Спомагателен крайцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
RMS Carmania, един от най-известните спомагателни крайцери на Първата световна война

Спомагателен крайцер – бързоходен търговски кораб или пътнически лайнер, оборудован с въоръжение и използван по време на бойни действия в морето като стражеви, патрулен или конвоен кораб (във ВМС на Великобритания) или като рейдер във (ВМС на Германия и ВМС на Япония).

Спомагателните крайцери се използват широко през Първата световна война и в началния период (до 1942 г.) на Втората световна война. Техни преимущества са висока скорост, добрите мореходни качества, особено в сравнение с малките бойни кораби, възможността за поставяне на достатъчно сериозно въоръжение – например 6" оръдия. Поради това, че спомагателните крайцери са уязвими за подводни и въздушни атаки, а и практически беззащитни при среща с истински военни кораби, използването им е преустановено.

Спомагателните крайцери в Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Първият бой между спомагателни крайцери е в началото на Първата световна война. Пътническия лайнер „Кармания“ (на английски: RMS Carmania), реквизиран от британското Адмиралтейство, патрулира около бреговете на Бразилия в търсене на немски снабдителни кораби.

На 14 септември 1914 г. „Кармания“ приближил бразилския остров Троица. Капитан Ноел Грант вижда, че в един от заливите на острова два въглищни кораба товарят въглища на голям двукоминен пътнически съд. Този кораб, макар и боядисан с цветовете на британската пароходна компания Union Castle, се оказва немския спомагателен крайцер „Кап Трафалгар“ (на немски: SMS Cap Trafalgar), който решил да приеме боя.

Към 12.10 разстоянието между корабите намалява до 40 кабелта, което позволява на артилеристите на „Кармания“ да започнат пристрелка, „Кап Трафалгар“ отговорил със същото.

„Кармания“ получава 79 попадения, противника унищожава мостика. Загиват 9 души от екипажа, 27 са ранени. Скоростта на „Кармания“ пада до 16 възела и „Кап Трафалгар“ към 13.30 излиза от обстрела имайки преимущество в скоростта. Неговите повреди също са големи – не по-малко от пет пробоини под водолинията, множество пожари в носовата и кърмовата части, а също и силен крен на десния борд. Капитана на „Кап Трафалгар“ опитва да насочи кораба към плитчини, но лайнера започва да се накланя настрани, ляга на борд и започва да потъва с носа напред. Според някои източници е взривен, за да се ускори потъването.

Боя от една страна показва възможностите в използването на спомагателни крайцери срещу ранени или по-слаби противници, но показва и силната им уязвимост за вражеския огън.

Като спомагателни крайцери са служили такива известни лайнери, като „Олимпик“, „Отранто“ и „Кайзер Вилхелм дер Гросе“.

Спомагателните крайцери във Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В Кралския флот[редактиране | редактиране на кода]

HMS Pretoria Castle става най-големия ескортен самолетоносач.

Великобритания използва спомагателни крайцери за защита на своите комуникации, когато ѝ липсват достатъчно ескортни кораби специализирана постройка. Всички те са прекласифицирани пътнически или товаро-пътнически съдове. Адмиралтейството смята, че високата им скорост ще позволи успешно прихващане на вражеските рейдери. Една от първите им задачи, през 1939 г., е патрулирането във Фарьорския проток, където не се очаква голямо противодействие от страна на немците.

Един от най-известните спомагателни крайцери е британския „Джервис Бей“. В състава на конвоя HX-84 през май 1940 г. той влиза в бой с немския „джобен“ линкор „Адмирал Шеер“ и потъва в неравностоен бой. Благодарение на саможертвата на „Джервис Бей“ судовете от HX-84 успяват да се разпръстнат и „Адмирал Шеер“ прехваща само 5 от 37 съда.

Сходен епизод се случва на 23 ноември 1939 г. между спомагателния крайцер „Равалпинди“ (Rawalpindi) и линейния крайцер „Гнайзенау“.

Пътническия лайнер ''Pretoria Castle'' е придобит от Адмиралтейството и след преоборудване влиза в строй като спомагателен крайцер HMS Pretoria Castle. Впоследствие е преустроен на ескортен самолетоносач.

Като цяло резултите на британските спомагателни крайцери са оценени като неудовлетворителни. Тяхното използване е оправдано единствено като временнна и принудителна мярка. Независимо от високата подготовка и героизма на екипажите, те са твърде уязвими и търпят големи загуби, несъразмерни с постгнатите резултати. Някои автори характеризират техната служба през 1939−1940 години като „изтребление“.[1]

в Японския флот[редактиране | редактиране на кода]

Япония, за разлика от Великобритания и Германия, няма целенасочена програма за унищожаване или защита на комуникациите и стабилна концепция за използването на спомагателни крайцери. Действията на флота в това направление са напълно епозодични.

На 11 ноември 1942 г. в Индийския океан японските спомагателни крайцери „Хококу мару“ и „Айкоку мару“ (всеки от тях с водоизместимост от 10 400 тона, 8 140 mm оръдия, 4 25 mm оръдия, 4 12,7 mm картечници и 2 533 mm торпедни апарата, хидроплан) нападат конвой в състав: тралчик на Кралския Индийски флот „Бенгал“, s въоръжение – 12 фунтово оръдие и три 20 mm оръдия, холандския танкер „Ондина“ на компанията Royal Dutch Shell, с едно оръдие калибър 45 mm. Независимо от колосалното превъзходство, „Бенгал“ и „Ондина“ не само че успяват да се откъснат, но и потопяват „Хококу мару“ (смята се, че причина за гибелта на кораба е взрив на цистерна с авиационно гориво, след попадени на снаряд изстрелян от „Ондина“), като прогонват „Айкоку мару“. Това е последния епизод в историята на японските спомагателни крайцери.[2]

в Кригсмарине[редактиране | редактиране на кода]

Спомагателните крайцери на кригсмарине се използват в периода 19391942 г. на далечните морски комуникации в Индийския, Тихия, Атлантическия океани като рейдери. Благодарение на добрата мореходност, сравнително мощното им въоръжение и големите маскировъчни възможности немските рейдери са много успешни. След походи, продължили година и повече, много от тях пленяват десетки кораби всеки, оставайки неуловими и неразпознати, но в крайна сметка са намерени и унищожени от флота на съюзниците.

Един от германските спомагателни крайцери, – „Комет“, през лятото на 1940 г. при съдействито на СССР преминава през Северния морски път от Северно море в Беринговия пролив и нататък в Тихия океан.[3]. В периода 19401941 г. той води бойни действия на морските комуникации на союзниците в Тихия океан в района на Австралия и Океания.

Спомагателните крайцери на кригсмарине

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sea Classics, 2004, Vol 9, pp. 14 – 17.
  2. Jon Guttman. Defiance at Sea. Cassell, London, 1999 (Repr. 1995.), pp.134 – 139.
  3. «Свастика над Таймыром» радио „Эхо Москвы“ 05.10.2009

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Woodward, David. The Secret Raiders: The Story of the Operations of the German Armed Merchant Raiders in the Second World War. London: Kimber, 1955
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вспомогательный крейсер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.