Спрежение в българския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спрежението представлява специфичното изменение на глаголите по лице и число в различните времена. В българския език има три спрежения.

Спрежения на глаголите в българския език [1]

Спрежение Определение Примери
I спрежение В 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на е. плетеперепее
II спрежение В 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на и. гладисвириговори
III спрежение В 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на а или я. тичаскача;
пренасястреля

Спомагателният глагол съм не спада към никое от трите спрежения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Олга Попова и Ирена Неделчева, БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Справочник в таблици и схеми за ученици, издателство "Булвест", 2000.