Списък на владетелите на Ле Бо

Господарите на Ле Бо^[1] (на италиански: del Balzo, на френски: de Baux или du Baus, на модерен окситански del Bauç, на староокситански: dels Baus, на латински: de Baucio) представляват една от най-могъщите фамилии в средновековен Долен Прованс.

Господарство Бо е създадено през 971 г. от император Ото I и е предоставено на Понс II дьо Фоа Стари, но Хюг I де Бо е този, който приема титлата около 1000 г. Де Бо налагат местна власт в Графство Прованс в края на първото хилядолетие. Господарството нараства чрез политика на съюзи и бракове с други важни семейства. През 13 век на тяхното господство се противопоставя графът на Барселона, чието завземане на властта бележи края на Дом Бо^[2] в Прованс. Те са независими господари, кастелани на Бо и Арл и упражняват значителна власт на местно ниво.

Списъкът по-долу показва в хронологичен план господарите (князете) на Ле Бо от началото до Френската революция.

Предци на господарите на Бо^[3][редактиране | редактиране на кода]

Лейбулф Провански (* ок. 750, † 835), граф на Прованс, 851 г. споменат като господар на замъка на Бо, ∞ за Ода (?)
Лейбулф де Бо (ср. 9 век)^[4]
Понс Арлски (кр. 9 век), родоначалник на Дом Дел Балцо, ∞ за Блисмодис Маконска
Хумберт (* 890, † 933), син на предходния, епископ на Везон ла Роман
Исон Арлски (* ок. 890, † 942), брат на предходния, ∞ за княгиня (?) от Беневенто
Ламберт Урс, син на предходния, господар на Реян, ∞ за Галбурга от Беневенто
Понс II или Понс дьо Фоа, нар. Стари (* 910, † ок. 979), брат на предходния, родоначалник на Виконтите на Марсилия, ∞ 1. за Юдита Бретанска, дъщеря на Ален II Бретански, 2. за Белетруда

Дом Бо[редактиране | редактиране на кода]

Понс III или Понс дьо Фо, нар. Млади (* ок. 945, † ок. 1025 или 1028/1932), от виконтите на Марсилия, вероятен син на предходния и на Белетруда; споменат като господар на Ле Бо в харта от 987 г.; ∞ за Профекта дьо Маринян/дьо Бер;
Гийом де Бо (вероятен), син на предходния

Хюг I (* ок. 970, † сл. 1059 ок. 1069), син или внук на Понс III и първият, който приема името Ле Бо; ∞ за Инаурис д'Аго д'Aпт или дьо Кавайон
Гийом Хюг (* 1050, † 1110 в Триполи), син на предходния; ∞ за Виерна
Раймон I (* 1095 или ок. 1075/1085, † 1150 в Барселона), син на предходния; ∞ за Етиенета дьо Прованс-Жеводан
Хюг II (* пр. 1121, † 1179 в Сардиния),^[5] син на предходния; ∞ за Барала
Раймон II († 1170/1180), син на предходния
Бертран I (* 1137 или 1140, † ок. 1181 или 1183), чичо на предходния, брат на Хюг II и най-малък син на Раймон I; също 1-ви принц на Оранж след сватбата си с Тибурга II Оранска през 1173 г. По-малките му синове са:
- Бертран II († 1201), родоначалник на клона Бо дьо Бер, с Мерарг, Маринян и Пюрикар. Синът му Раймон дьо Бо-Мерарг става виконт на Марсилия, като се жени за Аласи от Марсилия; те включват в своето италианско потомство Дел Балцо – херцози на Андрия (вж. Маргьорит де Бо, съпруга на Пиер I Люксембургски, граф на Сен Пол, Бриен и Конверсано; френският крал Анри IV произлиза от тях, както и Луи XV, но по друг начин); Граф на Алесано и Барон на Специя, Херцог на Веноза, граф на Монтескальозо и Ачера, и др.;
- Гийом I (* 1155 или ок. 1176, † юни 1218 в Авиньон), който продължава принцовете на Оранж (Луи XV също произлиза от клона Шалон-Арле-Оранж, през Орлеан-Лонгвил), включително и италианското потомство Дел Бацо ди Солето, и господарите на Галатина, от което произхождат Орсини дел Балцо и Князете на Таранто и Алтамура с огромен европейски произход (вж. Елеонора Плантагенет и Княжество Таранто).
Хюг III (* 1173, † 1240), син на Бертран I, брат на предходните двама, също виконт на Марсилия поради брака си с Барала, дъщеря на виконта на Марсилия Раймон Жофре
Барал I († 1268), велик съдия на Неапол, син на предходния; ∞ за Сибила д'Андюз, дъщеря на Пиер Бермонд д'Андюз е Сов (Гар) и на Костанца Тулузка, дъщеря на Раймон VI; дъщерите му Маркиза и Сибила се омъжват съответно за Анри II, граф на Родез, и за Амадей IV Савойски
Бертран II († 1305), син на предходния, също граф на Авелино в Италия; ∞ 1. за Филипина дьо Поатие-Валентиноа, дъщеря на Аймар III и Сибила дьо Боже, от която има Раймон III и Бертран III; 2. за Агата дьо Мевуйон, от която има Агут дьо Каром, сенешал на Бокер, Ним, Тулуза и Алби, генерален капитан в Лангедок, и неговите потомци, особено дьо Турнон и д'Юзе; Сесил Раскас († 1342), господарка на Каром, Бом дьо Вениз, Бедоен, Антрег, Лорьол и Мормоарон, ∞ 1314 за Раймон-Гийом дьо Клермон, господар на Будос; и Сибила († 1360), ∞ за Аймар V от Поатие, племенник на Филипина, оттук и продължението на Дом Поатие, включително известната Даяна, предшественичка на Луи XV
Раймон III († 1312), син на предходния, граф на Авелино
Бертран III († 1351), брат на предходния, граф на Авелино и баща на Мари де Бо, съпруга на Хумберт II, дофин на Виен и граф на Албон
Хюг IV († 1351), син на предходния, граф на Авелино, убит от Луи Тарентски – съпруг на кралица Джована I Анжуйска
Роберт († 1354), син на предходния, граф на Авелино, убит от съпругата си Мария Анжуйска
Раймон IV († 1372), брат на предходния и син на Хюг IV, също граф на Авелино; ∞ за Жана, дъщеря на Гийом III Рожер дьо Бофор, виконт на Тюрен, и на Алиенор дьо Коменж
Аликс († 1426), дъщеря на предходния, графиня на Авелино под опеката на дядо си Гийом III Рожер дьо Бофор, след това на чичо си Раймон Туренски, след това на първия си съпруг Одон дьо Тоар-Вилар. Без потомство. Завещава Ле Бо на Гийом де Бо, херцог на Андрия, но графовете на Прованс монополизират синьорията, която се превръща в баронство.

Дом Бо идва като дел Балцо (del Balzo) в Италия през 1263 г. след Шарл I Анжуйски и по-късно се разклонява в два клона, все още съществуващи в Рим, Неапол и Милано: Херцози дел Балцо ди Каприляно и Херцози дел Балцо ди Презенцано.

Господство на графовете на Прованс[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Шарл I Анжуйски братовчед му Луи XI, крал на Франция, лишава Рене II, херцог на Лотарингия, от наследството и анексира Прованс.

Господство на кралете на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Луи XI (1482-1483)
Шарл VIII (1483-1498)
Луи XII (1498-1513)
Франсоа I (1515-1547)
Анри II (Франция) (1547-1559)
Франсоа II (1559-1560)
Шарл IX (Франция) (1560-1574)
Анри II (Франция) (1574-1589)
Анри (1589-1610)
Луи XIII (1610-1643)

Барони на Бо[редактиране | редактиране на кода]

Бернардин де Бо (1513-1528)
Ан дьо Монморанси (1528-1567)
Оноре дьо Мартен (1567-1582)
Жак дьо Бош, господар на Вер, Седрон и Вакийер (1582-1621)
Антоан дьо Вилньов, губернатор на Бо (1621-1631)

През 1631 г. се извършват продажбата на имението Бо на общността и разрушаване на замъка.

Капитани-визиери на Бо[редактиране | редактиране на кода]

Капитан-визиерът, отговорен за управлението на мястото, става управителят на цитаделата след смъртта на Монморанси.

Клод дьо Манвил (1528 – пр. 1553)
Функции, заемани от вдовицата на Манвил до 1553 г.

Пиер дьо Котерон (1553-1560)
Жеан дьо Манвил (1560-1562)
Жеан дьо Кикеран-Вантабран (1562-1563)
Гошие дьо Кикеран (1563-1564)
Валантен дьо Грил (1564-1575)
Пиер дьо Веран (1575-1607)
Пиер дьо Саворнен (1607-1618)
Жак дьо Вераси (1618-1631)
Никола Венсан (1631-)
Шарл дьо Ложие (1642-1662)

Маркизи на Бо[редактиране | редактиране на кода]

През май 1642 г. кралят на Франция Луи XIII дарява Господарство Ле Бо на князете на Монако. Дарът е потвърден с указ от 6 февруари 1643 г.

1642 – 1643: Оноре II от Монако (* 1597, † 1662), първи носител, дава титлата на сина си
1643 – 1651: Еркюл Грималди (* 1623, † 1651), син на предходния
1662 – 1701: Антоан I от Монако (* 1661, † 1731), внук на предходния
1717 – 1718: Антоан-Шарл от Монако (* 1717, † 1718), най-големият син на Жак (IV) дьо Гойон дьо Матиньон (Жак I от Монако) и Луиза-Иполита от Монако
1720 – 1733: Оноре III от Монако (* 1720, † 1795), брат на предходния
1758 – 1814: Оноре IV от Монако (* 1758, † 1819), син на преходния
Оскар Грималди (* 1814, † 1894), незаконен син на Оноре V от Монако, титулуван от баща си
1819 – 1841: Флорестан I от Монако (* 1785, † 1856), брат на Оноре V
1841 – 1856: Шарл III от Монако (* 1818, † 1889), син на предходния
1856 – 1889: Албер I от Монако (* 1848, † 1922), син на предходния
1889 – 1922: Луи II от Монако (* 1870, † 1949), син на предходния
1944 – 1949: Рение III от Монако (* 1923, † 2005), внук на предходния
1958 – 2005: Албер II от Монако (* 1958 – ), син на предходния
2014 – : Жак от Монако (* 2014 – ), син на предходния

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Днешната френска община Ле Бо дьо Прованс в деп. Буш дю Рон
↑ Pierre Conso, Les Seigneurs des Baux. xe – xve siècles, Tarascon, éd. des Consuls, 2010, с. 33.
↑ Phantoms of Remembrance : memory and oblivion at the end of the first millennium / Patrick Geary J, p.76 et Olivier d'Hauthuille, Héraldique et généalogie 89.I.160, genealogia illustrata delle opere di Georges de Manteyer, La Provence du premier au douzième siècle, études d'histoire et de géographie..., di Juigné de Lassigny, Généalogie des vicomtes de Marseille..., di Fernand Cortez, Les grands officiers royaux de Provence au moyen-âge listes chronologiques..., di Papon, di Louis Moréri, del marchese di Forbin, Monographie de la terre et du château de Saint-Marcel, près Marseille : du Xe au XIXe siècle..., del presidente J. Berge, Origines rectifiées des maisons féodales Comtes de Provence, Princes d'Orange ..., di Poly, La Provence et la société féodale (879-1166), Parigi, 1976, Saillot, Le Sang de Charlemagne... Ancora fonti sui visconti di Marsiglia : Édouard Baratier, Ernest Hildesheimer e Georges Duby, Atlas historique... e la tavola di Henry de Gérin-Ricard, Actes concernant les vicomtes de Marseille et leurs descendants...
↑ Първият граф на Бо, чието име знаем само, е Лейбулф, чийто син Понс притежава големи имоти в Аржанс (Древен Прованс) - с. 127, Theodore Andrea Cook - 1905
↑ Хюг II трябва да е този, който според традицията е родоначалник на Арборейския клон, но всъщност съдиите на Арбореа произхождарат по-скоро от каталонско семейство, виконтите на Бас: Угоне Понс де Сервера, починал между 1179 и 1189 г. и синът му Угоне I де Бас, починал през 1211 г. и женен за Прециоза де Маса

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Liste des seigneurs des Baux“ и страницата „Sovrani di Baux“ в Уикипедия на френски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bertrando I di Baux в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.