Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Португалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Welterbe.svg UNESCO logo.svg

В списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са включени обекти, които имат съществено значение за културното и природното наследство на човечеството. Това е записано в Конвенцията за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1972 г.[1] Португалия приема Конвенцията на 30 септември 1980 г., което прави възможно включването на културни и природни обекти от Португалия да бъдат включени в този списък.[2]

Първите обекти са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО по време на Седмата сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция, Италия през 1983 г. Това са Централната част на град Ангра ду Ероижму, Конвентът на Ордена на Христос в Томар, Манастирът в Баталя и Кулата Белен и манастира Жеронимуш Лисабон.[3] В Португалия има 15 обекта включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като 14 от тях са културно наследство, а един е природно. Три от обектите се намират на Азорските острови и остров Мадейра, а един от обектите е съвместно с Испания.[2] Последният обект, включен в списъка е Университета в Коимбра през 2013 г. по време на 37-ата сесия на Комитета за световно наследство в Пном Пен, Камбоджа.[4]

Списък[редактиране | редактиране на кода]

  • Име: име на обекта от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
  • Местоположение: град или провинция, където е разположен
  • Период: период на построяване и значимост
  • ЮНЕСКО данни: идентификационен номер; година на включване в списъка; критерий;[nb 1] площ (в ha)
  • Описание: кратко описание на обекта (от ЮНЕСКО)
Име Изображение Местоположение Период ЮНЕСКО данни Описание Източници
Винарският регион Алто Дуеро A river with terraced vineyards Дуеро
41°06′06″ с. ш. 7°47′56″ з. д. / 41.101667° с. ш. 7.798889° з. д.
N/A 1046; 2001; iii, iv, v; 24 600 ha (225 400 ha)
Виното се произвежда от земеделски стопани в района на Алто Дуро в продължение на 2000 години. От XVIII век виното е световноизвестно със своето качество. Тази дълга традиция на лозарството създава културен пейзаж с изключителна красота, който отразява нейната технологична, социална и икономическа еволюция.
[5]
Централната част на град Ангра ду Ероижму Coastal town with white houses and churches with red roofs Азорски острови
38°39′18″ с. ш. 27°13′12″ з. д. / 38.655° с. ш. 27.22° з. д.
XV век 206; 1983; iv, vi
Разположен на един от островите в архипелага на Азорските острови, това е главно пристанище в периода от XV век до появата на параход през XIX век. 400-годишните укрепления Сан Себастияу и Сан Жуау Баптиста са уникални примери за военна архитектура. Те са повредени от земетресението през 1980 г., сега се възстановяват.
[6]
Конвентът на Ордена на Христос в Томар Christian religious building with a bell Томар
39°36′17″ с. ш. 8°25′03″ з. д. / 39.604722° с. ш. 8.4175° з. д.
от XII до XV век 265; 1983; i, vi
Първоначално проектиран като паметник, символизиращ „Реконкистата“, манастирът на рицарите тамплиери на Томар (прехвърлен през 1344 г. на рицарите от Христовия орден) символизира отварянето на Португалия за други цивилизации.
[7]
Културната местност около Синтра Buildings with red roofs on a hillside Синтра
38°47′00″ с. ш. 9°25′00″ з. д. / 38.783333° с. ш. 9.416667° з. д.
XIX century 723; 1995; ii, iv, v; 946 ha (3,641 ha)
През XIX век Синтра става първият център на европейската романтична архитектура. Фердинанд ІІ превръща разрушеният манастир в замък, в който са използвани готически, египетски, мавритански и ренесансови елементи, а също така и създава парк, съчетаващ местни и екзотични дървесни видове. Създаденото уникално съчетание от паркове и градини, повлияват върху развитието на ландшафтната архитектура в цяла Европа.
[8]
Гарнизонният граничен град Елвас и неговите укрепления Ramparts of Elvas Елвас
38°52′50″ с. ш. 7°09′48″ з. д. / 38.880556° с. ш. 7.163333° з. д.
от XVII до XIX век 1367; 2012; iv; 179 ha (608 ha)
Самият обект, обширно укрепен от XVII до XIX век, представлява най-голямата противопожарена система в света. Включва казарми и други военни сгради, както и църкви и манастири. Докато в Елва има останки датиращи от X век, укрепленията са създадени, когато Португалия получава независимостта си през 1640 г. Укрепленията, проектирани от нидерландския йезуит падре Козмандър представляват най-добрия оцелял пример на нидерландската школа за укрепления. Обектът включва и акведукта Аморейра, който е създаден, за да може крепостта да издържи на продължителни обсади.
[9]
Исторически център на Евора Ruins of a classical columned temple Евора
38°34′23″ с. ш. 7°54′28″ з. д. / 38.573056° с. ш. 7.907778° з. д.
от I до XVIII век 361; 1986; ii, iv
Този град-музей, чието съществуване започва в римско време, достига своят разцвет през XV век, когато става резиденция на португалските крале. Неговата уникалност произлиза от белите къщи, украсени с азулежу и балкони от ковано желязо, датиращи от XVI-XVIII век. Паметниците му са имали огромно влияние върху развитието на португалската архитектура в Бразилия.
[10]
Исторически център на Гимараеш A square palace complex with white walls and many chimneys Гимараеш
41°26′27″ с. ш. 8°17′41″ з. д. / 41.440833° с. ш. 8.294722° з. д.
от XII до XIX век 1031; 2001; ii, iii, iv; 16 ha (45 ha)
Историческият център на Гимараес е свързан с появата на португалската национална идентичност през XII век. Изключително добре запазеният и автентичен пример за еволюцията на средновековното селище в модерен град, богатата му типология на сградите илюстрира специфичното развитие на португалската архитектура от XV до XIX век чрез последователно използване на традиционните строителни материали и техники.
[11]
Исторически център на Порто Metal bridge across a river and city centre built on a hillside Порто
41°08′30″ с. ш. 8°37′00″ з. д. / 41.141667° с. ш. 8.616667° з. д.
от VIII до XIX век 755; 1996; iv
Град Порто, построен по склоновете с изглед към устието на река Дуеро, представлява изключителен градски пейзаж с 2000-годишна история. Непрекъснатото му развитие, свързано с морето (римляните му дават името Портус или пристанище), може да се види в многобройните и разнообразни паметници – от катедралата с римски хор, до неокласическата фондова борса и църквата Санта Клара в традиционния стил мануалин.
[12]
Лозята на остров Пику Vineyards with low walls built of boulders and the sea in the distance Азорски острови
38°30′48″ с. ш. 28°32′28″ з. д. / 38.513333° с. ш. 28.541111° з. д.
XV век 1117; 2004; iii, v; 190 ha (2445 ha)
Участъкът от 987 дка на вулканичния остров Пико, вторият по големина в архипелага на Азорските острови, се състои от забележителен образец на дълги стени, разположени успоредно на скалистия бряг. Стените са построени, за да предпазят хилядите малки, правоъгълни парцели от вятъра и морската вода. Доказателство за развитието на винопроизводството, чието начало започва през XV век, се проявява в къщите от началото на XIX век, които са превърнати във винарни, църкви и пристанища. Изключително красивият, изкуствено създаден пейзаж на обекта е най-добрата запазена част от някога по-широко разпространената практика.
[13]
Лавровите гори на остров Мадейра A foggy picture of the top of a very dense forest Мадейра
32°46′00″ с. ш. 17°00′00″ з. д. / 32.766667° с. ш. 17° з. д.
N/A 934; 1999; ix, x; 15 000 ha
Лавровите гори на остров Мадейра е най-голямата оцеляла площ от лаврови гори и се смята, че 90% от нея представлява първична гора. Тук се срещат много растителни и животински видове, включително и много ендемични видове.
[14]
Манастирът в Алкобаса Church facade integrated into a complex of white buildings with red roofs Алкобаса
39°33′00″ с. ш. 8°58′36″ з. д. / 39.55° с. ш. 8.976667° з. д.
от XII до XVIII век 505; 1989; i, iv
Манастирът Света Мария в Алкобаса, северно от Лисабон, е основан през XII в. от крал Алфонсо I. Неговият размер, чистотата на архитектурния му стил, красотата на материалите и грижите, с които е построен, го правят шедьовър на цистерцианското готическо изкуство.
[15]
Манастирът в Баталя Gothic church Баталя
39°39′28″ с. ш. 8°49′37″ з. д. / 39.657778° с. ш. 8.826944° з. д.
XIV век 264; 1983; i, ii; 0,98 ha (86 ha)
Манастирът на баталските доминиканци е построен, за да отбележи победата на португалците над кастилците по време на битката при Алжубарота през 1385 г. Това е основният строителен проект на португалската монархия за следващите два века. Тук еволюира силно оригинален, национален готически стил, дълбоко повлиян от мануалинското изкуство, както е демонстрирано от неговия шедьовър – Кралската обител.
[16]
Манастирът Жеронимуш и Белемската кула в Лисабон
White tower near the sea
Лисабон
38°41′31″ с. ш. 9°12′57″ з. д. / 38.691944° с. ш. 9.215833° з. д.
от XVI до XVII век 263; 1983, 2008 (разширен);[nb 2] iii, iv; 2,66 ha (103 ha)
Стоящ на входа на пристанището в Лисабон, манастирът „Жеронимуш“, чието изграждане започва през 1502 г., е пример за най-доброто от португалското изкуство. Близко разположената Белемска кула, построена в чест на експедициите на Васко да Гама, напомня за Великите географски открития, които поставят основите на съвременния свят.
[17]
Праисторическото каменно изкуство в долината на река Коа и Сиега Верде Rock carvings of animals including a horse Дуеро (заедно с Испания)
40°41′51″ с. ш. 6°39′40″ з. д. / 40.6975° с. ш. 6.661111° з. д.
Палеолит 866; 1998, 2010 (разширен);[nb 3] i, iii
Праисторическите скални рисунки в долината на реките Коа (Португалия) и Сиега Верде (Испания) се намират на бреговете на реките Агуеда и Коа, притоци на река Дуеро, доказващи човешкото присъствие по тези места още от Палеолита. На стотици места с хиляди животински фигури (5000 по долината на река Коа и около 440 – по Сиега Верде) са рисувани в продължение на няколко хилядолетия, представляващи най-забележителния открит ансамбъл от палеолитно изкуство на Пиренейския полуостров.
[18]
Университет на Коимбра Коимбра
40°12′28.12″ с. ш. 8°25′32.79″ з. д. / 40.207811° с. ш. 8.425775° з. д.
от XII до XX век 1387; 2013; ii, iii, iv, vi; 36 ha (82 ha)
Разположен на хълм с изглед към града, университетът в Коимбра постоянно се развива в продължение на повече от седем века. Университетските сгради са свидетелство за развитието на други висши учебни заведения в португалскоговорещия свят.
[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Критериите i–vi са за обекти на културата, а критериите vii–x са за природни обекти
  2. Разширена е буферната зона на Белемската кула през 2008 г.
  3. През 2010 г. е разширен, за да бъдат включени и 645 гравюри в археологическите обекти на Сиега Верде в Испания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The World Heritage Convention. // UNESCO. Посетен на 17 септември 2010.
  2. а б Portugal – Properties inscribed on the World Heritage List. // UNESCO. Посетен на 9 юли 2012.
  3. Report of the rapporteur (PDF). // UNESCO, January 1984. Посетен на 24 юни 2013.
  4. Qatar and Fiji get their first World Heritage sites as World Heritage Committee makes six additions to UNESCO List. // UNESCO, 22 юни 2013. Посетен на 22 юни 2013.
  5. Alto Douro Wine Region. // UNESCO. Посетен на 26 юни 2010.
  6. Central Zone of the Town of Angra do Heroismo in the Azores. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  7. Convent of Christ in Tomar. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  8. Cultural Landscape of Sintra. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  9. Garrison Border Town of Elvas and its Fortifications. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  10. Historic Centre of Évora. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  11. Historic Centre of Guimarães. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  12. Historic Centre of Oporto. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  13. Landscape of the Pico Island Vineyard Culture. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  14. Laurisilva of Madeira. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  15. Monastery of Alcobaça. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  16. Monastery of Batalha. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  17. Monastery of the Hieronymites and Tower of Belém in Lisbon. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  18. Prehistoric Rock Art Sites in the Côa Valley and Siega Verde. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.
  19. University of Coimbra – Alta and Sofia. // UNESCO. Посетен на 23 юни 2013.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]