Спортсменство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ръкостискането след мача се счита за символ на добро спортсменство
Два футболни отбора се подреждат в редица след игра за да разменят жеста „дай пет

Спортменството е стремеж или етос (морална природа), на който даден спорт или дейност ще се радва сам по себе си. Това е с подходящо съображение за справедливост, етика, уважение и чувство на приятелство с конкурентите. „Лошо губещ“ (на български казваме „не умее да губи“) се отнася до онзи, който не понася добре поражението, докато „спортсмен“ означава да умееш и да побеждаваш и да губиш (да проявяваш учтивост към останалите в спортна игра).[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. See, e.g., Joel Fish and Susan Magee, 101 Ways to Be a Terrific Sports Parent, p. 168. Fireside, 2003.
  2. David Lacey, "It takes a bad loser to become a good winner." The Guardian, November 10, 2007.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sportsmanship“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.