Списък на опери
Направо към навигацията
Направо към търсенето
А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я
- 8.30 часа – Джордж Гершуин (1918)[1]
- 135-а улица – Джордж Гершуин (1923)[1]
А[редактиране | редактиране на кода]
- Абарис – Жан-Филип Рамо (1760)[1]
- Абу Хасан – Карл Мария фон Вебер (1811)[1]
- Агрипина – Георг Фридрих Хендел (1710)[1]
- Аделаид Бургундска – Джоакино Росини[1]
- Аделия – Гаетано Доницети (1841)[1]
- Аделсон и Салвини – Винченцо Белини (1825)[1]
- Адина, или багдадският халиф – Джоакино Росини[1]
- Адис и Галатея – Жан-Батист Люли (1686)[1]
- Адмет – Георг Фридрих Хендел (1727)
- Адмирали или загубеният процес – Джакомо Майербер и абат Фоглер (1811)[1]
- Адонис – Клаудио Монтеверди[1]
- Адриано в Сирия – Луиджи Керубини (1782)[1]
- Аида – Джузепе Верди (1871)[1]
- Ако бях цар – Адолф Адам (1852)[1]
- Алаар от Гранада – Гаетано Доницети (1826)[1]
- Албена – Парашкев Хаджиев (1962)[1]
- Алберт Херинг – Бенджамин Бритън (1947)[1]
- Алеко – Сергей Рахманинов (1892)[1]
- Александър – Георг Фридрих Хендел (1726)[1]
- Александър в Индия – Николо Пичини (1758)[2]
- Александър в Индия – Доменико Чимароза (1781)[1]
- Александър в Индия – Луиджи Керубини (1784)[1][1]
- Александър в Индия – Франческо Бианки (1785)[3]
- Алесандро Страдела – Фридрих Флотов (1844)
- Алимелек, или двамата халифи – Джакомо Майербер (1813)[1]
- Алзира – Николо Цингарели (1794)[4]
- Алзира – Франческо Бианки (1801)[3]
- Алзира – Джузепе Верди (1845)[1]
- Али Баба и 40-те разбойници – Луиджи Керубини (1795)[1]
- Алина – Гаетано Доницети (1829)[1]
- Али паша Янински (Французи в Албания) – Густав Алберт Лорцинг (1824)[1]
- Алмира (Превратностите на съдбата) – Георг Фридрих Хендел (1705)[1]
- Алонсо и Кора – Франческо Бианки (1786)[5]
- Алонсо и Кора – Йохан Симон Майер (1803)[5]
- Алсина – Николо Цингарели (1785)[4]
- Алфред – Антонин Дворжак (1870)[1]
- Алцек – маестро Георги Атанасов (1930)[1]
- Алцеста – Жан-Батист Люли (1674)[1]
- Алцеста – Кристоф Глук (1776)[1]
- Алцина – Георг Фридрих Хендел (1735)[1]
- Амадис – Жан-Батист Люли (1684)[1]
- Амадис – Георг Фридрих Хендел (1715)[1]
- Амадис – Жул Масне[1]
- Амблето – Доменико Скарлати (1715)[1]
- Амика – Пиетро Маскани (1905)[1]
- Анакреон (Любовта на беглянката) – Луиджи Керубини (1803)[1]
- Аналинда – Алесандро Скарлати (1695)[1][1]
- Ан Болейн – Гаетано Доницети (1830)
- Анджело – Цезар Кюи (1875)[1]
- Анибал в Торино – Николо Цингарели (1792)[4]
- Андреас Хофер – Густав Алберт Лорцинг (1832)[1]
- Андромеда – Николо Цингарели (1796)[4]
- Анонимното писмо – Гаетано Доницети (1822)[1]
- Антигона – Кристоф Глук (1756)[1]
- Антигона – Николо Цингарели (1790)[4]
- Антигона – Франческо Бианки (1802)[3]
- Антигона 43 – Любомир Пипков (1961)[1]
- Антигоно – Николо Цингарели (1785)[4]
- Антонио Фоскарини – Микеле Пучини[6]
- Апис – Лео Делиб (1865)[1]
- Аполон и Хиацинта – Волфганг Амадеус Моцарт (1767)[1]
- Аптекарят – Йозеф Хайдн[1]
- Арабела – Рихард Щраус (1932)[1]
- Ариадна – Клаудио Монтеверди (1608)[1]
- Ариадна – Георг Фридрих Хендел (1734)[1]
- Ариадна в Наксос – Рихард Щраус (1916)[1]
- Ариана – Жул Масне (1906)[1]
- Ариоданте – Георг Фридрих Хендел (1735)[1]
- Арлекин – Феручо Бузони (1916)[1]
- Армида – Жан-Батист Люли (1686)[1]
- Армида – Антонио Салиери (1771)[1]
- Армида – Кристоф Глук (1777)[1]
- Армида – Йозеф Хайдн (1783)[1]
- Армида – Николо Цингарели (1786)[4]
- Армида – Франческо Бианки (1802)[3]
- Армида – Джоакино Росини[1]
- Армида – Антонин Дворжак (1903)[1]
- Арминий – Георг Фридрих Хендел (1737)[1]
- Арминио – Франческо Бианки (1790)[3]
- Аролдо (преработка на „Стифелио“) – Джузепе Верди (1857)[1]
- Арсакс – Кристоф Глук (1743)[1]
- Артаксеркс – Доменико Чимароза (1785)[1]
- Артаксеркс – Николо Цингарели (1789)[4]
- Артамена – Кристоф Глук (1746)[1]
- Артемизия – Доменико Чимароза (1801, недовършена)[1]
- Артемизия, царица на Кария – Доменико Чимароза (1798)[1]
- Артаксеркс – Кристоф Глук (1741)[1]
- Асканио – Камий Сен-Санс (1890)[1]
- Асмодей (Новият куц дявол) – Йозеф Хайдн (1751)[1]
- Астрологът – Франческо Бианки (1782)[3]
- Аталанта – Георг Фридрих Хендел (1735)[1]
- Аталанта – Николо Цингарели (1792)[4]
- Атила – Джузепе Верди (1846)[1]
- Атилио Реголо – Доменико Чимароза (1797)[1]
- Атис – Жан-Батист Люли (1676)[1]
- Атис – Николо Пичини (1780)[2]
- Аурелиано в Палмира – Джоакино Росини[1]
- Африканката – Джакомо Майербер (1842)[1]
- Ахил в Скирос – Джовани Паизиело (1774)[1]
- Ахил и Скирос – Луиджи Керубини (1804)[1]
- Ахил при обсадата на Троя – Доменико Чимароза (1797)[1]
- Ахо в затруднение – Гаетано Доницети (1824)[1]
- Ацис – Йозеф Хайдн (1762)[1]
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Бакхус – Жул Масне (1910)[1]
- Балдовино – Николо Цингарели (1811)[4]
- Балкис - савската царица – Оторино Респиги[1]
- Бал с маски – Джузепе Верди (1859)[1]
- Бастиен и Бастиена – Волфганг Амадеус Моцарт (1768)[1]
- Беата – Станислав Монюшко (1870)[1]
- Беатриче и Бенедикт – Ектор Берлиоз (1862)[1]
- Беатриче от Тенда – Винченцо Белини (1833)[1]
- Бедата на сърцата – Доменико Чимароза (1792)[1]
- Безочливият щастливец – Доменико Чимароза (1797)[1]
- Безродният зет (преработка на „Фрол Скобеев“) – Тихон Хренников (1967)[1]
- Белиарио – Гаетано Доницети (1836)[1]
- Белорофон – Жан-Батист Люли[1]
- Белфагор – Оторино Респиги (1923)[1]
- Бенвенуто Челини – Ектор Берлиоз (1837)[1]
- Беренис, кралицата на Армения – Николо Цингарели (1811)[4]
- Берениче – Георг Фридрих Хендел (1737)[1]
- Берениче, царицата на Египет – Доменико Скарлати (1718)[1]
- Берлинската гризетка – Густав Алберт Лорцинг[1]
- Бесният от остров Сан Доминго – Гаетано Доницети (1833)[1]
- Бетли – Станислав Монюшко (1852)[1]
- Беше и ще бъде – Винченцо Белини (1834)[1]
- Бианка и Фалеро – Джоакино Росини[1]
- Бианка и Фернандо – Винченцо Белини (1825)[1]
- Били Бъд – Бенджамин Бритън (1951)[1]
- Бланш от Прованс – Луиджи Керубини (1821)[1]
- Биондолина – Доменико Чимароза (1781)[1]
- Битият любовник от жените – Доменико Чимароза (1781)[1]
- Битката при Леняно – Джузепе Верди (1849)[1]
- Бланик – Зденек Фибих (1877)[1]
- Блудният син (телевизионна опера) – Бенджамин Бритън (1968)[7]
- Болярката Вера Шелога – Николай Римски-Корсаков (1898)[1]
- Борис Годунов – Модест Мусоргски (1869)(преработка – 1872)[1]
- Борислав – маестро Георги Атанасов (1911)[1]
- Бохеми – Джакомо Пучини (1896)[1]
- Бохеми (Животът в Латинския квартал) – Руджиеро Леонкавало (1897)[1]
- Боянският майстор – Константин Илиев[1]
- Бракониерът – Густав Алберт Лорцинг (1842)[1]
- Бранденбургци в Чехия – Бедржих Сметана (1863)[1]
- Брачен договор – Доменико Чимароза (1780)[1]
- Брачната полица – Джоакино Росини[1]
- Буковин – Зденек Фибих (1871)[1]
- Буря – Хенри Пърсел (1695)[1]
- Буря – Зденек Фибих (1894)[1]
В[редактиране | редактиране на кода]
- Валкирия (Валкюра) (втора част от „Пръстенът на нибелунгите“) – Рихард Вагнер (1856)[1]
- Ванда – Антонин Дворжак (1875)[1]
- Варвари – Камий Сен-Санс (1901)[1]
- В бурята – Тихон Хренников (1939)[1]
- В долината – Ойген д'Албер (1903)[1]
- Великден – Гаетано Доницети (1823)[1]
- Великият адмирал – Густав Алберт Лорцинг (1847)[1]
- Великодушните неприятели – Доменико Чимароза (1796)[1]
- Венера и Адонис – Франческо Бианки (1781)[3]
- Венециански карнавал – Амброаз Тома (1857)[1]
- Венециански панаир – Антонио Салиери (1780)[1]
- Верният пастир – Георг Фридрих Хендел (1712)[1]
- Вертер – Жул Масне (1886)[1]
- Веселата митология (Любовта на Даная) – Рихард Щраус (1940)[1]
- Веселите уиндзорки – Ото Николай (1849)[1]
- Вестник – Джоакино Росини[1]
- Вилиси – Джакомо Пучини (1884)[1]
- Вилхелм Тел – Джоакино Росини[1]
- Виола (незавършена) – Бедржих Сметана (1884)[1]
- Владимир – Доменико Чимароза (1787)[1]
- Влюбената балерина – Доменико Чимароза (1782)[1]
- Влюбеният монах – Джовани Батиста Перголези (1732)[1]
- В нощта на приятелството – Николо Цингарели (1802)[4]
- В огъня (Под Москва) – Дмитрий Кабалевски (1942)[1]
- Водовоз – Луиджи Керубини (1800)[1]
- Войвода – Пьотър Чайковски (1868)[1]
- Война и мир – Сергей Прокофиев (1941) (преработка – 1952)[1]
- Възвръщането на Отавия на трона – Доменико Скарлати (1703)[1]
- Възнаградената вярност – Йозеф Хайдн (1780)[1]
- Вълшебната флейта – Волфганг Амадеус Моцарт (1791)[1]
- Вълшебният стрелец – Карл Мария фон Вебер (1820)[1]
- Вълшебното дърво – Кристоф Глук (1759)[1]
- Външността лъже – Доменико Чимароза (1784)[1]
- Въртенето на винта – Бенджамин Бритън (1954)[1]
- Вярващият – Доменико Чимароза (1786)[1]
- Verbum nobile (Честна дума) – Станислав Монюшко (1860)[1]
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Габриела от Верджи – Гаетано Доницети (1826)[1]
- Гай Марий – Франческо Бианки (1784)[3]
- Галантни Индии (опера-балет) – Жан-Филип Рамо (1735)[1]
- Гатиома – Оторино Респиги (1931)[1]
- Геновева – Роберт Шуман (1848)[1]
- Геновева, патронката на Париж (недовършена) – Жорж Бизе[1]
- Гергана – маестро Георги Атанасов (1917)[1]
- Гизела (незавършена) – Цезар Франк (1890)[1]
- Глориана – Бенджамин Бритън (1953)[1]
- Годеж в манастира - Сергей Прокофиев (1940)[1]
- Голямо кралско дивертименто - Жан-Батист Люли[1]
- Гордият пленник - Джовани Батиста Перголези (1733)[1]
- Горюша - Антон Рубинщайн (1888)[1]
- Господин дьо Пурсоняк - Жан-Батист Люли (1669)[1]
- Госпожица Фифи - Цезар Кюи (1903)[1]
- Гофредо Мамели - Руджиеро Леонкавало (1916)[1]
- Град без огън - Рихард Щраус (1901)[1]
- Градинска беседка - Амброаз Тома (1853)[1]
- Графиня - Станислав Монюшко (1859)[1]
- Граф Ори - Джоакино Росини[1]
- Графът на Салданя - Николо Цингарели (1794)[4]
- Гризела - Алесандро Скарлати (1721)[1]
- Гулда - Цезар Франк (1885)[1]
- Гунтрам - Рихард Щраус (1893)[1]
- Гуслата на емира - Жорж Бизе (1857)[1]
- Гълъбицата - Шарл Гуно (1860)[1]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Далибор - Бедржих Сметана (1867)[1]
- Дама пика - Пьотър Чайковски (1890)[1]
- Данаиди - Антонио Салиери (1784)[1]
- Дарданус - Жан-Филип Рамо (1739)[1]
- Дафна - Рихард Щраус (1937)[1]
- Двамата барони от Рока - Доменико Чимароза (1783)[1]
- Двамата ловци - Густав Алберт Лорцинг (1835)[1]
- Двамата предполагаеми графове - Доменико Чимароза (1784)[1]
- Двамата племенници - Феликс Менделсон Бартолди (1819)[1]
- Двамата Фоскари - Джузепе Верди (1844)[1]
- Двете вдовици - Бедржих Сметана (1874)[1]
- Двойната сватба - Хенри Пърсел[1]
- Двойната стълба - Амброаз Тома (1838)[1]
- Дева Мария на слънце - Доменико Чимароза (1788)[1]
- Девойката в кулата - Ян Сибелиус (1896)[1]
- Девойката от езерото - Джоакино Росини[1]
- Делото Макропулос - Леош Яначек (1925)[1]
- Деидамия - Георг Фридрих Хендел (1741)[1]
- Деметрио (Клеонис) - Кристоф Глук (1742)[1]
- Деметрио - Джовани Паизиело (1765)[1]
- Деметрио - Франческо Бианки (1774)[3]
- Деметрио - Луиджи Керубини (1784)[1]
- Деметрио и Полибио - Джоакино Росини[1]
- Демон - Антон Рубинщайн (1871)[1]
- Демофон - Луиджи Керубини (1788)[1]
- Демофонте- Кристоф Глук (1742)[1]
- Денят на Замора - Шарл Гуно (1881)[1]
- Денят на мира - Рихард Щраус (1936)[1]
- Детето и чудесата (опера-балет) - Морис Равел (1920)[1]
- Децата на степта - Антон Рубинщайн (1860)[1]
- Джамиле - Жорж Бизе (1871)[1]
- Джанбатиста Катани - Микеле Пучини[6]
- Джани от Париж - Гаетано Доницети (1831)[1]
- Джани Скики (трета част от триптиха „Мантията“) - Джакомо Пучини (1918)[1]
- Джанина и Бернардоне - Доменико Чимароза (1781)[1]
- Джема от Верджи - Гаетано Доницети (1834)[1]
- Джиунто Бруно - Доменико Чимароза (1783)[1]
- Джокондата - Амилкаре Понкиели (1876)[6]
- Джулио Сабино - Франческо Бианки (1772)[8]
- Дивият ловец - Густав Алберт Лорцинг (1844)[1]
- Дидона - Николо Пичини (1783)[2]
- Дидона и Еней (по Хенри Пърсел) - Бенджамин Бритън[1]
- Дидона и Еней - Хенри Пърсел (1685)[1]
- Димитрий- Антонин Дворжак (1882)[1]
- Динора, или празник в Плоермел - Джакомо Майербер (1859)[1]
- Диоклециан - Хенри Пърсел[1]
- Директорът на театъра - Волфганг Амадеус Моцарт (1786)[1]
- Длъжността на първата заповед (опера-оратория) - Волфганг Амадеус Моцарт, Йозеф Хайдн и Аделгасер (1767)[1]
- Добрата дъщеря - Николо Пичини (1760)[2]
- Доктор Фауст (заключителната сцена завършена от Филип Ярнах) - Феручо Бузони (1925)[1]
- Дон Жуан - Волфганг Амадеус Моцарт (1787)[1]
- Дон Карлос - Джузепе Верди (1867)[1]
- Дон Карлос (нова редакция) - Джузепе Верди (1884)[1]
- Дон Кихот - Джовани Паизиело (1769)[1]
- Дон Кихот - Жул Масне (1910)[1]
- Дон Паскуале - Гаетано Доницети (1843)[1]
- Дон Прокопио - Жорж Бизе (1859)[1]
- Дон Себастиян - Гаетано Доницети (1843)[1]
- Дон Цезар Базански - Жул Масне (1872)[1]
- Дук д'Алба - Гаетано Доницети[1]
- Дукесата от Гюиз - Фридрих Флотов (1834)[1]
- Дърводелецът - Доменико Чимароза (1781)[1]
- Дърводелецът от Ливония, или Петър Велики - Гаетано Доницети (1819)[1]
- Дъщерята на полка - Гаетано Доницети (1840)[1]
- Дяволската стена - Бедржих Сметана (1882)[1]
- Дяволът вилнее - Кристоф Глук (1759)[1]
- Дяволът и Кача- Антонин Дворжак (1889)[1]
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Евгений Онегин - Пьотър Чайковски (1878)[1]
- Еврианта - Карл Мария фон Вебер (1823)[1]
- Египетската Елена - Рихард Щраус (1927)[1]
- Едгар - Джакомо Пучини (1889)[1]
- Едип - Джордже Енеску (1932)[1]
- Едип в Колон - Николо Цингарели (1802)[4]
- Едип цар - Руджиеро Леонкавало (1920)[1]
- Едип цар (опера-оратория) - Игор Стравински (1927)[1]
- Едуард и Кристина - Джоакино Росини[1]
- Езуле от Рим - Гаетано Доницети (1828)[1]
- Екстравагантният англичанин - Франческо Бианки (1785)[3]
- Елвира - Гаетано Доницети (1826)[1]
- Електра - Рихард Щраус (1909)[1]
- Елена - Камий Сен-Санс (1904)[1]
- Елиза (Пътешествие на ледника Сен Бернар) - Луиджи Керубини (1794)[1]
- Елизабет в замъка Кенилуърт - Гаетано Доницети (1830)[1]
- Елизабет, кралица английска - Джоакино Росини[1]
- Ема (Затворничката) - Луиджи Керубини (1799)[1]
- Ема ди Ресбурго - Джакомо Майербер (1819)[1]
- Емили от Ливърпул - Гаетано Доницети (1824)[1]
- Енрико II - Ото Николай (1839)[1]
- Енрико, граф Бургундски - Гаетано Доницети (1818)[1]
- Енцо - Оторино Респиги (1905)[1]
- Епикур - Луиджи Керубини (1800)[1]
- Ераклея - Алесандро Скарлати (1700)[1]
- Ермиона - Джоакино Росини[1]
- Ернани - Джузепе Верди (1844)[1]
- Есклармонда - Жул Масне (1889)[1]
- Есмералда - Александър Даргомижки (1841)[1]
- Еснафът дворянин - Жан-Батист Люли (1670)[1]
- Етиен Марсел - Камий Сен-Санс (1879)[1]
- Ехо и Нарцис - Кристоф Глук (1779)[1]
- Ецио - Георг Фридрих Хендел (1732)[1]
- Ецио - Кристоф Глук (1750)[1]
Ж[редактиране | редактиране на кода]
- Жакерия (завършена от А. Кокар) - Едуард Лало[1]
- Жана д'Арк - Джузепе Верди (1845)[1]
- Жан дьо Нивел - Лео Делиб (1880)[1]
- Жената без сянка - Рихард Щраус (1918)[1]
- Жената винаги се изплъзва - Доменико Чимароза (1786)[1]
- Женитба (завършена от Иполитов-Иванов) - Модест Мусоргски (1868)[1]
- Женски хитрости - Доменико Чимароза (1794)[1]
- Женско царство - Веселин Стоянов (1935)[1]
- Жил и Жиолин - Амброаз Тома (1874)[1]
- Жонгльорът от Нотър дам - Жул Масне (1902)[1]
- Жулиета и Ромео - Николо Цингарели (1796)[4]
- Жустино - Доменико Скарлати (1703)[1]
- Жълтата принцеса - Камий Сен-Санс (1872)[1]
- Жълтата шапчица - Станислав Монюшко (1842)[1]
З[редактиране | редактиране на кода]
- Забрана на любовта или послушницата от Палермо - Рихард Вагнер (1836)[1]
- Завещанието на дядо - Витеслав Новак (1925)[1]
- Завръщане от чужбина - Феликс Менделсон Бартолди (1829)[1]
- Завръщането на дон Каландрино - Доменико Чимароза (1778)[1]
- Завръщането на Ксеркс - Николо Цингарели (1808)[4]
- Завръщането на Одисей - Клаудио Монтеверди (1641)[1]
- Заза - Руджиеро Леонкавало (1900)[1]
- Залезът на боговете (четвърта част от „Пръстенът на нибелунгите“) - Рихард Вагнер (1874)[1]
- Замъкът на инвалидите - Гаетано Доницети (1826)[1]
- Замъкът на херцога Синята брада - Бела Барток[1]
- Зането - Пиетро Маскани (1895)[1]
- Запустялата воденица - маестро Георги Атанасов (1922)[1]
- Зараиде от Гранада - Гаетано Доницети (1822)[1]
- Заточеникът - Ото Николай (1841)[1]
- Звиковско дяволче - Витеслав Новак (1914)[1]
- Звънчето - Гаетано Доницети[1]
- Зелмира - Джоакино Росини[1]
- Земира - Франческо Бианки (1781)[5]
- Зенобия - Николо Пичини (1756)[2]
- Зигфрид (трета част от „Пръстенът на нибелунгите“) - Рихард Вагнер (1871)[1]
- Златната ябълка - Парашкев Хаджиев (1971)[1]
- Златното петле - Николай Римски-Корсаков (1907)[1]
- Знамето от Гренада - Луиджи Керубини (1813)[1]
- Зографът Захарий - Марин Големинов (1971)[1]
- Зороастър - Жан-Филип Рамо (1749)[1]
И[редактиране | редактиране на кода]
- Ивайло - Марин Големинов (1958)[1]
- Иван Грозни - Жорж Бизе (1866)[1]
- Иван Сусанин (Живот за царя) - Михаил Глинка (1836)[1]
- Иванушка глупакът (детска) - Цезар Кюи (1916)[1]
- Идалидо - Луиджи Керубини (1784)[1]
- Идеал - Станислав Монюшко (1840)[1]
- Идоменей - цар критски - Волфганг Амадеус Моцарт (1781)[1]
- Изабо - Пиетро Маскани (1912)[1]
- Избор на годеница - Феручо Бузони (1912)[1]
- Известната Семирамида - Джакомо Майербер (1819)[1]
- Изгнаникът от Гренада - Джакомо Майербер (1822)[1]
- Изида - Жан-Батист Люли (1677)[1]
- Изкуство против изкуството - Доменико Чимароза (1800)[1]
- Излъганата невярност - Йозеф Хайдн (1773)[1]
- Излъганият щастливец - Гаетано Доницети (1823)[1]
- Измамената суета - Доменико Чимароза (1784)[1]
- Измаменият кадия - Кристоф Глук (1761)[1]
- Из мъртвия дом - Леош Яначек (1928)[1]
- Изоставената Армида - Луиджи Керубини (1782)[1]
- Имало едно време - Парашкев Хаджиев (1957)[1]
- Именео - Георг Фридрих Хендел (1740)[1]
- Импресариото в затруднение - Доменико Чимароза (1786)[1]
- Индже - Боян Икономов[1]
- Инес де Кастро - Франческо Бианки (1794)[3]
- Инес де Кастро - Николо Цингарели (1798)[4]
- Индра - Фридрих Флотов (1852)[1]
- Интермецо - Рихард Щраус (1923)[1]
- Иполит и Ариция - Жан-Филип Рамо (1733)[1]
- Иполито - Кристоф Глук (1754)[1]
- Ирена - Доменико Скарлати (1704)[1]
- Ирис - Пиетро Маскани (1898)[1]
- Иродиада - Жул Масне (1881)[1]
- Исипиле - Кристоф Глук (1752)[1]
- Испански час - Морис Равел (1907)[1]
- Истинските приятели републиканците - Николо Цингарели (1798)[4]
- Истинско постоянство - Йозеф Хайдн (1776)[1]
- Италианката в Алжир - Джоакино Росини[1]
- Италианката в Лондон - Доменико Чимароза (1779)[1]
- Италианката в Лондон (недовършена) - Луиджи Керубини[1]
- Ифигения в Авлида - Доменико Скарлати (1713)[1]
- Ифигения в Авлида - Кристоф Глук (1774)[1]
- Ифигения в Авлида - Николо Цингарели (1787)[4]
- Ифигения в Авлида - Луиджи Керубини (1788)[1]
- Ифигения н Таврида - Доменико Скарлати (1713)[1]
- Ифигения н Таврида - Кристоф Глук (1779)[1]
- Ифигения в Таврида - Николо Пичини (1781)[2]
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йенуфа - Леош Яначек (1903)[1]
- Йерусалим (преработка на „Ломбардци“) - Джузепе Верди (1847)[1]
- Йоланта - Пьотър Чайковски (1891)[1]
К[редактиране | редактиране на кода]
- Кавалерът на розата - Рихард Щраус (1910)[1]
- Кавказки пленник - Цезар Кюи (1858)[1]
- Кадията - Амброаз Тома (1849)[1]
- Казанова - Густав Алберт Лорцинг (1841)[1]
- Каирската гъска (недовършена) - Волфганг Амадеус Моцарт[1]
- Гай Марий - Доменико Чимароза (1781)[1]
- Калто - Франческо Бианки (1788)[5]
- Каменният гост (довършена от Кюи и Римски-Корсаков) - Александър Даргомижки (1869)[1]
- Капелмайсторът - Доменико Чимароза (1800)[1]
- Капитанската дъщеря - Цезар Кюи (1907)[1]
- Капричио - Рихард Щраус (1941)[1]
- Капулети и Монтеки - Винченцо Белини (1830)[1]
- Карл - немски цар - Алесандро Скарлати (1716)[1]
- Карл Смели - Артур Онегер (1943)[1]
- Карлщайн - Витеслав Новак (1916)[1]
- Карманьола (Французите обичат да се шегуват) - Станислав Монюшко (1841)[1]
- Кармен - Жорж Бизе (1875)[1]
- Кармос и Хермио - Жан-Батист Люли[1]
- Картоиграчът - Луиджи Керубини (1777)[1]
- Картоиграчът - Сергей Прокофиев (1916)[1]
- Касия (завършена от Жул Масне) - Лео Делиб (1893)[1]
- Кастор и Полукс - Жан-Филип Рамо (1737)[1]
- Кастор и Полукс - Франческо Бианки (1779)[5]
- Катерина Корнаро - Гаетано Доницети (1844)[1]
- Катя Кабанова - Леош Яначек (1921)[1]
- Кашчей Безсмъртни - Николай Римски-Корсаков (1902)[1]
- Квинт Фабий - Луиджи Керубини (1780)[1]
- Квинт Фабий - Николо Цингарели (1794)[4]
- Кир - Алесандро Скарлати[1]
- Кир (Сирое) - Георг Фридрих Хендел (1728)[1]
- Кир във Вавилония - Джоакино Росини[1]
- Китайският идол- Джовани Паизиело (1764)[1]
- Китайският герой - Доменико Чимароза (1782)[1]
- Китайският сирак - Франческо Бианки (1787)[3]
- Китайци - Кристоф Глук (1754)[1]
- Китайци в Италия - Франческо Бианки (1793)[3]
- Клеарк и Неграпонте - Алесандро Скарлати (1686)[1]
- Клеопатра - Доменико Чимароза (1790)[1]
- Клеопатра - Жул Масне[1]
- Клетвата на Йефта - Джакомо Майербер (1812)[1]
- Клитемнестра - Николо Цингарели (1800)[4]
- Кметът на Саардам - Гаетано Доницети (1828)[1]
- Книгата на съдбата - Франческо Бианки (1806)[3]
- Княз Игор (довършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов) - Александър Бородин[1]
- Ковачът на оръжия - Густав Алберт Лорцинг (1846)[1]
- Който се облича за другите, бързо се съблича - Доменико Чимароза (1783)[1]
- Кола Брюнон - Дмитрий Кабалевски (1937)[1]
- Коледна вечер - Густав Алберт Лорцинг (1832)[1]
- Коминочистачът - Антонио Салиери[1]
- Конвито - Доменико Чимароза (1782)[1]
- Конгресът на царете - Луиджи Керубини (1794)[1]
- Копринената стълба - Джоакино Росини[1]
- Корабокрушението на Медуза - Фридрих Флотов (1839)[1]
- Коронацията на Попея - Клаудио Монтеверди (1642)[1]
- Корсарят - Джузепе Верди (1848)[1]
- Косара – маестро Георги Атанасов (1924)[1]
- Котаракът в чизми (детска) - Цезар Кюи (1912)[1]
- Крадливата сврака - Джоакино Росини[1]
- Крал Артур - Хенри Пърсел (1691)[1]
- Крал Артур (незавършена трилогия) - Исак Албениц[1]
- Крал за един ден (Мнимият Станислав) - Джузепе Верди (1840)[1]
- Крал и въглищар- Антонин Дворжак (1871)[1]
- Кралят на град Ис - Едуард Лало (1888)[1]
- Кралят на Лахор - Жул Масне (1877)[1]
- Кралят пастир| - Кристоф Глук (1756)[1]
- Кралят пастир| - Волфганг Амадеус Моцарт (1775)[1]
- Кратък живот - Мануел де Файя (1913)[1]
- Кресчендо - Луиджи Керубини (1810)[1]
- Кръстоносец в Египет - Джакомо Майербер (1824)[1]
- Ксеркс - Георг Фридрих Хендел (1738)[1]
- Куклена игра - Мануел де Файя[1]
- Кукувицата - Франц Лехар (1896)[1]
- Куликовската битка (Дмитрий Донски) - Антон Рубинщайн (1850)[1]
- Купата на царя на Тюле - Жорж Бизе (1868)[1]
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Ла Клеменза ди Тито - Кристоф Глук (1752)
- Лагер в Силезия - Джакомо Майербер (1844)[1]
- Лакме - Лео Делиб (1883)[1]
- Легенда за свети Христофор (опера-мистерия) - Венсан д'Енди (1915)[1]
- Лейди Макбет от Мценска околия - Дмитрий Шостакович (1932) (преработена 1962 като Катерина Измайлова)[1]
- Лековерният - Доменико Чимароза (1792)[1]
- Лекомислената благородница - Доменико Чимароза (1776)[1]
- Лето 893 - Парашкев Хаджиев (1972)[1]
- Летящият холандец (Морякът скитник) - Рихард Вагнер (1841)[1]
- Либуша - Бедржих Сметана (1872)[1]
- Ливиета и Траколо - Джовани Батиста Перголези[1]
- Линда ди Шамуни - Гаетано Доницети (1842)[1]
- Лодоиска - Луиджи Керубини (1791)[1]
- Ловци на бисери - Жорж Бизе (1863)[1]
- Лодолета - Пиетро Маскани (1917)[1]
- Лоенгрин - Рихард Вагнер (1848)[1]
- Ломбардци - Джузепе Верди (1843)[1]
- Лорелай - Феликс Менделсон Бартолди (1847)[1]
- Лотарио - Георг Фридрих Хендел (1729)[1]
- Лотария - Станислав Монюшко (1840)[1]
- Луд гидия - Парашкев Хаджиев (1959)[1]
- Лудориите на Сталидура - Доменико Чимароза (1786)[1]
- Лудост - Гаетано Доницети (1818)[1]
- Луиза Милер - Джузепе Верди (1849)[1]
- Лукреция - Оторино Респиги (1937)[1]
- Лукреция Борджия - Гаетано Доницети (1833)[1]
- Лучинда и Армидор - Джовани Паизиело (1775)[1]
- Лучия ди Ламермур - Гаетано Доницети (1835)[1]
- Лучио Сула - Волфганг Амадеус Моцарт (1772)[1]
- Лъжливите философи - Джовани Паизиело (1775)[1]
- Любовен гняв - Доменико Чимароза (1776)[1]
- Любовен еликсир - Гаетано Доницети (1832)[1]
- Любовта е изобретателна - Доменико Чимароза (1793)[1]
- Любовта към трите портокала - Сергей Прокофиев (1919)[1]
- Любовта лекар - Жан-Батист Люли (1665)[1]
- Любовта на Диана - Клаудио Монтеверди[1]
- Любовта на художника - Жорж Бизе (1860)[1]
- Лястовичката - Джакомо Пучини (1917)[1]
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мавърът - Игор Стравински (1922)[1]
- Магиите на Мерлина и Зороастро - Доменико Чимароза (1773)[1]
- Магьосникът - Жул Масне (1891)[1]
- Мадалена - Сергей Прокофиев (1913)[1]
- Мадам Бътърфлай - Джакомо Пучини (1904)[1]
- Мазепа - Пьотър Чайковски (1883)[1]
- Майка - Тихон Хренников (1956)[1]
- Майска нощ - Николай Римски-Корсаков (1878)[1]
- Майстори - Парашкев Хаджиев (1969)[1]
- Макавей - Антон Рубинщайн (1874)[1]
- Макбет - Джузепе Верди (1847)[1]
- Малвина - Николо Цингарели (1829)[4]
- Малки виртуозни пътуващи артисти - Гаетано Доницети (1819)[1]
- Малкият Марат - Пиетро Маскани (1921)[1]
- Манастирска легенда - Веселин Стоянов (1930)[1]
- Манон - Жул Масне (1884)[1]
- Манон Леско - Джакомо Пучини (1893)[1]
- Манру - Игнаци Падеревски (1901)[1]
- Мантията (триптих; първа част - „Мантията“) - Джакомо Пучини (1918)[1]
- Маргарите Анжуйска - Луиджи Керубини (1790)[1]
- Маргарите Анжуйска - Джакомо Майербер (1820)[1]
- Марино Фалиери - Гаетано Доницети (1835)[1]
- Мария Виктория - Оторино Респиги (1909)[1]
- Мария ди Роза - Гаетано Доницети[1]
- Мария от Роан - Гаетано Доницети (1841)[1]
- Мария Падила - Гаетано Доницети (1841)[1]
- Мария Стюард - Гаетано Доницети (1834)[1]
- Марк Атило - Алесандро Скарлати[1]
- Маркиз Тулипано - Луиджи Керубини (1786)[1]
- Марта - Фридрих Флотов (1847)[1]
- Маските - Пиетро Маскани (1901)[1]
- Матео Фалконе - Цезар Кюи (1907)[1]
- Матилда ди Шабран - Джоакино Росини[1]
- Мая - Руджиеро Леонкавало (1910)[1]
- Медея - Луиджи Керубини (1797)[1]
- Медичи - Руджиеро Леонкавало (1893)[1]
- Мелеагър - Николо Цингарели (1798)[4]
- Меропа - Франческо Бианки (1797)[3]
- Месенцио, цар на Етрурия - Луиджи Керубини (1782)[1]
- Месенцио, цар на Етрурия - Франческо Бианки (1786)[3]
- Месинска невеста - Зденек Фибих (1883)[1]
- Мечтата на Цинита - Венсан д'Енди (1923)[1]
- Милосърдието на Тит - Кристоф Глук (1752)[1]
- Милосърдието на Тит - Волфганг Амадеус Моцарт (1791)[1]
- Миньон - Амброаз Тома (1866)[1]
- Мирей - Шарл Гуно (1864)[1]
- Митридат Евпаторе - Алесандро Скарлати (1707)[1]
- Митридат, цар понтийски - Волфганг Амадеус Моцарт (1770)[1]
- Млада (опера-балет) - Цезар Кюи, Николай Римски-Корсаков, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Лудвиг Минкус (1890)[1]
- Младостта на Фигаро - Руджиеро Леонкавало[1]
- Младостта на Сид - Жорж Бизе[1]
- Мнимата Армида - Доменико Чимароза (1777)[1]
- Мнимата градинарка - Волфганг Амадеус Моцарт (1775)[1]
- Мнимата парижанка - Доменико Чимароза (1773)[1]
- Мнимата принцеса - Луиджи Керубини (1785)[1]
- Мнимите благородници - Доменико Чимароза (1780)[1]
- Мойсей - Антон Рубинщайн (1891)[1]
- Мойсей в Египет - Джоакино Росини[1]
- Момичето от златния Запад - Джакомо Пучини (1910)[1]
- Момчил - Любомир Пипков (1944)[1]
- Монако и Париж - Камий Сен-Санс (1911)[1]
- Монтесума - Николо Цингарели (1781)[4]
- Мохамед II - Джоакино Росини[1]
- Моцарт и Салиери - Николай Римски-Корсаков (1897)[1]
- Моята баба - Жул Масне (1867)[1]
- Муций Сцевола - Георг Фридрих Хендел (1721)[1]
- Мълчаливата жена - Рихард Щраус (1935)[1]
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Набуко (Навуходоносор) - Джузепе Верди (1842)[1]
- Наварката - Жул Масне (1894)[1]
- Наида - Фридрих Флотов (1865)[1]
- Наказанието - Луиджи Керубини (1799)[1]
- Наказаният пияница - Кристоф Глук (1760)[1]
- На море (Флибустиер) - Цезар Кюи[1]
- Началото на един роман - Леош Яначек (1891)[1]
- Невинната грешка - Алесандро Скарлати (1679)[1]
- Невярната вярна - Доменико Чимароза (1779)[1]
- Неговата сянка - Фридрих Флотов (1864)[1]
- Немислими бракове - Доменико Чимароза (1784)[1]
- Неочаквана сватба - Джовани Паизиело (1775)[1]
- Неочаквана среща (Пилигрими в Мека) - Кристоф Глук (1764)[1]
- Неочаквана среща - Йозеф Хайдн (1775)[1]
- Неразумен съвет - Франческо Бианки (1796)[3]
- Нерон (Любов, придобита с кръв и злодейство) - Георг Фридрих Хендел (1704)[1]
- Нерон - Антон Рубинщайн (1876)[1]
- Нерон - Пиетро Маскани (1935)[1]
- Никита Вершинин - Дмитрий Кабалевски (1954)[1]
- Нина - Джовани Паизиело (1789)[1]
- Новият Дон Кихот - Франческо Бианки (1788)[3]
- Норма - Винченцо Белини (1831)[1]
- Нос - Дмитрий Шостакович (1928)[1]
- Нощите на Херкулес и Хеба - Кристоф Глук (1747)[1]
- Нощта срещу Рождество - Николай Римски-Корсаков (1895)[1]
- Нюрнбергските майстори певци - Рихард Вагнер (1867)[1]
- Нямата горска девойка - Карл Мария фон Вебер (1800)[1]
О[редактиране | редактиране на кода]
- Оберон - Карл Мария фон Вебер (1826)[1]
- Оберто - граф ди Сан Бонифачо - Джузепе Верди (1839)[1]
- Обсадата на Кале - Гаетано Доницети (1836)[1]
- Обсадата на Коринт (преработка на "Мохамед II") - Джоакино Росини[1]
- Обсадата на Харлем (преработка на „Битката при Леняно“) - Джузепе Верди (1852)[1]
- Обсадената Китера - Кристоф Глук (1759)[1]
- Огненият ангел - Сергей Прокофиев (1927)[1]
- Одоардо и Джилдипа - Ото Николай (1840)[1]
- Окървавената монахиня (незавършена) - Ектор Берлиоз (1847)[1]
- Окървавената монахиня - Шарл Гуно (1854)[1]
- Олимпиада - Джовани Батиста Перголези (1735)[1]
- Олимпиада - Франческо Бианки (1781)[3]
- Олимпиада - Доменико Чимароза (1784)[1]
- Олимпиада (незавършена) - Луиджи Керубини[1]
- Олимпиада - Гаетано Доницети (1817)[1]
- Омагьосаният замък - Станислав Монюшко (1864)[1]
- Оперна репетиция - Густав Алберт Лорцинг[1]
- Оправданата невинност (Весталка) - Кристоф Глук (1755)[1]
- Опричник - Пьотър Чайковски (1872)[1]
- Оракулът на самнитите - Николо Цингарели (1792)[4]
- Оресте - Доменико Чимароза (1783)[1]
- Орландо - Доменико Скарлати (1711)[1]
- Орландо - Георг Фридрих Хендел (1733)[1]
- Орлеанската дева - Пьотър Чайковски (1879)[1]
- Орлето - Артур Онегер (1935)[1]
- Орфей - Клаудио Монтеверди (1607)[1]
- Орфей (преработка на операта на Монтеверди) - Оторино Респиги (1934)[1]
- Орфей и Евридика - Кристоф Глук (1762) (1774)[1]
- Орфей и Евридика (Душата на философа) - Йозеф Хайдн (1791)[1]
- Оръженосецът на Роланд - Густав Алберт Лорцинг (1840)[1]
- Осем месеца в два часа - Гаетано Доницети (1827)[1]
- Островът на Мерлен - Кристоф Глук (1758)[1]
- Отвличане от сарая - Волфганг Амадеус Моцарт (1782)[1]
- Отвличането на сабинянките - Николо Цингарели (1799)[4]
- Отегчителният - Жан-Батист Люли[1]
- Отело, или венецианският мавър - Джоакино Росини[1]
- Отело - Джузепе Верди (1886)[1]
- От зло към добро - Алесандро Скарлати (1683)[1]
- Откраднатата селянка - Джовани Паизиело[1]
- Отмъщение (Хаджи Абрек) - Антон Рубинщайн (1852)[1]
- Отмъщението на Нино - Франческо Бианки (1790)[3]
- Отон - Георг Фридрих Хендел (1723)[1]
- Отчаяният Марио - Доменико Чимароза (1786)[1]
- Оуен Уингрейв - Бенджамин Бритън (1970)[7]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Падането на Аркона - Зденек Фибих (1899)[1]
- Падането на гигантите - Кристоф Глук (1746)[1]
- Палячо - Руджиеро Леонкавало (1892)[1]
- Пан-Войвода - Николай Римски-Корсаков (1903)[1]
- Папагал - Антон Рубинщайн (1884)[1]
- Парижанката - Гаетано Доницети (1833)[1]
- Парижки художник - Доменико Чимароза (1781)[1]
- Парии - Станислав Монюшко (1868)[1]
- Парис и Елена - Кристоф Глук (1770)[1]
- Парият - Гаетано Доницети (1829)[1]
- Парсифал - Рихард Вагнер (1882)[1]
- Партенопа - Георг Фридрих Хендел (1730)[1]
- Пелеас и Мелизанда - Клод Дебюси (1902)[1]
- Пенелопа - Николо Пичини (1785)[2]
- Пенелопа - Доменико Чимароза (1794)[1]
- Пепеляшка - Джоакино Росини[1]
- Пепеляшка - Жул Масне (1899)[1]
- Пепита Хименес - Исак Албениц[1]
- Персей - Жан-Батист Люли (1682)[1]
- Персефона - Игор Стравински (1933)[1]
- Пертската красавица - Жорж Бизе (1866)[1]
- Перукерът на управителката - Амброаз Тома (1849)[1]
- Петер Шмол и неговите съседи - Карл Мария фон Вебер (1802)[1]
- Пет милиона и нещо отгоре - Парашкев Хаджиев (1965)[1]
- Пещерата на Трофонио - Антонио Салиери (1785)[1]
- Пигмалион (опера-балет) - Жан-Филип Рамо (1748)[1]
- Пигмалион - Луиджи Керубини (1809)[1]
- Пигмалион - Гаетано Доницети (1816)[1]
- Пидзаро - Франческо Бианки (1788)[3]
- Пиер и Деметрио - Алесандро Скарлати (1694)[1]
- Пиер и Катерина - Фридрих Флотов (1832)[1]
- Пинота - Пиетро Маскани (1932)[1]
- Пиратите - Гаетано Доницети (1822)[1]
- Пиратът - Винченцо Белини (1827)[1]
- Пир по време на чума - Цезар Кюи (1900)[1]
- Пир, цар на Епир - Николо Цингарели (1791)[4]
- Питър Граймз - Бенджамин Бритън (1945)[1]
- Пия от Птолемеите - Гаетано Доницети (1837)[1]
- Победата на честта - Алесандро Скарлати[1]
- Повест за истинския човек - Сергей Прокофиев (1948)[1]
- Полиевкт - Гаетано Доницети (1839)[1]
- Полиевкт - Шарл Гуно (1878)[1]
- Помпей - Алесандро Скарлати (1683)[1]
- По неволя брак - Жан-Батист Люли (1664)[1]
- По неволя доктор - Шарл Гуно (1858)[1]
- Порги и Бес - Джордж Гершуин (1935)[1]
- Порос (Александър в Индия) - Георг Фридрих Хендел (1731)[1]
- Порос (Александър в Индия) - Кристоф Глук (1744)[1]
- Портретът - Франческо Бианки (1787)[3]
- Портретът на Манон - Жул Масне (1894)[1]
- Португалската хотелиерка - Луиджи Керубини (1798)[1]
- Последният ден на Помпей (опера-балет) - Клаудио Монтеверди[1]
- Постоянна любов - Доменико Чимароза (1782)[1]
- Потопът - Гаетано Доницети (1830)[1]
- Потъналата камбана (недовършена) - Морис Равел[1]
- Потъналата камбана - Оторино Респиги (1932)[1]
- Похищението на Лукреция - Бенджамин Бритън (1946)[1]
- Похождението на безделника - Игор Стравински (1951)[1]
- Празникът на Аполон - Кристоф Глук (1769)[1]
- Празници на любовта и на Бакхус - Жан-Батист Люли (1672)[1]
- Празниците на Хебе (опера-балет) - Жан-Филип Рамо (1739)[1]
- Предварително подписаният договор, или коя е жена ми - Франческо Бианки (1804)[3]
- Преодоляната пречка (Избегнатото задължение) - Доменико Чимароза (1795)[1]
- Престорената робиня - Кристоф Глук (1758)[1]
- Престорената скромност (Мнимата простота) - Волфганг Амадеус Моцарт (1768)[1]
- Признателна Европа - Антонио Салиери (1780)[1]
- Приказка за лисицата, петела, котарака и овена - Игор Стравински (1917)[1]
- Приказка за цар Салтан - Николай Римски-Корсаков (1900)[1]
- Примирението на Тантала - Зденек Фибих (1890)[1]
- Припознатата Семирамида - Кристоф Глук (1748)[1]
- Прищевките на графа - Доменико Чимароза (1772)[1]
- Приятелят Фриц - Пиетро Маскани (1891)[1]
- Пробни любовници - Доменико Чимароза (1786)[1]
- Пробният камък - Джоакино Росини[1]
- Продадена невеста - Бедржих Сметана (1866)[1]
- Прозерпина - Жан-Батист Люли (1680)[1]
- Прозерпина - Камий Сен-Санс (1887)[1]
- Пролетта пее - Дмитрий Кабалевски (1957)[1]
- Пролог - Кристоф Глук (1767)[1]
- Пропаднали заговори - Доменико Чимароза (1791)[1]
- Пророкът - Джакомо Майербер (1849)[1]
- Просешка опера - Бенджамин Бритън (1948)[1]
- Пръстенът на нибелунгите (тетралогия) - Рихард Вагнер[1]
- Психея (опера-балет) - Жан-Батист Люли (1678)[1]
- Психея - Амброаз Тома (1857)[1]
- Псковитянката - Николай Римски-Корсаков (1872)[1]
- Птолемей - Георг Фридрих Хендел (1728)[1]
- Птолемей и Александър - Доменико Скарлати (1711)[1]
- Пуритани - Винченцо Белини (1835)[1]
- Пустинният остров - Йозеф Хайдн (1779)[1]
- Първата целувка - Руджиеро Леонкавало[1]
- Пътешествията на пан Броучек - Леош Яначек (1917)[1]
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Радамисто - Георг Фридрих Хендел (1720)[1]
- Разбойници - Джузепе Верди (1847)[1]
- Разгневените жени - Николо Пичини (1754)[9]
- Раймонд - Амброаз Тома (1851)[1]
- Ранцау - Пиетро Маскани (1892)[1]
- Ратаят от фермата - Цезар Франк (1852)[1]
- Регина - Густав Алберт Лорцинг (1848)[1]
- Рейнско злато (първа част от „Пръстенът на нибелунгите“) - Рихард Вагнер (1854)[1]
- Реката на Кронцнепите - Бенджамин Бритън (1964)[1]
- Рено - Жан-Батист Люли[1]
- Рибарки - Йозеф Хайдн (1769)[1]
- Риголето - Джузепе Верди (1851)[1]
- Риенци - Рихард Вагнер (1840)[1]
- Рикардо и Зораида - Джоакино Росини[1]
- Рим - Жул Масне (1912)[1]
- Риналдо - Георг Фридрих Хендел (1711)[1]
- Рита - Гаетано Доницети[1]
- Рицарят Ал. Роланд - Йозеф Хайдн (1780)[1]
- Рицарят Ролан - Кристоф Глук[1]
- Рицарят Пасман - Йохан Щраус-син (1892)[1]
- Рицимер - Николо Цингарели (1785)[4]
- Ричард I - Георг Фридрих Хендел (1727)[1]
- Ричард II - Хенри Пърсел[1]
- Роберт дяволът - Джакомо Майербер (1830)[1]
- Робинята Камоенша - Фридрих Флотов (1843)[1]
- Роб Рой - Фридрих Флотов (1833)[1]
- Рогдана (скицирана) - Александър Даргомижки[1]
- Роделинда - Георг Фридрих Хендел (1725)[1]
- Родоначалникът - Камий Сен-Санс (1906)[1]
- Родриго - Георг Фридрих Хендел (1707)[1]
- Родриго - Франц Лехар (1893)[1]
- Розамунда от Англия - Гаетано Доницети (1834)[1]
- Розаура - Алесандро Скарлати (1690)[1]
- Ролан - Жан-Батист Люли (1685)[1]
- Роланд - Николо Пичини (1778)[2]
- Ролан от Берлин - Руджиеро Леонкавало (1904)[1]
- Романтичката и черният човек - Гаетано Доницети (1831)[1]
- Романът на Елвира - Амброаз Тома (1855)[1]
- Ромео и Жулиета - Шарл Гуно (1867)[1]
- Ромилда и Констанца - Джакомо Майербер (1817)[1]
- Русалка - Александър Даргомижки (1855)[1]
- Русалка- Антонин Дворжак (1900)[1]
- Руслан и Людмила - Михаил Глинка (1842)[1]
- Рюбецал - Карл Мария фон Вебер (1805)[10]
С[редактиране | редактиране на кода]
- Сабинянски юли - Луиджи Керубини (1787)[10]
- Савската царица - Шарл Гуно (1862)[10]
- Садко (опера-балет) - Николай Римски-Корсаков (1896)[10]
- Сакунтала - Игнаци Падеревски[10]
- Саламбо (незавършена) - Модест Мусоргски (1866)[10]
- Саламбо - Веселин Стоянов (1940)[10]
- Салджия - Станислав Монюшко (1858)[10]
- Саломе - Рихард Щраус (1905)[10]
- Самсон - Жан-Филип Рамо (1732)[10]
- Самсон и Далила - Камий Сен-Санс (1877)[10]
- Сарацинът - Цезар Кюи (1898)[10]
- Сафо - Шарл Гуно (1851)[10]
- Сафо - Жул Масне (1897)[10]
- Сватба - Доменико Чимароза (1779)[10]
- Сватба във вила - Гаетано Доницети (1819)[10]
- Сватбата (унищожена) - Рихард Вагнер (1833)[10]
- Сватбата на Еней с Лавиния - Клаудио Монтеверди[10]
- Сватбата на Камачо - Феликс Менделсон Бартолди (1825)[10]
- Сватбата на Фигаро - Волфганг Амадеус Моцарт (1786)[10]
- Сватби на бал - Доменико Чимароза (1776)[10]
- Северната звезда - Джакомо Майербер (1854)[10]
- Севилският бръснар - Джовани Паизиело (1782)[10]
- Севилският бръснар (Алмавива или напразна предпазливост) - Джоакино Росини[10]
- Селевк, крал на Сирия - Франческо Гаспарини (1705)[5]
- Селевк, крал на Сирия - Франческо Бианки (1791)[5]
- Селико (незавършена) - Луиджи Керубини[10]
- Селска идилия - Станислав Монюшко (1843)[10]
- Селска чест - Пиетро Маскани (1890)[10]
- Селянинът хитрец- Антонин Дворжак (1877)[10]
- Семейството на Тарас - Дмитрий Кабалевски (1950)[10]
- Семирамида - Джовани Паизиело (1772)[10]
- Семирамида - Антонио Салиери[10]
- Семирамида - Джоакино Росини[10]
- Семирамида - Оторино Респиги (1910)[10]
- Семьон Котко - Сергей Прокофиев (1939)[10]
- Сен Мар - Шарл Гуно (1877)[10]
- Сеньор Брускино - Джоакино Росини[10]
- Сервилия - Николай Римски-Корсаков (1901)[10]
- Сестра Анджелика (втора част на триптиха „Мантията“) - Джакомо Пучини (1918)[10]
- Сестри - Дмитрий Кабалевски (1968)[10]
- Сигизмунд - Джоакино Росини[10]
- Сид - Амброаз Тома (1849)[10]
- Сид - Жул Масне (1885)[10]
- Силамиф - Антон Рубинщайн (1883)[10]
- Силата на любовта и виното - Карл Мария фон Вебер (1799)[10]
- Силата на съдбата - Джузепе Верди (1862) (нова редакция – 1869)[10]
- Силвана - Карл Мария фон Вебер (1810)[10]
- Силвано - Пиетро Маскани (1895)[10]
- Силвия - Доменико Скарлати (1710)[10]
- Симоне Боканегра - Джузепе Верди (1857) (нова редакция – 1881)[10]
- Синът на мандарина - Цезар Кюи (1859)[10]
- Сиракът - Джовани Паизиело (1764)[10]
- Сирано дьо Бержерак - Парашкев Хаджиев (1973)[10]
- Сиромахкиня - Емануил Манолов (1899)[10]
- Сицилианска вечерня - Джузепе Верди (1855)[10]
- Сицилянецът, или любовта-живописец - Жан-Батист Люли[10]
- Сказание за невидимия град Китеж и девойката Феврония - Николай Римски-Корсаков (1904)[10]
- Скъперникът - Франческо Бианки (1804)[3]
- Скъперникът-рицар (Алчният цар) - Сергей Рахманинов (1904)[10]
- Славеят - Игор Стравински (1910)[10]
- Слугинята господарка - Джовани Батиста Перголези (1733)[10]
- Случаят прави страха - Джоакино Росини[10]
- Смешните любовници - Доменико Чимароза (1778)[10]
- Смешният дуел - Джовани Паизиело (1774)[10]
- Смутеният Парнас - Кристоф Глук (1765)[10]
- Смърт във Венеция - Бенджамин Бритън (1973)[10]
- Смъртта на Клеопатра - Франческо Бианки (1801)[3]
- Смъртта на Митридат - Николо Цингарели (1797)[4]
- Смъртта на Хиподамия - Зденек Фибих (1891)[10]
- Смъртта на Цезар - Франческо Бианки (1788)[5]
- Смъртта на Цезар - Николо Цингарели (1790)[4]
- Снежанка - Николай Римски-Корсаков (1871)[10]
- Снежният богатир (детска) - Цезар Кюи (1906)[10]
- Созарм - Георг Фридрих Хендел (1732)[10]
- Сомнамбула - Винченцо Белини (1831)[10]
- Сорочински панаир (довършена от Цезар Кюи, преработена от В. Шебалин) - Модест Мусоргски[10]
- Софонисба - Кристоф Глук (1744)[10]
- Спорът на боговете - Кристоф Глук (1749)[10]
- Спящата красавица - Оторино Респиги (1922)[10]
- Сражението на Танкред и Клоринда - Клаудио Монтеверди (1624)[10]
- Сребърното звънче - Камий Сен-Санс (1877)[10]
- Сред разбойниците - Антон Рубинщайн (1883)[10]
- Старият ревнивец - Доменико Чимароза (1796)[10]
- Статира (опера)Статира - Алесандро Скарлати (1690)[10]
- Стифелио - Джузепе Верди (1850)[10]
- Странната дама - Франческо Бианки (1791)[3]
- Странниците на любовта - Доменико Чимароза (1779)[10]
- Странно недоразумение - Джоакино Росини[10]
- Стрела от Кастилия - Гаетано Доницети (1832)[10]
- Сула - Георг Фридрих Хендел (1714)[10]
- Сцена из живота на Моцарт - Густав Алберт Лорцинг (1832)[10]
- Сципион - Георг Фридрих Хендел (1726)[10]
- Сципион Африкански - Франческо Бианки (1787)[3]
- Съдба - Леош Яначек (1904)[10]
- Сън в лятна нощ - Амброаз Тома (1850)[10]
- Сън в лятна нощ - Хенри Пърсел[10]
- Сън в лятна нощ - Бенджамин Бритън (1960)[10]
- Сънят на Сципион - Волфганг Амадеус Моцарт (1772)[10]
- Съперници - Доменико Чимароза (1780)[10]
- Съпружеско произшествие - Доменико Чимароза (1780)[10]
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Таис - Жул Масне (1894)[10]
- Тайната - Бедржих Сметана (1878)[10]
- Тайните съдии - Ектор Берлиоз (1828)[10]
- Тайният брак - Доменико Чимароза (1792)[10]
- Така каза кралят - Лео Делиб (1873)[10]
- Така правят всички - Волфганг Амадеус Моцарт (1790)[10]
- Тамерлан - Георг Фридрих Хендел (1724)[10]
- Танкред - Джоакино Росини[10]
- Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург - Рихард Вагнер (1845)[10]
- Танц - Кристоф Глук (1755)[10]
- Taрaрa, или добродетелта се възнаграждава - Франческо Бианки (1793)[3]
- Тараре - Антонио Салиери (1787)[10]
- Татяна (преработка на „Кукувицата“) - Франц Лехар (1905)[10]
- Твърдоглавци- Антонин Дворжак (1874)[10]
- Тезей - Жан-Батист Люли (1675)[10]
- Тезей - Георг Фридрих Хендел (1712)[10]
- Телемах (Островът на Цирцея) - Кристоф Глук (1765)[10]
- Теодоро - Джовани Паизиело (1783)[10]
- Теодосий или силата на любовта - Хенри Пърсел[10]
- Теодосия - Ото Николай (1840)[10]
- Тереза - Жул Масне (1907)[10]
- Тетида - Кристоф Глук (1760)[10]
- Тетид в Сцир - Доменико Скарлати (1712)[10]
- Тигран - Кристоф Глук (1743)[10]
- Тигране - Алесандро Скарлати[10]
- Тимон Атински - Хенри Пърсел[10]
- Торвалдо и Дорлиска - Джоакино Росини[10]
- Торквато Тасо - Гаетано Доницети (1833)[10]
- Тоска - Джакомо Пучини (1899)[10]
- Травиата - Джузепе Верди (1853)[10]
- Тракийските любовници - Доменико Чимароза (1793)[10]
- Тримата любовници - Доменико Чимароза (1777)[10]
- Тримата Пинтос (незавършена) - Карл Мария фон Вебер (1821)[10]
- Тристан и Изолда - Рихард Вагнер (1859)[10]
- Трите благородни камъка - Густав Алберт Лорцинг[10]
- Триумф на любовта (опера-балет) - Жан-Батист Люли (1681)[10]
- Триумфът на Клелия - Кристоф Глук (1763)[10]
- Триумфът на мира - Франческо Бианки (1782)[3]
- Троянци - Ектор Берлиоз (1858)[10]
- Трубадур - Джузепе Верди (1853)[10]
- Турандот - Феручо Бузони (1917)[10]
- Турандот - Джакомо Пучини (1924)[10]
- Турчин в Италия - Джоакино Росини[10]
- Търговецът Калашников - Антон Рубинщайн (1879)[10]
- Тържеството на Бакхус (опера-балет) - Александър Даргомижки (1848)[10]
У[редактиране | редактиране на кода]
- Уго, граф от Париж - Гаетано Доницети (1832)[10]
- Уилям Ратклиф - Цезар Кюи (1868)[10]
- Уилям Ратклиф - Пиетро Маскани (1895)[10]
- Укротяване на опърничевата - Висарион Шебалин[10]
- Ундина - Густав Алберт Лорцинг (1845)[10]
- Ундина - Пьотър Чайковски (1869)[10]
- Унищоженият Йерусалим - Николо Цингарели (1794)[4]
- Учените жени - Антонио Салиери (1770)[10]
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Фаворитката – Гаетано Доницети (1840)[10]
- Фаетон – Жан-Батист Люли (1683)[10]
- Фалстаф – Антонио Салиери[10]
- Фалстаф – Джузепе Верди (1886)[10]
- Фалшивата принцеса – Франческо Бианки (1784)[3]
- Фалшивият астролог – Франческо Бианки (1790)[3]
- Фанатикът на старите римляни – Доменико Чимароза (1777)[10]
- Фанатичен шут – Доменико Чимароза (1787)[10]
- Фаниска – Луиджи Керубини (1806)[10]
- Фантастичният ботуш – Оторино Респиги (1919)[10]
- Фанфула – Пиетро Маскани (1898)[10]
- Фарамандо – Георг Фридрих Хендел (1738)[10]
- Фауст – Шарл Гуно (1859)[10]
- Фауста – Гаетано Доницети (1832)[10]
- Феите – Рихард Вагнер (1834)[10]
- Фелдфебелът от Четвърти полк (Полкът и неговият син) – Густав Алберт Лорцинг (1832)[10]
- Фенерът – Витеслав Новак (1922)[10]
- Фераморс – Антон Рубинщайн (1862)[10]
- Фервал – Венсан д'Енди (1895)[10]
- Фиделио – Лудвиг ван Бетховен (1805) (преработка – 1806) (преработка – 1814)[10]
- Фиеско – Едуард Лало (1865)[10]
- Филемон и Бавкида – Шарл Гуно (1860)[10]
- Флавий – Георг Фридрих Хендел (1723)[10]
- Флоридант – Георг Фридрих Хендел (1721)[10]
- Фомка глупакът – Антон Рубинщайн (1852)[10]
- Франческа да Римини – Амброаз Тома (1889)[10]
- Франческа да Римини – Сергей Рахманинов (1904)[10]
- Франческа от Фоа – Гаетано Доницети (1831)[10]
- Фредегонда – Камий Сен-Санс (1895)[10]
- Френският дезертьор – Франческо Бианки (1785)[5]
- Фрина – Камий Сен-Санс (1893)[10]
- Фрол Скобеев – Тихон Хренников (1950)[10]
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Хайде да играем на опера (детска) - Бенджамин Бритън (1949)[10]
- Халка - Станислав Монюшко (1847)(преработка – 1858)[10]
- Хамлет - Амброаз Тома (1868)[10]
- Ханс Закс - Густав Алберт Лорцинг (1840)[10]
- Хенрих VIII - Камий Сен-Санс (1883)[10]
- Херкулес[10]
- Херкулес на кръстопът - Джовани Паизиело (1780)[10]
- Херувим - Жул Масне (1905)[10]
- Хипермнестра - Кристоф Глук (1744)[10]
- Хиподамия (Иподамия) - Зденек Фибих (1889)[10]
- Хитрата лисичка - Леош Яначек (1923)[10]
- Хитър Петър - Веселин Стоянов (1945)[10]
- Хованщина (довършена от Римски-Корсаков) - Модест Мусоргски (1886)[10]
- Хорациите и Куриациите - Николо Цингарели (1795)[4]
- Хорациите и Куриациите - Доменико Чимароза (1796)[10]
- Храмовникът - Ото Николай (1840)[10]
- Храмът на мира (опера-балет) - Жан-Батист Люли (1685)[10]
- Хризелда - Жул Масне (1901)[10]
- Христос - Антон Рубинщайн (1893)[10]
- Хубавата воденичарка - Джовани Паизиело (1788)[10]
- Хубавата затворничка, Оливо и Паскуале - Гаетано Доницети (1827)[10]
- Хугеноти - Джакомо Майербер (1835)[10]
Ц[редактиране | редактиране на кода]
- Цаира - Винченцо Белини (1829)[10]
- Цар и дърводелец - Густав Алберт Лорцинг (1837)[10]
- Цар Калоян - Панчо Владигеров (1936)[10]
- Цар Мидас има магарешки уши - Парашкев Хаджиев (1976)[10]
- Цвета (Македонска кървава сватба) - маестро Георги Атанасов (1924)[10]
- Целувката - Бедржих Сметана (1876)[10]
- Цигани - Руджиеро Леонкавало[10]
- Циганката - Гаетано Доницети (1822)[10]
Ч[редактиране | редактиране на кода]
- Чакайте ме на Кукувден - Венсан д'Енди (1882)[10]
- Чародейка - Фридрих Флотов (1878)[10]
- Чародейка - Пьотър Чайковски (1887)[10]
- Чатертон - Руджиеро Леонкавало (1896)[10]
- Чашата на Тулския крал - Жул Масне (1867)[10]
- Червената шапчица (детска) - Цезар Кюи (1911)[10]
- Черевички - Пьотър Чайковски (1885)[10]
- Честност в любовта - Алесандро Скарлати (1683)[10]
- Чудна вода - Станислав Монюшко (1842)[10]
- Чужденецът - Венсан д'Енди (1901)[10]
- Чужденката - Винченцо Белини (1829)[10]
Ш[редактиране | редактиране на кода]
- Шарка - Леош Яначек (1887)[10]
- Шарка - Зденек Фибих (1897)[10]
- Швейцарска хижа - Станислав Монюшко (1852)[10]
Щ[редактиране | редактиране на кода]
Ю[редактиране | редактиране на кода]
- Юдит (опера) - Артур Онегер (1926)[10]
- Юлий Цезар - Георг Фридрих Хендел (1724)[10]
- Юлска нощ - Парашкев Хаджиев (1964)[10]
- Юстин - Георг Фридрих Хендел (1737)[10]
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Якобинецът- Антонин Дворжак (1888) (преработка 1897)[10]
- Янините девет братя - Любомир Пипков (1932)[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл гм гн го гп гр гс гт гу гф гх гц гч гш гщ гю гя да дб дв дг дд де дж дз ди дк дл дм дн до дп др дс дт ду дф дх дц дч дш дщ дю дя еа еб ев ег ед ее еж ез еи ек ел ем ен ео еп ер ес ет еу еф ех ец еч еш ещ ею ея жа жб жв жг жд же жж жз жи жк жл жм жн жо жп жр жс жт жу жф жх жц жч жш жщ жю жя за зб зв зг зд зе зж зз зи зк зл зм зн зо зп зр зс зт зу зф зх зц зч зш зщ зю зя иа иб ив иг ид ие иж из ии ик ил им ин ио ип ир ис ит иу иф их иц ич иш ищ ию ия ка кб кв кг кд ке кж кз ки кк кл км кн ко кп кр кс кт ку кф кх кц кч кш кщ кю кя ла лб лв лг лд ле лж лз ли лк лл лм лн ло лп лр лс лт лу лф лх лц лч лш лщ лю ля ма мб мв мг мд ме мж мз ми мк мл мм мн мо мп мр мс мт му мф мх мц мч мш мщ мю мя на нб нв нг нд не нж нз ни нк нл нм нн но нп нр нс нт ну нф нх нц нч нш нщ ню ня оа об ов ог од ое ож оз ои ок ол ом он оо оп ор ос от оу оф ох оц оч ош ощ ою оя па пб пв пг пд пе пж пз пи пк пл пм пн по пп пр пс пт пу пф пх пц пч пш пщ пю пя ра рб рв рг рд ре рж рз ри рк рл рм рн ро рп рр рс рт ру рф рх рц рч рш рщ рю ря са сб св сг сд се сж сз си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч сш сщ сю ся та тб тв тг тд те тж тз ти тк тл тм тн то тп тр тс тт ту тф тх тц тч тш тщ тю тя уа уб ув уг уд уе уж уз уи ук ул ум ун уо уп ур ус ут уу уф ух уц уч уш ущ ую уя фа фб фв фг фд фе фж фз фи фк фл фм фн фо фп фр фс фт фу фф фх фц фч фш фщ фю фя ха хб хв хг хд хе хж хз хи хк хл хм хн хо хп хр хс хт ху хф хх хц хч хш хщ хю хя ца цб цв цг цд це цж цз ци цк цл цм цн цо цп цр цс цт цу цф цх цц цч цш цщ цю ця ча чб чв чг чд че чж чз чи чк чл чм чн чо чп чр чс чт чу чф чх чц чч чш чщ чю чя ша шб шв шг шд ше шж шз ши шк шл шм шн шо шп шр шс шт шу шф шх шц шч шш шщ шю шя ща щб щв щг щд ще щж щз щи щк щл щм щн що щп щр щс щт щу щф щх щц щч щш щщ щю щя юа юб юв юг юд юе юж юз юи юк Иван Минчев – „120 бележити композитори“, второ издание/Издателство Музика/1984 г.
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) 18th Century Online Encyclopedia: Enlightenment and Revolution/Piccinni, Niccolò
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ((de)) Bianchi, Giuseppe Francesco
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад Italian Opera/Niccolò Antonio Zingarelli
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Info Rapid Knoledge Portal/Francesco Bianchi (composer)
- ↑ а б в Mary Jane Phillips – Puccini, a Biography/USA, Dexter, Michigan/2002
- ↑ а б Книга за операта
- ↑ ((en)) Top Famous Biography/Biography of Francesco Bianchi
- ↑ ((it)) Baroque/Niccolò Piccinni
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл гм гн го гп гр гс гт гу гф гх гц гч гш гщ гю гя да дб дв дг дд де дж дз ди дк дл дм дн до дп др дс дт ду дф дх дц дч дш дщ дю дя еа еб ев ег ед ее еж ез еи ек ел ем ен ео еп ер ес ет еу еф ех ец еч еш ещ ею ея жа жб жв жг жд же жж жз жи жк жл жм жн жо жп жр жс жт жу жф жх жц жч жш жщ жю жя за зб зв зг зд Иван Минчев – „120 бележити композитори“, второ издание/Издателство Музика/1984 г./стр.430-440
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
„120 велики композитори“/второ издание/София, Издателство „Музика“/1984