cantacuzino
Кантакузин
Управление на фанариотите (1715—1821)
25 декември 171525 ноември 1716
Николай II Маврокордат
Nicolae II Mavrocordat
Маврокордато
1-и път; той е и владетел на Молдова под името Николай I (25 януари — 21 ноември 1710 — 1-и път и 8 ноември 1711 — 25 декември 1715 — 2-и път)
2 декември 17166 март 1719
Йоан I Маврокордат
Ioan I Mavrocordat
Маврокордато
брат на Николай II Маврокордат; той е и владетел на Молдова под името Йоан IV (26 септември — 8 ноември 1711)
март 17193 септември 1730
Николай II Маврокордат
Nicolae II Mavrocordat
Маврокордато
2-и път
3 септември 17304 октомври 1730
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
син на Николай Маврокордат, 1-и път; той е и владетел на Молдова под името Константин IV (5 април 1733 — 16 ноември 1735 — 1-и път, 13 септември 1741 — 20 юли 1743 — 2-и път, април 1748 — 20 август 1749 — 3-и път и 18 юни — 23 ноември 1769 (умира) — 4-и път)
октомври 17302 октомври 1731
Михай (Михаил) II Раковица
Mihai II Racoviţă
Раковица
1-и път; той е и владетел на Молдова под името Михаил III (септември 1703 — 12 февруари 1705 — 1-и път, 20 юли 1707 — 17 октомври 1709 — 2-и път и 25 декември 1715 — 25 септември 1726 — 3-и път)
2 октомври 17315 април 1733
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
2-и път
5 април 173316 ноември 1735
Григоре II Гика
Grigore II Ghica
Гика
Внук на Григорий I Гика, 1-и път; той е също така владетел на Молдова Григорий I (26 септември 1726 — 5 април 1733 — 1-и път, 16 ноември 1735 — 3 септември 1739 — 2-и път, края на септември 1739 — 13 септември 1741 — 3-и път и май 1747 — апрел 1748 — 4-и път)
16 ноември 1735септември 1741
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
3-и път
септември 1741юли 1744
Михай (Михаил) II Раковица
Mihai II Racoviţă
Раковица
2-и път
юли 1744април 1748
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
4-и път
април 174823 август 1752
Григоре II Гика
Grigore II Ghica
Гика
2-и път
11 септември 175222 юни 1753
Матей II Гика
Matei II Ghica
Гика
син Григоре II Гика; той е също така е владетел на Молдова под името Матей I (22 юни 1753 — 8 февруари 1756)
юни 175328 февруари 1756
Константин IV Раковица
Constantin IV Racoviţă
Раковица
син на Михай II Раковица, 1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Константин V (септември (?) 1749 — 22 юни 1753 — 1-и път и 8 февруари 1756 — 2 март 1757 — 2-и път)
20 февруари 17567 септември 1758
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
5-и път
3 август 17585 юни 1761
Скарлат I Гика
Scarlat I Ghica
Гика
син на Григоре II Гика, 1-и път; той е също така владетел на Молдова (2 март 1757 — август 1758)
11 юни 17619 март 1763
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
6-и път
9 март 176328 януари / 8 февруари 1764
Константин IV Раковица
Constantin IV Racoviţă
Раковица
2-и път
8 февруари 176429 август 1765
Стефан (Щефан) III Раковица
Ştefan III Racoviţă
Раковица
син на Михай II Раковица
18 август 17652 декември 1766
Скарлат I Гика
Scarlat I Ghica
Гика
2-и път
12 декември 176628 октомври 1768
Александру VI Гика
Alexandru VI Ghica
Гика
син на Скарлат I Гика
28 октомври 17685 ноември 1769
Григоре III Гика
Grigore III Ghica
Гика
син на Александру VI Гика
5 ноември 176921 юли 1774
Първа руска военна администрация.
май 1770октомври 1771
Емануил I Джани-Русет
Emanuel I Giani Ruset
той е също така владетел на Молдова (май — октомври 1788 (формално — до своята смърт през 1789))
5 ноември 176921 юли 1774
Втора руска военна администрация.
15 септември 1774февруари 1782
Александру VII Старий Ипсиланти
Alexandru VII Ipsilanti
Ипсиланти
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър X (декември 1786 — 8 април 1788)
15 януари 178217 юли 1783
Николай III Караджа
Nicolae III Caradja
Караджа
17 юли 178326 март 1786
Михай III «Дракон» Старий Суцу
Mihai III Suţu
Суцу
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Михаил IV (март 1792 — 25 април 1795)
26 март 178619 юни 1790
Николай IV Маврогени
Nicolae IV Mavrogheni
Маврогени
5 ноември 178924 юли 1791
Руско-австрийска окупация.
юни 1790март 1791
Австрийска военна администрация.
март 1791януари 1793
Михай III «Дракон» Старий Суцу
Mihai III Suţu
Суцу
2-и път
януари 179328 август 1796
Александър VIII Морузи
Alexandru VIII Moruzi
Морузи
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XI (30 декември 1791 — март 1792 — 1-и път, 28 октомври 1802 — 12 август 1806 — 2-и път и 5 октомври 1806 — 7 март 1807 — 3-и път)
28 август 179628 ноември 1797
Александър VII Старий Ипсиланти
Alexandru VII Ipsilanti
Ипсиланти
2-и път
28 ноември 179710 февруари 1799
Константин V Хангерли
Constantin V Hangerli
Хангерли
10 февруари 17998 октомври 1801
Александър VIII Морузи
Alexandru VIII Moruzi
Морузи
2-и път
8 октомври 180110 май 1802
Михай III «Дракон» Старий Суцу
Mihai III Suţu
Суцу
3-и път
2 юли30 август 1802
Александър IX Суцу
Alexandru IX Suţu
Суцу
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XIII (28 юни 1801 — 19 септември 1802)
1 септември 180224 август 1806
Константин VI Ипсиланти
Constantin VI Ipsilanti
Ипсиланти
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Константин VII (7 март 1799 — 28 юни 1801)
24 август 180615 октомври 1806
Александър IX Суцу
Alexandru IX Suţu
Суцу
2-и път
15 октомври 180616 август 1807 (с прекъсване между 19 май — 27 юли 1807)
Константин VI Ипсиланти
Constantin VI Ipsilanti
Ипсиланти
2-и път;
ноември 180616 май 1812
Руска окупация и трета руска военна администрация.
27 август 181229 септември 1818
Йоан II Караджа
Ioan II Caradja
Караджа
4 ноември 181819 януари 1821
Александър IX Суцу
Alexandru IX Suţu
Суцу
3-и път
февруариюни 1821
Скарлат II Калимаки
Scarlat II Callimachi
Калимаки
19 януари21 март 1821
Управление на дивана на Влахия.
21 март15 май 1821
Управление на съвет под ръководството на революционния лидер Тудор Владимиреску.
15 май 18219 юни 1822
Османска окупация.
Управление на наместници назначени от Русия съгласувано с Османската империя и местните боляри (от януари 1832 — съгласно Органическия устав) (30 юни (12 юли) 1822 — 13 юни 1848)
30 юни 182229 април 1828
Григоре IV Гика
Grigore IV Ghica
Гика
внук-племеник на Григоре III Гики
2 април 18282 април 1834
Четвърта руска военна администрация (Глава (председател на диваните на Влахия и Молдова): до пролетта на 1829 — генерал от кавалерията граф П.П. (Ф.?) Пален; пролетта — септември 1829 — бившия киевски военен губернатор П.Ф. Желтухин внук-племеник; от септември 1829 — генерал-лейтенант (с април 1834 — генерал от инфантерията) граф Павел Дмитриевич Кисельов.
2 април (назначен на 21 март) 18347 октомври 1842
Александър XI Дмитрий Гика
Alexandru Dimitrie Ghica
Гика
Свален от руската армия в октомври 1842 г.
20 декември 184213 юни 1848
Георгий III Дмитрий Бибеску
Gheorghe Dimitrie Bibesku
Бибеску
13 юни13 септември 1848
Управление на временно правителство; глава: митрополит на Влахия Неофит II (13 юни — 28 юни, 30 юни — 28 юли); Теодор Вакареску и Еммануил Баляну (28 юни — 30 юни); Йоан Хелиде Радулеску, Николае Константин Голеску и Кристиан Тел (28 юли — 13 септември).
13 септември 1848април 1851
Османско-руска окупация (узаконена с Балто-Лиманската конвенция между Руската и Османската империя от 19 април 1849); командващи войските: от османска страна — Омер паша Латас; от руска страна генералът от инфантерията (от 10 октомври 1843 г.) граф Лидерс Александър Николаевич; фактически управлението осъществява пълномощния комисар на Русия във Влахия и Молдова генерал-лейтенант (с 3 април 1849) Дюгамел Александър Осипович (от 30 август 1861 — генерал от инфантерията) и от Османската империя - Талаат ефенди; през април 1851 Руската и Османската империи извеждат войските си от Влахия
13 септември 1848юни 1849
Каймакам Константин Кантакузин
Constantin Cantacuzino
Кантакузин
16 юни 184817 октомври 1853 (фактически: юни 1849 — 21 юни 1853)
Барбу I Дмитрий Щирбей
Barbu Ştirbei
Щирбей
1-и път
21 юни 185331 юли 1854
Руска окупация и пета руска военна администрация; глава — главнокомандващия руските войски на Дунава генерал-фелдмаршал светлейший княз Варшавский и граф Иван Федорович Паскевич-Ериванский; от май 1854, предвид негова тежка контузия го заменя генерала от артиллерията княз Михаил Дмитриевич Горчаков
819 август 1854
Османска окупация; глава — командващия османските войски на Дунава генерал-майор (?) Омер Лютфи-паша
19 август 185425 март 1856
Австрийска окупация и австрийска военна администрация; глава — главнокомандващия австрийските войски на Дунава Йохан Коронини-Кронберг
5 октомври 185425 март 1856
Барбу I Дмитрий Щирбей
Barbu Ştirbei
Щирбей
2-и път
29 юли 185630 октомври 1858
Каймакам Александър Дмитрий Гика (предходно — владетел на Влахия Александър XI
Alexandru Dimitrie Ghica
Гика
30 октомври 185824 януари (5 февруари) 1859
Три каймакама: Йоан Ману, Емануил Баляну, Йоан Александър Филипеску
Căimăcămia de trei: Ioan Manu, Emanuel Baleanu, Ioan Alexandru Filipesku
23 (24?) януари (5 февруари) 1859 — 24 януари (5 февруари) 1862
Александър (Александру) XII Йоан Куза; той е също така княз на Обединеното княжество Молдова и Влахия (обединени в Румъния (24 януари (по стар стил) (5 февруари) 1862 — 11 (23) февруари 1866 Александър I
Alexandru Ioan Cuza
Куза
той е също така владетел на Молдова Александър (Александру) XVI (5 (17) януари 1859 — 24 януари (5 февруари) 1862)

На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава «Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия», който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.

На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утверждаваща образуването на румънска нация. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г.

Виж също[редактиране | edit source]