Списък на царете на Лидия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Tova e списък на царете на Лидия (на гръцки: Λυδία, на латински: Lydia), наричана преди това и Меония (на гръцки: Μαιονία, Maeonia; на латински: Maionia) в Мала Азия (днешна Западна Анатолия).

Според историческите източници Лидия е управлявана от три династии.

Атиади[редактиране | edit source]

наричани и Танталиди.

Име
по Херодот
Име
по Страбон
Бележки
Манес Тмол намушкан от бик (Зевс?)
Омфала       вдовица на Тмол, след него царица
Атис Тантал син на Тмол (или Зевс) и Плуто[1]
Лид Бротей син на Тантал и Диона, полудял, се хвърля в огъня, дава името на Лидия
Тантал (II.) син на Бротей, женен с Клитемнестра, убит от братовчед му Агамемнон

Хераклиди[редактиране | edit source]

Наречени на Херакъл, също и Тилониди, по името на „Tylos“.

Име
(aka.)
Дати
по Херодот[2]
Бележки
Агрон 1216-? пр.н.е. син на Нин (син на Бел, син на Alcaeus, син на Херакъл и Омфала)
17 неизвестни по име царе, синове на предишните царе
Ардис I (Ardysus I) 790-754 пр.н.е. син на предишния цар
Алиат I 754-740 пр.н.е. син на Ардис I
Мелес (Myrsus) 740-728 пр.н.е. син на Алиат I
Кандавъл I (Sadyattes, Myrsilus, Kandaules) 728-711 пр.н.е. син на Мелес, убит от Гиг

Мермнади[редактиране | edit source]

Име Дати
по Херодот[2]
Дати
Асирийски
Бележки
Гиг 710-672 пр.н.е. пр. 668–644 пр.н.е. Узурпатор, жени се за вдовицата на Кандавъл
Ардис II (Ardys II, Ardysus II) 671-624 пр.н.е. 643–624 пр.н.е. син на Гиг
Садиат II 625-613 пр.н.е. 623–613 пр.н.е. син на Ардис II
Алиат II 613-556 пр.н.е. 611–556 пр.н.е. син на Садиат II., „откривател“ на сеченето на монети
Крез 560-546 (560-547) или 555-541 пр.н.е.[2] син на Алиат II

Литература[редактиране | edit source]

  • Hermann Sauter, Studien zum Kimmerierproblem In: Saarbrückener Beiträge zur Altertumskunde, Bd. 72, Habelt, Bonn 2000, ISBN 3-7749-3005-8
  • Robert Rollinger, The Median Empire, the End of Urartu and Cyrus the Great Campaigne 547 v. Chr. in Nabonaid Chronicle II 16 in: Proceedings of the 1st International Conference on Ancient Cultural Relations between Iran and West-Asia, Teheran 2004, S. 5-6

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Херодот, Histories, 1.7.
  2. а б в Hermann Sauter: Studien zum Kimmerierproblem In: Saarbrückener Beiträge zur Altertumskunde, Bd. 72, Habelt, Bonn 2000; online.