Списък с манастири на Българската православна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Манастирите под управлението на Българската православна църква са 215, от които 122 действащи. Почти всички (214) са на територията на България и един е в Германия - Немският православен манастир в германската провинция Долна Саксония. Някои от манастирите са скални.

Манастирите са разделени на мъжки и женски (девически): 43 от тях са мъжки, а 49 – женски. В част от тях обитават общо около 250 монаси и монахини. Монаси има и в трите най-големи манастира в България, подредени по големина – Рилски, Бачковски и Троянски. Те са обявени за ставропигиални.

На Света гора (Атон) се намира Зографският манастир, населен с българи монаси, който заедно с цялата Света гора е в диоцеза на Вселенската патриаршия. [1],[2]

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

У[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ч[редактиране | редактиране на кода]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Най-посещавани манастири[редактиране | редактиране на кода]

Сред всички манастири се открояват най-посещаваните от туристи и поклонници: [38],[39],[40]

Легенда:

  • М – мъжки манастир
  • Ж – женски манастир
  • С – скален манастир
  • Н – настаняване за нощувка в стаи със самостоятелен санитарен възел
  • НО – настаняване за нощувка в стаи с общ санитарен възел
  • Х – хранене в манастира
  • ... манастир (удебелен шрифт) – действащ манастир

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Карта на официалния сайт на Св. Синод на Българската православна църква“, архив на оригинала от 18 октомври 2019, https://web.archive.org/web/20191018053941/http://bg-patriarshia.bg/sitemap.php, посетен 18 октомври 2019 
  2. Православните манастири по света. Българските манастири, Православието.
  3. Айдемирски манастир „Покров Богородичен“ - Г. Станчева, Православие, Светини, 24.08.2005.
  4. Айдемирски манастир „Покров Богородичен“ Архив на оригинала от 2019-10-05 в Wayback Machine., Bulgaria Monasteries.com.
  5. Айдемирски манастир „Покров Богородичен“ Архив на оригинала от 2019-10-18 в Wayback Machine., Български манастир.
  6. Аладжа манастир Архив на оригинала от 2019-10-12 в Wayback Machine., Български манастир.
  7. Александрийски манастир „Св. пророк Илия“ Архив на оригинала от 2019-10-05 в Wayback Machine., Bulgaria Monasteries.com.
  8. Александрийски манастир Св. пророк Илия, Почивка.бг.
  9. Алински манастир „Възнесение Господне“ (Свети Спас), Странник.бг.
  10. Алински манастир Св. Спас, Почивка.бг.
  11. Алински манастир „Възнесение Господне“, Православието.com.
  12. Арбанашки манастир „Света Богородица“ Архив на оригинала от 2019-10-05 в Wayback Machine., Bulgaria Monasteries.com.
  13. Арбанашки манастир „Света Богородица“ Архив на оригинала от 2019-10-18 в Wayback Machine., Български манастир.
  14. Арбанашки манастир „Св. Никола“ Архив на оригинала от 2019-10-05 в Wayback Machine., Bulgaria Monasteries.com.
  15. Ботевски манастир
  16. Манастир Света Анастасия
  17. а б в „Варненска и Великопреславска епархия - Манастири“, архив на оригинала от 12 август 2020, https://web.archive.org/web/20200812131815/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=varna_diocese_monasteries.xml, посетен 12 август 2020 
  18. Раннохристиянски манастирски комплекс в местността „Караач Теке“ над кв. „Възраждане“ във Варна, Православието.
  19. Гелски манастир „Св. Троица“, Свети места – Манастири.
  20. „Гигински манастир „Св. св. Козма и Дамян““, архив на оригинала от 5 октомври 2019, https://web.archive.org/web/20191005065112/http://www.bulgariamonasteries.com/giginski_manastir.html, посетен 5 октомври 2019 
  21. „Възнесенски манастир „Свети Спас“ - Долна баня“, архив на оригинала от 5 октомври 2019, https://web.archive.org/web/20191005065031/http://www.bulgariamonasteries.com/dolnobanski_manastir.html, посетен 5 октомври 2019 
  22. Емонски манастир Св. Андрей, Почивка.бг.
  23. Емонски манастир Св. Власий, Почивка.бг.
  24. Емонски манастир Св. Николай Мирликийски, Почивка.бг.
  25. „Златарски манастир „Св. св. Петър и Павел““, архив на оригинала от 5 октомври 2019, https://web.archive.org/web/20191005070118/http://www.bulgariamonasteries.com/zlatarevski_manastir.html, посетен 5 октомври 2019 
  26. Златарски манастир
  27. Ивановски скален манастир „Св. Архангел Михаил", Свети места.
  28. Кътински манастир „Св. Четиридесет мъченици“, Свети места.
  29. Кътински манастир Св. Четиридесет мъченици, Почивка.бг.
  30. Кътински манастир „Св. Четиридесет мъченици“ - Кътина, Опознай.bg.
  31. Люляковски манастир Св. св. Йоаким и Анна
  32. а б Варненско-Великопреславска епархия – манастири
  33. Манастир „Св. Пантелеймон“ - Патлейна, Велики Преслав; Патлейнски манастир
  34. „Подгумерски манастир „Св. Димитър"“, архив на оригинала от 3 юли 2020, https://web.archive.org/web/20200703222413/http://www.bulgariamonasteries.com/podgumerski_manastir.html, посетен 3 юли 2020 
  35. Сотирски манастир Св. Петка
  36. манастир-Рождество Богородично - Челопеченски манастир.
  37. Манастир - с. Черни връх
  38. 7-те най-красиви манастира в България, Expert.bg, 24.03.2016, 11:06.
  39. Манастирите в България, които всеки трябва да посети – Вероника Иванова, 28.05.2019.
  40. Най-красивите и внушителни български манастири, 07.04.2017, 14:00.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]