Списък на владетелите на Влахия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Това е списък на управителите на Княжество Влахия до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.

Влашките войводи от втората половина на 13 век резидират в Куртя де Арджеш – бъдещата столица на Влахия. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата – румънска кирилица.

За условно (но легендарно) начало на влашката автономия се счита края на царуването на търновския цар Иван Асен II, който се титулувал като владетел и на власите след присъединяването към Втората българска държава. Годината на смъртта на българския цар съвпада с големия татарски поход с опустошение на Югоизточна и Средна Европа като край на монголското нашествие в Европа.

Години на управление Име Румънско име Династия Бележки
Легендарни войводи на Арджеш и Влахия
около 1241 г.
Миселав (Мислау)
Mişelav (Mislav, Micislav, Mihai)
войвода в Арджеш
ок. 1247 – ок. 1272/1275
Сенеслав (Сенеслау)
Seneslav (Seneslau )
войвода в Арджеш
ок. 1272/12751279
Литовой
Litovoi (Lytuoy)
войвода в Арджеш, също и войвода на Олтения (ок. 1247 – 1279)
1279 – ок. 1290
Бербат
Bărbat
войвода на Олтения и Арджеш, брат на Литовой
около 1290/1300 г.
Раду Негру (Раду Черния), или Негру Вода (Черния войвода)
Radu Negru (Radu Vodă, Negru Vodă)
легендарен войвода, според преданието основател на влашкото княжество (отъждествяван с Токомерий (Тихомир), Басараб I, Раду I), възможно е да е събирателен образ, тъй като документалните данни сочат за първи самостоятелен влашки владетел основателя на династията Басараб
ок. 1290 – ок. 1310
Тихомир (Токомерий)
Thocomerius (Tihomir, Togomer, Totomer, Tugomir, Toq-Timur)
влашки войвода, баща на Басараб I
Владетели на Влахия
ок. 1310 – 1351/1352
Иванко І Басараб
Basarab I Întemeietorul
Басараб
влашки войвода, първи влашки господар (от 1324 г.); през 1330-те години отвоюва независимостта на княжество Влахия с битката при Посада (войната през есента на 1330 г. и договор от 1344 г.)
1351/135216 ноември 1364
Николае I Александру
Nicolae I Alexandru
Басараб
син на Басараба I
16 ноември 1364 – ок. 1377
Владислав I Влайку
Vladislav I (Vlaicu Vodă)
Басараб
син на Николае I Александру
ок. 1377 – 1383
Раду I
Radu I
Басараб
син на Николае I Александру
1383 – 23 септември 1386
Дан I
Dan I
Басараб, родоначалник на династичния клон Данещи
син на Раду I
23 септември 1386 – 1394/1395
Мирчо I Стария
Mircea I cel Bătrân
Басараб
син на Раду I, 1-и път
1394/1395декември 1396
Влад I Узурпатор
Vlad I Uzurpatorul
болярски избраник
януари 1397 – 31 януари 1418
Мирчо I Стария
Mircea I cel Bătrân (Mircea I cel Mare)
Басараб
2-и път
31 януари 1418 – август 1420
Михаил I
Mihail I
Басараб
син на Мирчо I Стария
август 1420 – есента на 1422
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
син на Мирчо I Стария, 1-и път
есента на 1422 – лятото на 1423
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
син на Дан I, 1-и път
лятона 1423
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
2-и път
есента на 1423 – есента на 1424
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
2-и път
есента 1424
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
3-и път
есента на 1424 – януари 1427
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
3-и път
януари 1427 – есента на 1427
Раду II Празнаглава
Radu II Prasnaglava
Басараб
4-и път
есента на 1427 – февруари/март 1431
Дан II
Dan II
Басараб-Данещи
4-и път
февруари/март 1431 – декември 1436
Александър I Алдя
Alexandru I Aldea
Басараб
син на Мирчо I Стария
декември 1436 – 1442
Влад II Дракул
Vlad II Dracul
Басараб, родоначалник на династичния клон Дракулещи
син на Мирчо I Стария, 1-и път
1442
Мирчо II
Mircea II
Басараб-Дракулещи
син на Влад II Дракула, 1-и път
юни 1442 – март 1443
Басараб II
Basarab II
Басараб-Данещи
син на Дан II
март 1443 – ноември/декември 1447
Влад II Дракул
Vlad II Dracul
Басараб-Дракулещи
2-и път
ноември/декември 1447 – октомври 1448
Владислав II
Vladislav II
Басараб-Данещи
син на Дан II, 1-и път
октомври – декември 1448
Влад III Цепеш (Влад III Дракула)
Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)
Басараб-Дракулещи
син на Влад II Дракула
декември 1448 – 20 август 1456
Владислав II
Vladislav II
Басараб-Данещи
2-и път
22 август 1456 – декември 1462
Влад III Цепеш (Влад III Дракула)
Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea)
Басараб-Дракулещи
2-и път
декември 1462 – ноември 1473
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараб-Дракулещи
син на Влад II Дракула, 1-и път
ноември – декември 1473
Басараб III Стария (Лайота Басараб)
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараб-Данещи
син на Дан II, 1-и път
декември 1473 – пролетта на 1474
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараби-Дракулещи
2-и път
пролетта на 1474
Басараб III Стария
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
2-и път
пролетта – септември 1474
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараби-Дракулещи
3-и път
септември – октомври 1474
Басараб III Стария
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
3-и път
октомври 1474 – януари 1475
Раду III Красивия
Radu III Frumos
Басараби-Дракулещи
4-и път
януари 1475 – 26 ноември 1476
Басараб III Стария
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
4-и път
ноември – декември 1476
Влад III Цепеш (Влад Дракула)
Vlad III Ţepeş (Vlad Drăculea)
Басараби-Дракулещи
3-и път
декември 1476 – ноември 1477
Басараб III Стария
Basarab III cel Bătrân (Laiotă Basarab)
Басараби-Данещи
5-и път
ноември 1477 – септември 1481
Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)
Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr
Басараби-Данещи
син на Басараб II, 1-и път
август – септември 1481
Мирчо II
Mircea II
Басараби-Дракулещи
2-и път
септември – ноември 1481
Влад IV Монах (Калугарул)
Vlad IV Călugărul
Басараби-Дракулещи
син на Влад II Дракул, 1-и път
ноември 1481 – април 1482
Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия)
Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr
Басараби-Данещи
2-и път
април 1482 – ноември 1495
Влад IV Монах
Vlad IV Călugărul
Басараби-Дракулещи
2-и път
ноември 1495 – април 1508
Раду IV Великия
Radu IV cel Mare
Басараби-Дракулещи
син на Влад IV Монах
април 1508 – 29 октомври 1509
Михня I Реу (Злия)
Mihnea I cel Rău
Басараби-Дракулещи
син на Влад III Цепеш
29 октомври 1509 – февруари 1510
Мирчо III
Mircea III Miloş
Басараби-Дракулещи
син на Михня I Реу
февруари 1510 – 23 януари 1512
Влад V Тинар (Младия)
Vlad V cel Tânăr
Басараби-Дракулещи
син на Влад IV Монах
23 януари 1512 – 15 септември 1521
Нягое I Басараб
Neagoe I Basarab
Крайовеску
болярски избраник
15 септември – октомври 1521
Тедош (Теодосий) I
Teodosie I
Крайовеску
син на Нягое I Басараб, 1-и път
октомври – ноември 1521
Влад VI Драгомир Калугарул (Монах)
Vlad VI (Dragomir Călugărul)
Басараби-Дракулещи (?)
възможно е, да е извънбрачен син на Влад IV Монаха
ноември 1521 – декември 1522
Тедош (Теодосий) I
Teodosie I
Крайовеску
2-и път
декември 1522 – април 1523
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
април – ноември 1523
Владислав III
Vladislav III
Басараби-Данещи
внук на Владислав II, 1-и път
ноември 1523 – януари 1524
Раду VI Бадика
Radu VI Bădica
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий
януари – юни 1524
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
2-и път
юни – септември 1524
Владислав III
Vladislav III
Басараби-Данещи
2-и път
септември 1524 – април 1525
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
3-и път
април – август 1525
Владислав III
Vladislav III
Басараби-Данещи
3-и път
август 1525 – 2 януари 1529
Раду V Афумати
Radu V de la Afumaţi
Басараби-Дракулещи
4-и път
януари – февруари/март 1529
Басараб V
Basarab V
Басараби или Крайовеску
правнук на Михаил I, а според друга версия – потомък на Нягое I Басараб
февруари/март 1529 – юни 1530
Мойсе I
Moise I
Басараби-Данещи
син на Владислав III
юни 1530 – 18 септември 1532
Влад VII Инекатул (удавен)
Vlad VII Înecatul
Басараби-Дракулещи
син на Влад V Младия
септември 1532 – септември 1534
Влад VIII Винтила
Vlad VIII Vintilă
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
септември 1534 – ноември 1534
Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)
Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
ноември 1532 – 10 юни 1535
Влад VIII Винтила
Vlad VIII Vintilă
Басараби-Дракулещи
2-и път
юни 1535 – март 1545
Раду VII Паисий (Петър от Арджеш)
Radu VII Paisie (Petru de la Argeş)
Басараби-Дракулещи
2-и път
март 1545 – 16 ноември 1552
Мирча V Чобанул (Пастух)
Mircea V Ciobanul
Басараби-Дракулещи
син на Раду IV Великий, 1-и път
ноември 1552 – май 1553
Раду VIII Илие Хайдеул (Скотовъд)
Radu Ilie Haidăul
Басараби-Дракулещи
син на Раду V Афумати
май 1553 – 28 февруари 1554
Мирча V Чобанул (Пастух)
Mircea V Ciobanul
Басараби-Дракулещи
2-и път
март 1554 – 26 декември 1557
Петру (Петрешку) I Добрия
Pătraşcu I cel Bun
Басараби-Дракулещи
син на Раду VI Паисий
януари 1558 – 21 септември 1559
Мирча V Чобанул (Пастух)
Mircea V Ciobanul
Басараби-Дракулешти
3-и път
21 септември 1559 – юни 1568
Петру II Младия
Petru cel Tânăr
Басараби-Дракулещи
син на Мирча V Пастух
юни 1568 – април 1574
Александру II Мирча
Alexandru II Mircea
Басараби-Дракулещи
син на Мирчо III, 1-и път
май 1574
Винтила I
Vintilă I
Басараби-Дракулещи
син на Петрешку I Добрия
май 1574 – 11 септември 1577
Александру II Мирча
Alexandru II Mircea
Басараби-Дракулещи
2-и път
септември 1577 – юли 1583
Михня II Турчин (Туркитул)
Mihnea II Turcitul
Басараби-Дракулещи
сын Александру II Мирча, 1-и път
29 август 1583 – 16 април 1585
Петру III Серга (Церцел)
Petru III Cercel
Басараби-Дракулещи
син на Петрешку I Добрия
април 1585 – май 1591
Михня II Турчин (Туркитул)
Mihnea II Turcitul
Басараби-Дракулещи
2-и път
май 1591 – август 1592
Стефан (Щефан) I Глухия
Ştefan I Surdul
син на владетеля на Молдова Йоан III Лютия
август 1592 – септември 1593
Александру III Злия
Alexandru III cel Rău
Мушати
от юни 1592 – владетел на Молдова под името Александър IV
септември 1593 – октомври 1600
Михай (Михаил) II Храбрий
Mihai II Viteazul
Басараби-Дракулещи
син на Петрешку I Добрия; също и Михай (Михаил) I, принц на Трансилвания (1 ноември 1599 – 20 септември 1600) и владетел на Молдова (май – септември 1600)
1599 – октомври 1600
Николай I Петрешку
Nicolae I Pătraşcu
Басараби-Дракулещи
син и съуправител на Михай II Храбрия
октомври 1600 – 3 юни 1601
Симеон I Могила
Simion I Movilă
Могили
от болярски род, 1-и път
септември 1601 – март 1602
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
син на Михня II Турчин, владетел на Молдова под името Раду I (26 юли 1616 – 9 февруари 1619 – 1-и път, 4 август 1623 – 20 януари 1626 – 2-и път), 1-и път
март – август 1602
Симеон I Могила
Simion I Movilă
Могили
2-и път
август 1602 – декември 1610
Раду X Щербан
Radu X Şerban
Крайовеску
от болярски род, 1-и път
януари – март 1611
Габриел (Гаврил) I Баторий
Gabriel I Bathory
Батории
принц на Трансильвния под името Габор (Гавриил) I Батор(и) (1608 – 13(17?) октомври 1613)
март – май 1611
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
2-и път
юни – септември 1611
Раду X Щербан
Radu X Şerban
Крайовеску
2-и път
12 септември 1611 – август 1616
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
3-и път
август 1616
Гаврил II Могила
Gavril II Movilă
Могили
син на Симеон I Могила, 1-и път
септември 1616 – май 1618
Александру IV Иляш
Alexandru IV Iliaş
син на владетеля на Молдова Александър III, владетел на Молдова под името Александър (Александру) VI (10 септември 1620 – октомври 1621 – 1-и път, декември 1631 – април 1633 – 2-и път), 1-и път
юни 1618 – юли 1620
Гаврил II Могила
Gavril II Movilă
Могили
2-и път
август 1620 – август 1623
Раду IX Михня
Radu IX Mihnea
Басараби-Дракулещи
4-и път
14 август 1623 – 3 ноември 1627
Александру V Коконул
Alexandru V Coconul
Басараби-Дракулещи
син на Раду IX Михня, владетел на Молдова под името Александър VII (лятото на 1629 – 29 април 1630)
ноември 1627 – октомври 1629
Александру IV Иляш
Alexandru IV Iliaş
2-и път
октомври 1629 – юли 1632
Леон I Томша
Leon I Tomşa
син на владетеля на Молдова Стефан (Щефан) IX Томша
юни – септември 1632
Раду XI Иляш
Radu XI Iliaş
син на Александру IV Иляш
юли 1632 – 9 април 1654
Матей I Басараб
Matei I Basarab
Брънковяну (Крайовеску)?
9 април 1654 – 26 януари 1658
Константин I Щербан Басараб
Constantin I Şerban Basarab
Крайовеску
извънбрачен син на Раду X Щербан
март 1658 – ноември 1659
Михня III
Mihnea III
Басараби-Дракулещи
син на Раду IX Михня
20 ноември 1659 – 1 септември 1660
Георгий I Гика
Gheorghe I Ghica
Гика
който също е и владетел на Молдова под името Георгий II (3 март 1658 – 2 ноември 1659), родоначалник на династията Гика
1 септември 1660 – ноември 1664
Григоре I Гика
Grigore I Ghica
Гика
син на Георгий I Гики, 1-и път
ноември 1664 – март 1669
Раду XII Леон
Radu XII Leon
син на Леон I Томши
март 1669 – февруари 1672
Антоний I Попещи
Antonie I din Popeşti
февруари 1672 – ноември 1673
Григоре I Гика
Grigore I Ghica
Гика
2-и път
декември 1674 – ноември 1678
Георгий II Дука
Gheorghe II Duca
Дука
ноември 1678 – октомври 1688
Щербан I Кантакузин
Şerban I Cantacuzino
Кантакузин
октомври 1688 – 24 март 1714
Константин II Брънковяну
Constantin II Brâncoveanu
Брънковяну
25 март 1714 – 25 декември 1715
Щефан II (Стефан) Кантакузин
Ştefan II Cantacuzino
Кантакузин
Управление на фанариотите (1715 – 1821)
25 декември 1715 – 25 ноември 1716
Николай II Маврокордат
Nicolae II Mavrocordat
Маврокордато
1-и път; той е и владетел на Молдова под името Николай I (25 януари – 21 ноември 1710 – 1-и път и 8 ноември 1711 – 25 декември 1715 – 2-и път)
2 декември 1716 – 6 март 1719
Йоан I Маврокордат
Ioan I Mavrocordat
Маврокордато
брат на Николай II Маврокордат; той е и владетел на Молдова под името Йоан IV (26 септември – 8 ноември 1711)
март 1719 – 3 септември 1730
Николай II Маврокордат
Nicolae II Mavrocordat
Маврокордато
2-и път
3 септември 1730 – 4 октомври 1730
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
син на Николай Маврокордат, 1-и път; той е и владетел на Молдова под името Константин IV (5 април 1733 – 16 ноември 1735 – 1-и път, 13 септември 1741 – 20 юли 1743 – 2-и път, април 1748 – 20 август 1749 – 3-и път и 18 юни – 23 ноември 1769 (умира) – 4-и път)
октомври 1730 – 2 октомври 1731
Михай (Михаил) II Раковица
Mihai II Racoviţă
Раковица
1-и път; той е и владетел на Молдова под името Михаил III (септември 1703 – 12 февруари 1705 – 1-и път, 20 юли 1707 – 17 октомври 1709 – 2-и път и 25 декември 1715 – 25 септември 1726 – 3-и път)
2 октомври 1731 – 5 април 1733
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
2-и път
5 април 1733 – 16 ноември 1735
Григоре II Гика
Grigore II Ghica
Гика
Внук на Григорий I Гика, 1-и път; той е също така владетел на Молдова Григорий I (26 септември 1726 – 5 април 1733 – 1-и път, 16 ноември 1735 – 3 септември 1739 – 2-и път, края на септември 1739 – 13 септември 1741 – 3-и път и май 1747 – апрел 1748 – 4-и път)
16 ноември 1735 – септември 1741
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
3-и път
септември 1741 – юли 1744
Михай (Михаил) II Раковица
Mihai II Racoviţă
Раковица
2-и път
юли 1744 – април 1748
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
4-и път
април 1748 – 23 август 1752
Григоре II Гика
Grigore II Ghica
Гика
2-и път
11 септември 1752 – 22 юни 1753
Матей II Гика
Matei II Ghica
Гика
син Григоре II Гика; той е също така е владетел на Молдова под името Матей I (22 юни 1753 – 8 февруари 1756)
юни 1753 – 28 февруари 1756
Константин IV Раковица
Constantin IV Racoviţă
Раковица
син на Михай II Раковица, 1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Константин V (септември (?) 1749 – 22 юни 1753 – 1-и път и 8 февруари 1756 – 2 март 1757 – 2-и път)
20 февруари 1756 – 7 септември 1758
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
5-и път
3 август 1758 – 5 юни 1761
Скарлат I Гика
Scarlat I Ghica
Гика
син на Григоре II Гика, 1-и път; той е също така владетел на Молдова (2 март 1757 – август 1758)
11 юни 1761 – 9 март 1763
Константин III Маврокордат
Constantin III Mavrocordat
Маврокордато
6-и път
9 март 1763 – 28 януари / 8 февруари 1764
Константин IV Раковица
Constantin IV Racoviţă
Раковица
2-и път
8 февруари 1764 – 29 август 1765
Стефан (Щефан) III Раковица
Ştefan III Racoviţă
Раковица
син на Михай II Раковица
18 август 1765 – 2 декември 1766
Скарлат I Гика
Scarlat I Ghica
Гика
2-и път
12 декември 1766 – 28 октомври 1768
Александру VI Гика
Alexandru VI Ghica
Гика
син на Скарлат I Гика
28 октомври 1768 – 5 ноември 1769
Григоре III Гика
Grigore III Ghica
Гика
син на Александру VI Гика
5 ноември 1769 – 21 юли 1774
Първа руска военна администрация.
май 1770 – октомври 1771
Емануил I Джани-Русет
Emanuel I Giani Ruset
той е също така владетел на Молдова (май – октомври 1788 (формално – до своята смърт през 1789))
5 ноември 1769 – 21 юли 1774
Втора руска военна администрация.
15 септември 1774 – февруари 1782
Александру VII Старий Ипсиланти
Alexandru VII Ipsilanti
Ипсиланти
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър X (декември 1786 – 8 април 1788)
15 януари 1782 – 17 юли 1783
Николай III Караджа
Nicolae III Caradja
Караджа
17 юли 1783 – 26 март 1786
Михай III „Дракон“ Старий Суцу
Mihai III Suţu
Суцу
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Михаил IV (март 1792 – 25 април 1795)
26 март 1786 – 19 юни 1790
Николай IV Маврогени
Nicolae IV Mavrogheni
Маврогени
5 ноември 1789 – 24 юли 1791
Руско-австрийска окупация.
юни 1790 – март 1791
Австрийска военна администрация.
март 1791 – януари 1793
Михай III „Дракон“ Старий Суцу
Mihai III Suţu
Суцу
2-и път
януари 1793 – 28 август 1796
Александър VIII Морузи
Alexandru VIII Moruzi
Морузи
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XI (30 декември 1791 – март 1792 – 1-и път, 28 октомври 1802 – 12 август 1806 – 2-и път и 5 октомври 1806 – 7 март 1807 – 3-и път)
28 август 1796 – 28 ноември 1797
Александър VII Старий Ипсиланти
Alexandru VII Ipsilanti
Ипсиланти
2-и път
28 ноември 1797 – 10 февруари 1799
Константин V Хангерли
Constantin V Hangerli
Хангерли
10 февруари 1799 – 8 октомври 1801
Александър VIII Морузи
Alexandru VIII Moruzi
Морузи
2-и път
8 октомври 1801 – 10 май 1802
Михай III „Дракон“ Старий Суцу
Mihai III Suţu
Суцу
3-и път
2 юли – 30 август 1802
Александър IX Суцу
Alexandru IX Suţu
Суцу
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XIII (28 юни 1801 – 19 септември 1802)
1 септември 1802 – 24 август 1806
Константин VI Ипсиланти
Constantin VI Ipsilanti
Ипсиланти
1-и път; той е също така владетел на Молдова под името Константин VII (7 март 1799 – 28 юни 1801)
24 август 1806 – 15 октомври 1806
Александър IX Суцу
Alexandru IX Suţu
Суцу
2-и път
15 октомври 1806 – 16 август 1807 (с прекъсване между 19 май – 27 юли 1807)
Константин VI Ипсиланти
Constantin VI Ipsilanti
Ипсиланти
2-и път;
ноември 1806 – 16 май 1812
Руска окупация и трета руска военна администрация.
27 август 1812 – 29 септември 1818
Йоан II Караджа
Ioan II Caradja
Караджа
4 ноември 1818 – 19 януари 1821
Александър IX Суцу
Alexandru IX Suţu
Суцу
3-и път
февруари – юни 1821
Скарлат II Калимаки
Scarlat II Callimachi
Калимаки
19 януари – 21 март 1821
Управление на дивана на Влахия.
21 март – 15 май 1821
Управление на съвет под ръководството на революционния лидер Тудор Владимиреску.
15 май 1821 – 9 юни 1822
Османска окупация.
Управление на наместници назначени от Русия съгласувано с Османската империя и местните боляри (от януари 1832 – съгласно Органическия устав) (30 юни (12 юли) 1822 – 13 юни 1848)
30 юни 1822 – 29 април 1828
Григоре IV Гика
Grigore IV Ghica
Гика
внук-племенник на Григоре III Гики
2 април 1828 – 2 април 1834
Четвърта руска военна администрация (Глава (председател на диваните на Влахия и Молдова): до пролетта на 1829 – генерал от кавалерията граф П.П. (Ф.?) Пален; пролетта – септември 1829 – бившия киевски военен губернатор П.Ф. Желтухин внук-племенник; от септември 1829 – генерал-лейтенант (с април 1834 – генерал от инфантерията) граф Павел Дмитриевич Кисельов.
2 април (назначен на 21 март) 1834 – 7 октомври 1842
Александър XI Дмитрий Гика
Alexandru Dimitrie Ghica
Гика
Свален от руската армия в октомври 1842 г.
20 декември 1842 – 13 юни 1848
Георгий III Дмитрий Бибеску
Gheorghe Dimitrie Bibesku
Бибеску
13 юни – 13 септември 1848
Управление на временно правителство; глава: митрополит на Влахия Неофит II (13 юни – 28 юни, 30 юни – 28 юли); Теодор Вакареску и Еммануил Баляну (28 юни – 30 юни); Йоан Хелиде Радулеску, Николае Константин Голеску и Кристиан Тел (28 юли – 13 септември).
13 септември 1848 – април 1851
Османско-руска окупация (узаконена с Балто-Лиманската конвенция между Руската и Османската империя от 19 април 1849); командващи войските: от османска страна – Омер паша Латас; от руска страна генералът от инфантерията (от 10 октомври 1843 г.) граф Лидерс Александър Николаевич; фактически управлението осъществява пълномощния комисар на Русия във Влахия и Молдова генерал-лейтенант (с 3 април 1849) Дюгамел Александър Осипович (от 30 август 1861 – генерал от инфантерията) и от Османската империя – Талаат ефенди; през април 1851 Руската и Османската империи извеждат войските си от Влахия
13 септември 1848 – юни 1849
Каймакам Константин Кантакузин
Constantin Cantacuzino
Кантакузин
16 юни 1848 – 17 октомври 1853 (фактически: юни 1849 – 21 юни 1853)
Барбу I Дмитрий Щирбей
Barbu Ştirbei
Щирбей
1-и път
21 юни 1853 – 31 юли 1854
Руска окупация и пета руска военна администрация; глава – главнокомандващия руските войски на Дунава генерал-фелдмаршал светлейший княз Варшавский и граф Иван Федорович Паскевич-Ериванский; от май 1854, предвид негова тежка контузия го заменя генерала от артиллерията княз Михаил Дмитриевич Горчаков
8 – 19 август 1854
Османска окупация; глава – командващия османските войски на Дунава генерал-майор (?) Омер Лютфи-паша
19 август 1854 – 25 март 1856
Австрийска окупация и австрийска военна администрация; глава – главнокомандващия австрийските войски на Дунава Йохан Коронини-Кронберг
5 октомври 1854 – 25 март 1856
Барбу I Дмитрий Щирбей
Barbu Ştirbei
Щирбей
2-и път
29 юли 1856 – 30 октомври 1858
Каймакам Александър Дмитрий Гика (предходно — владетел на Влахия Александър XI
Alexandru Dimitrie Ghica
Гика
30 октомври 1858 – 24 януари (5 февруари) 1859
Три каймакама: Йоан Ману, Емануил Баляну, Йоан Александър Филипеску
Căimăcămia de trei: Ioan Manu, Emanuel Baleanu, Ioan Alexandru Filipesku
23 (24?) януари (5 февруари) 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862
Александър (Александру) XII Йоан Куза; той е също така княз на Обединеното княжество Молдова и Влахия (обединени в Румъния (24 януари (по стар стил) (5 февруари) 1862 – 11 (23) февруари 1866 Александър I
Alexandru Ioan Cuza
Куза
той е също така владетел на Молдова Александър (Александру) XVI (5 (17) януари 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862)

На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава „Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия“, който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.

На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утвърждаваща образуването на румънска нация, под френско влияние тайно и явно2017[източник? (Поискан преди Грешка в израза: Неочакван оператор <. Грешка в израза: Неочакван оператор <.]Грешка в израза: Неочакван оператор <., като налагат латинския за официален език на новообразуваната държава. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г. Последват няколко възстания, включително и от болярите, но тези протести и възстания са потушени, а болярите загубват самостоятелността си и попадат под западно или руско влияние.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]