Спутник-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Спутник.

Спутник-1
Sputnik asm.jpg
Общи данни
По програма на Спутник
Дата на изстрелване 4 октомври 1957 9:28:34 UTC
Стартова установка Байконур, пл. № 1
Маса 83,6 kg
Продължителност 3 месеца
Спутник-1 в Общомедия

Спутник-1 (от руски, в превод „Спътник-1“) е първият изкуствен спътник, изстрелян около Земята. Изведен е в ниска околоземна орбита от Съветския съюз на 4 октомври 1957 г. и е първият от поредицата спътници по космическата програма Спутник. Неочакваната новина за успеха на Спутник-1 разпалва „спътникова криза“ в САЩ и нагорещява космическата надпревара по време на Студената война. Изстрелването на спътника предизвиква нови политически, военни, технологични и научни събития.

Спътникът е изстрелян във връзка с Международната геофизична година от секретния 5-ти научно-изследователски полигон на Министерството на отбраната на СССР „Тюра-Там“ (получил впоследствие явното наименование космодрум Байконур) в Казахска ССР с ракета-носител Р-7. Спътникът се движи със скорост 29 000 km/h, като извършва една обиколка за 96,2 минути. По време на своя полет спътникът излъчва радиосигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz, които са улавяни от радиолюбителите по света. Сигналите се излъчат 22 дни, до 26 октомври 1957 г., когато батериите на предавателя се изчерпват. Спутник-1 изгаря при навлизането си в атмосферата на Земята на 4 януари 1958 г., след като изминава 60 млн. km и престоява 3 месеца в орбита.

Параметри на полета[редактиране | редактиране на кода]

  • Начало на полета – 4 октомври 1957 в 19 ч. 28 мин. 34 сек. по Гринуич
  • Край на полета – 4 януари 1958 г.
  • Маса на апарата – 83,6 kg;
  • Максимален диаметър – 0,58 m
  • Наклон на орбитата – 65,1°
  • Перигей – 228 km
  • Апогей – 947 km
  • Обиколки – 1440

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на спътника е направен от две полусфери, съединени с 36 болта. Херметичността на съединението е осигурена от гумено уплътнение. На борда си е имал два радиопредавателя (с честоти 20,005 и 40,002 MHz). Те са специално избрани, за да може да се приемат от радиолюбителите. Спътникът е тежал около 83 килограма.

Радиосигнал[редактиране | редактиране на кода]

Оригинални записи на излъчвания от Спутник-1 радиосигнал.