Спор за името на Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спорът за името на Република Македония е исторически проблем, съществувал в периода между 1991 и 2019 година между Гърция и Република Македония (сега Северна Македония), касаещ използването на термина „Македония“, както и на определенията „македонци“ и „македонски“. От обявяването на своята независимост през 1991 година, във всички свои официални документи днешната Северна Македония назовава себе си „Република Македония“, гражданите си „македонци“, а официалния език – „македонски“. Срещу тази употреба остро и категорично възразява Гърция, мотивирайки се, че по този начин се присвоява гръцко културно наследство, както и опасявайки се от възможни териториални претенции към нея. Взаимноприемливо решение е договорено едва в края на 2018 година, като с прилагането му в началото на 2019 година отпадат дългогодишните пречки пред започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към НАТО и Европейския съюз.

История[редактиране | редактиране на кода]

От обявяването на независимостта съществува дипломатически проблем с името ѝ, което среща безпрецедентна съпротива от страна на Гърция.[1] Според гръцките политици името „Македония“ е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция. Според нея използването на това име за държавата оставя впечатлението, че Македония е само Скопие и всичко, свързано с това име, му принадлежи.[2] Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на независимата държава под това име. Заради този проблем Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата, използвайки „временното“[3] (до разрешаване на спора[4]) име the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бивша югославска република Македония) и в много официални и международни документи се използва това име. Граждански организации на републиката обявяват това име за обидно и настояват за отпадането му.[5][6]

Редица страни, включително четири от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия и Китай[7]) признават Македония също под името Република Македония (Republic of Macedonia).

На срещата в Букурещ на НАТО през 2008 година Гърция използва правото си на вето, заради неразрешения спор за името на днешната Северна Македония.

Употреба на съкращението БЮРМ [8][редактиране | редактиране на кода]

През периода на спора, в тогавашната Република Македония се смята за неприемлива употребата на следните съкращения:

  1. FYROM – Former Yugoslav Republic of Macedonia;
  2. БЈРМ – Бивша Југословенска Република Македонија;
  3. ПЈРМ – Поранешна Југословенска Република Македонија,

с аргумент, че съкращението не е официално санкционирано от ООН. Въпреки това съкращението масово се ползва поради следните причини – незнание за политическата чувствителност по въпроса, съзнателно пренебрегване на официално приетото име, езикови причини (твърде дълго за бързо изговаряне и писане) и технически причини (недостатъчно място в различни бази данни за пълното изписване на името).

България и спорът за името[редактиране | редактиране на кода]

На 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна, с официалното име Република Македония (копие, копие), без да поставя условия. Впоследствие обаче политиката на Скопие започна да създава проблеми в традиционната употреба на наименованието „Македония“ за българския дял на едноименния географски регион – Българска (Пиринска) Македония.[9][10] България подкрепя решаването на спора за името, с което да се отворят вратите на НАТО и ЕС за Северна Македония, като същевременно напомня, че евентуалното решение следва да отчита „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония“ и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително България“.[11]

България при президента д-р Желю Желев признава името „Република Македония“, но не и понятието македонски език (с аргумента, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език). Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият „македонски език“ е „писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.[12]

След много години неутралитет по отношение на македоно-гръцкия спор за името, през 2018 г. двама български политици, президентът Румен Радев и външният министър Екатерина Захариева правят официални изявления, че за София не е все едно какво име ще бъде избрано.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Floudas, Demetrius Andreas; "Pardon? A Name for a Conflict? FYROM's Dispute with Greece Revisited”. // in: Kourvetaris et al (eds.), The New Balkans, East European Monographs: Columbia University Press, 2002, p. 85.
  2. ↑ Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 73.
  3. ↑ Admission of the former Yugoslav Republic of Macedonia to membership of the United Nations
  4. ↑ www.un.org, архив на оригинала от 13 август 2011, https://web.archive.org/web/20110813083206/http://www.un.org/members/notes/yugoslavia.htm, посетен на 2011-08-13 
  5. ↑ Reaction by several civic organizations, daily newspapers and institutions to the Council of Europe's regulation, архив на оригинала от 23 декември 2005, https://web.archive.org/web/20051223212429/http://www.civicworld.org.mk/default-en.asp?ItemID=F95CBD9C9B5D1140A9E2D6C8C44F4AF7, посетен на 2006-07-06 
  6. ↑ We Have A Great Name – They Will Try To Take It Away From Us[неработеща препратка]
  7. ↑ „А Timeline of Recent Events Concerning the Macedonian Issue“, Macedonian Heritage – An Online Review of Macedonian Affairs, History and Culture, 12 октомври 1993.
  8. ↑ Igor Janev, Legal Aspects of the Use of a Provisional Name for Macedonia in the United Nations System, AJIL, Vol. 93. no 1. 1999.
  9. ↑ Българската политика спрямо Република Македония – Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани . София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. ISBN 978-954-92032-2-6
  10. ↑ Б. Попиванов. Нов курс спрямо Македония? в. Култура, бр. 15 (2498), 18 април 2008. ISSN 0861 – 1408
  11. ↑ Цанчев: България ще продължава да подкрепя напредъка на Македония Архив на оригинала от 2008-04-07 в Wayback Machine., Актуално, 2 април 2008
  12. ↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  13. ↑ Приемливи и неприемливи за България имена
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Спор_за_името_на_Република_Македония&oldid=11648354“.